Саади
Гюлестан (48) (Градина на розите)

5

Няколко странници тръгнали на дълго пътешествие. Споделяли те и радостите, и грижите. Поисках да се присъединя към тях, но те не се съгласиха. Тогава казах:

— Не е присъщо за великодушието на благородните хора да се отвръщат от обществото на бедняците и да не им правят добрини. Усещам в себе си такава сила и издръжливост, че за хора като вас мога да бъда добър приятел и доброжелател!

Макар на кон да не потегля с вас,

с кече из пътя ще ви следвам аз.

Един от тях промълви:

— Не се наскърбявай от думите, които чу: работата е в това, че тези дни един крадец към нас се присъедини, облечен като дервиш.

Как можеш да познаеш ти

човека под палтото? —

щом само пишещият знае туй,

което е в писмото.

Благодарение на присъщата за дервишите искреност ние не се усъмнихме в него и го приехме като приятел.

За праведните — скъсаната дреха,

че са добри — това им е утеха.

 

Носи каквото щеш, ала — добряк

дори с корона и на рамо — с флаг.

 

От всичко ти се откажи, когато

захвърлиш и палтото си богато.

 

Мъжът достоен носи меч и щит.

Страхливият пред тях не е ли свит?

Веднъж вървяхме цял ден и когато вечерният мрак угаси дневния пламък, легнахме да спим край стените на един замък. Безсъвестният крадец взе ибрика на един приятел и каза, че отива да се измие. В действителност отиде да краде.

Виж дрехата, с която праведникът се облича —

на чул същински за магаре тя прилича.

Като се скрил от погледа на дервишите, той се промъкнал в замъка и откраднал едно ковчеже. Докато невинните му приятели спели, злодеят успял да се отдалечи доста от онова място. На сутринта ни вкараха в замъка и ни хвърлиха в тъмница… От този ден, след като всеки от нас си изпати, престанахме да общуваме с непознати и поехме по пътя на уединението на душата, тъй като „спокойствието е в самотата“.

Ако дори един от племето напакости,

там мало и голямо ще пострада.

 

За кравата не си ли чул слуха,

как замърсила цялата ливада?

Аз казах:

— Слава тебе, господи, че не ме лиши от благословията на дервишите, макар външно да съм далеч от тях. От вашия разказ извлякох голяма поука и тя ще ми послужи за цял живот както на мен, така и на подобните ми!

Един глупак — пристига в миг беда,

обидата за много умни е голяма.

 

Ако вира напълниш с розова вода,

удави ли се куче — ще е помийна яма?