Саади
Гюлестан (45) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. —Добавяне

2

Видях един дервиш, който падна пред прага на Каабе и започна да стене:

— О, великодушни и милостиви боже! Ти знаеш какво може да се очаква от мене — глупака, паднал на колене!

Прости ми, да съм по-добър към теб — не мога,

смирен, не съм достоен аз за милостта на бога.

О, само грешниците се разкайват в своя грях,

благочестивите — очакват думата ти строга.

Благочестивите искат награда за своето послушание, както търговците — стойността на своите стоки. Аз ти нося не смирение, а само надежда и съм дошъл да моля за милост, а не да търгувам. Постъпи с мен според великодушието си!

Убиеш ли ме, опростен —

ще падна с радост в гроба,

не знае думичката „край“

в покорността си роба.

* * *

Запомних как на Каабе пред прага

един страдалец молеше на глас:

 

„Не казвам чуй ти моите молитви,

прости ми греховете, моля аз!“