Саади
Гюлестан (16) (Градина на розите)

14

Някакъв падишах проявявал нехайство в държавните работи, а войската държал в нищета. И, разбира се, когато срещу него потеглил силен враг, всички царски ратници ударили на бяг.

Ако войникът без пари остане,

за меча няма да се хване.

Един от тези ратници беше мой приятел. Аз го упрекнах и казах:

— Негодник, неблагодарен подлец и нечестивец е онзи, който при най-малката опасност от нещастие се отвръща от своя господар и забравя дълголетната му милост.

— Ти трябва великодушно да ми простиш — отвърна той.

— Та нали преди това сражение за коня ми нямаше ечемик и бях заложил седлото му. А царят не е щедър към войника, той няма да отдаде живота си за него.

Пари дадеш ли му — готов е да умре войника,

а скръндза ли си с него — ще захвърли щика.

* * *

Войникът сит — ще влезе смело в бой.

А щом е гладен — ще избяга той.