Саади
Гюлестан (118) (Градина на розите)

26

Видях аз един дебел глупак, облечен в скъпоценен халат, възседнал арабски кон, а на главата му блестеше чалма от тънко и скъпо египетско платно. Някой ме попита:

— Саади, как ти изглежда този пъстър брокат върху главата на този глупав ат?

— Това е грамота с гнусно съдържание — отвърнах аз, — написана със златни букви!

Че е животно — на магарето личи,

прилича на теле, но като вол мучи.

Добрата душа е по-добра от хиляди копринени дрехи.

Не можеш да твърдиш,

че туй животно на човек прилича —

дори по дрехата му

и по това, което той владее.

 

Във външността му проникни —

да разбереш тогава,

че няма нищо друго освен кръв,

която може някой ден да се пролее.

* * *

Дори да обеднее благородният човек,

не ще е недостоен и безроден.

 

С пирони златни своя праг да обкове —

юдеят няма да е благороден.