Саади
Гюлестан (78) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. —Добавяне

35

Ето един разказ, подобен на предишния. На един цар му предстояло важно дело и той обещал:

— Ако всичко завърши съгласно желанието ми, ще раздам на отшелниците толкова и толкова дирхема!

Когато се изпълнило желанието му и грижата в душата му изчезнала, наложило се да изпълни даденото обещание. Дал той на близкия си слуга торба с дирхеми, за да ги раздаде на отшелниците. Казват, че този слуга бил съобразителен и разумен човек. Цял ден ходил, а вечерта се върнал, целунал торбата, поставил я пред царя и казал:

— Колкото и да търсих, не можах да намеря нито един отшелник!

Царят казал:

— Що за измислици! Доколкото ми е известно, в това царство има четиристотин отшелника!

Слугата възкликнал:

— О, повелителю на света! Истинският отшелник не взема пари, а който взема — не е отшелник!

Царят се разсмял и казал на приближените си:

— Колкото и да обичам и да уважавам тези богомолци и колкото и да ги ненавижда и отрича този дързък нахалник — правотата е на негова страна!

Пари от теб отшелникът щом вземе,

по-стар отшелник ти търси безвреме.

* * *

Щом ти на бог се уповаваш

и имаш нрав благочестив,

без хляб безплатен и без милостиня си дервиш.

 

На хубавиците ръцете и прелестните им уши

със обеци и скъпи гривни не се стреми да украсиш.