Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод отперсийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- —Добавяне
28
Един цар нямал никакъв наследник и в предсмъртния си час завещал да предадат царската власт и да сложат венеца върху главата на онзи, който пръв влезе сутринта през градската порта. Оказало се, че първият влязъл бил някакъв бедняк, който през целия си живот събирал залци и пришивал кръпка върху кръпка на дрипите си. Стълбовете на държавата и царските велможи изпълнили последната воля на господаря и предали на бедняка връзката с ключовете от съкровищата и крепостта. Той управлявал известно време, докато няколко емира престанали да му се подчиняват; царете на всички съседни страни започнали вражда с него и струпали войски, за да го прогонят.
След това и войската, и поданиците се възмутили и той загубил власт върху част от владенията си. Беднякът цар тъгувал много заради това нещастие, когато изведнъж един от неговите стари приятели — приятел от бедните дни — се завърнал от чужбина. Щом го видял в този сан, той му казал:
— Благодарение милостта на всеславния и всемогъщ бог за теб от бодлите израснаха рози и тръните няма да бодат твоите нозе, съдбата е била добра към теб, сполуката и щастието са те съпътствували, щом като си постигнал това: „Наистина след бедствието следва благоденствие“.
Разцъфва, прецъфтява пролетта,
ту голо е дървото, ту с листа.
Онзи казал:
— О, приятелю мой, ти по-добре да ми беше изразил съболезнованията си, тъй като няма за какво да ме поздравяваш! В ония времена, които помниш, аз се грижех само за парче хляб, а сега съм обременен от грижи за цялото царство!
Да страдаме без мирско благо сме готови,
но има ли го — то ни служи за окови.
* * *
Не съществува по-голямо зло от злото на благата,
без тях, със тях — скърби душата.
* * *
Богатства имаш ли, към малкото стреми се,
че няма по-велико нещо от това.
Богатият да те засипе със жълтици,
не се учудвай и не свеждай благодарствено глава.
От умните мъже съм слушал:
скромността е по-достойна
от щедростта и от надутите слова.
* * *
Бахрам[1] онагра[2] да си изпече
под свода на твореца,
по-сита мравката ще бъде
и със крака на скакалеца.