Саади
Гюлестан (30) (Градина на розите)

28

В пустинята живеел самотен дервиш. Един ден край него минал падишахът. Но дервишът, смятайки, че блаженството е в покоя, не вдигнал глава и не му обърнал никакво внимание. А падишахът, който смятал, че властта трябва да внушава страх, се разсърдил и казал:

— Този дервиш е като скот, в него няма никакво човешко достойнство!

Везирът на падишаха се приближил и промълвил:

— О, почтени човече, покрай тебе мина повелителят на света, защо не му се поклони и не изпълни правилата на вежливостта?

— Кажи на царя — отвърнал дервишът, — чакай угодничество от онзи, който очаква от теб милост, и знай, че царете са за това — да пазят поданиците си, а последните не са, за да бъдат подчинени на господаря!

Пастир е падишахът за бедняка,

от царската му власт струи покой.

 

Не за пастира стадото живее —

за да го пази, съществува той.

* * *

Ти виждаш днес: един е там щастлив,

а друг от труд едва-едва е жив.

 

Ала почакай да отмине време —

и двамата земята ще приеме.

 

Когато зине оня черен гроб,

що значи кой е цар, кой — роб.

 

А как ще разберат от гроба леден

богат ли е умрял, или пък беден!

Думите на дервиша направили силно впечатление на царя. Той казал:

— Помоли ме за нещо!

— Моля те — отвърнал дервишът, — друг път да не ме безпокоиш!

— Тогава дай ми някакъв съвет! — помолил царят. Дервишът отвърнал:

Помни, че щом богатство имаш тук,

то утре ще принадлежи на друг.