Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод отперсийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- —Добавяне
24
При царя на Заузан[1] имало някакъв великодушен и благороден ходжа. Той се стремял да помага на всички хора и да ги пази от грях, а зад гърба им се отзовавал с ласкави думи за тях. Но случайно някаква постъпка не се харесала на султана и той заповядал да отнемат имуществото му и да го накажат. Военачалниците на падишаха били признателни за предишните благодеяния на този служител божи и от благодарност към него не позволили на никого да го обижда и тревожи.
Щом искаш да дружиш с врага, хвали го
пред него, нищо, че злослови срещу теб навред.
Нали излизат думите му от устата,
да не горчат, ти подслади я с мед.
Той успял да отхвърли част от обвиненията, предявени от царя, но заради останалите се наложило да остане в тъмницата. В това време един от съседните царе му изпратил следното тайно послание: „Твоят цар не можа да оцени достойнствата на такъв велможа като теб и те оскърби. И ако твоята възвишена душа — да ускори бог освобождаването й — насочи своята благосклонност към нашата страна, ние ще проявим най-голямо усърдие да задоволим твоята душа. Велможите на нашата страна искат колкото може по-скоро да получат отговор на тези думи и с нетърпение чакат да те видят.“
Като получил това писмо, ходжата размислил, че благоприятният отговор може да му навлече беда, и веднага на обратната страна на листа написал няколко думи, каквито сметнал за нужно, и го изпратил.
Един от приближените на царя, щом разбрал за това, веднага му съобщил:
— Човекът, който ти затвори в тъмницата, поддържа кореспонденция с царя на съседната страна.
Царят се разгневил и заповядал да издирят това послание. Заловили вестоносеца и прочели писмото. Там било написано: „Благосклонността, която Ваше величество изпитва към мен, превишава моите достойнства и Вашият роб няма възможност да приеме изпратеното от Вас предложение, тъй като винаги съм бил обграждан от благодеянията на този дом и заради някаква малка промяна в благосклонността на моя благодетел, не бива да правя измяна!“
Тоз, който е добър към теб безкрайно,
прости му, ако те обиди той случайно:
Царят харесал тази благородна постъпка, дарил го със скъпи дрехи и дарове и го помолил да му прости:
— Сгреших и те обидих без причина!
— Твоят роб — отвърнал ходжата — не намира в този случай, че господарят е извършил някаква грешка. Може би такава е била волята на всевишния. И тогава какво по-хубаво от това, да се пострада от твоята ръка — нали ти винаги покровителствуваше този роб и му оказваше милост със същата ръка; не случайно мъдреците казват:
Не се сърди на хората в бедата,
защото не диктуват те нещата.
Със всичко разполага само бог,
добър към всички и към всички строг.
От лък стрелата литва, но мъдрецът
разбира: стрелял е стрелецът.