Саади
Гюлестан (176) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 13гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. —Добавяне

11

Когато бях дете, попитах един възрастен човек, кога настъпва пълнолетие. Той каза:

— В книгите е написано, че то има три признака: първо, навършването на петнадесет години, второ, появата на страстни мечти през нощта и, трето, окосмяването под мишниците. Но в действителност то има само един признак: това е да полагаш повече грижи в служенето на славния и велик бог, отколкото за плътски наслаждения: онзи, който не притежава това качество, мъдреците не го смятат за пълнолетен!

Четиридесет дни в утробата и вече

долавят се човешките черти.

 

Четиридесетгодишният, щом няма разум,

човек не го наричай ти.

* * *

Не по усмивката загадъчна и мека —

по щедростта познава се човека.

 

Не си храбрец ти само с храбър вид:

душата — не лицето — е за щит.

 

И ако нямаш доблест — за мнозина

ще бъдеш само някаква картина.

 

Блага да завоюваш — не е цел.

Плени, щом можеш, нечие сърце.