Саади
Гюлестан (17) (Градина на розите)

15

Принудили един везир да подаде оставка и той станал дервиш. Общуването с дервишите му се отразило благотворно и той достигнал душевна съсредоточеност. Тогава царят пак започнал да проявява внимание към него и му предложил отново да постъпи на служба в двореца. Но везирът отказал с думите на мъдреца:

— По-добре в оставка и с дружба, отколкото служба!

Доволните от малко хора

не се боят от лай и ругатни,

за тях е нищо клеветата,

не ги тревожат гнусните сплетни.

Царят възразил:

— На нас ни трябва достоен и разумен мъж, способен да води държавните работи!

Везирът казал:

— Признакът за достойнство и разум е в това — да не се занимаваш с такива дела!

Затуй е птицата Хома над всички други птици,

защото за храна й стигат и огризки, и трошици.

 

И затова Хома над птиците се извисява,

понеже само с кости се задоволява.

Попитали риса:

— Защо избра обществото на лъва?

— Затова — отговорил той, — защото се храня с остатъците от плячката му и защитен от могъществото му, не ме заплашва злобата на неговите врагове!

Казали пак:

— След като си застанал под сянката на неговото покровителство и си му благодарен за благодеянията, защо не отидеш по-близко до него, за да те вмъкне в кръга на своите приближени и да те причисли към преданите си роби?

— Но аз сам — отговорил рисът — се страхувам от неговото могъщество!

Да пали огън гебрът сто лета дори,

щом падне в него — в миг ще изгори.

Бивало е приближеният до султана да получава злато, но се е случвало и да загуби главата си. Мъдреците казват:

— Трябва да се пазиш от промените в настроението на царете, тъй като понякога те се обиждат на тези, които ги поздравяват, а други — за хулене награждават.

Казват също, че за приближените на царя солените шеги са доблест и смях, а за мъдреците — грях.

Пази достойнството си във делата,

за приближените му остави шегата.