Саади
Гюлестан (121) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. —Добавяне

29

Чух аз, че някакъв дервиш, който живеел в една пещера, бил затворил вратите си за миряни и в неговите високи помисли царете и богаташите нямали никакво уважение и величие.

Вратата си ако отвориш за просия,

ще бъдеш в нужда до последния си ден.

 

Без алчност си бъди цар на царете,

не ще се скърши врат, от алчността освободен.

Един от царете на онзи край му изпратил писмо, с което го канел при себе си:

— Ние се надяваме на благосклонността на светия мъж, който може би ще благоволи да опита заедно с нас хляба и солта ни!

Отшелникът дал съгласието си, тъй като да удовлетворяваш молбите е божи завет. На другия ден царят отишъл при отшелника, като поискал извинение за това, че го е обезпокоил с посещението си. Отшелникът станал от мястото си, прегърнал царя, благодарил му за посещението, отнесъл се ласкаво към него и му отдал хвала. Когато царят се отдалечил, един от послушниците попитал отшелника:

— Любезността, която оказа днес на царя, е непривична за теб, никога досега не сме забелязали да си се отнасял с някого така!

— Нима не си чул — отвърнал отшелникът — какво говорят: на когото ядеш хляба ръжен — на него да служиш си длъжен!

Дори и цял живот ухото, боже,

без звук от арфи и от флейти може.

 

Очите ще живеят и без цвят,

носът ще бъде нос без аромат.

 

Възглаве нямаш ли — ще кажеш: здраве —

и ще си сложиш камък за възглаве.

 

Щом милата не си прегърнал ти,

ръцете на гърдите си скръсти,

 

но само този наш стомах — утроба,

насищане не знае чак до гроба.