Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- گلستان, 1258 (Пълни авторски права)
- Превод отперсийски (фарси)
- Йордан Милев, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поема
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik(2012)
Издание:
Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)
Персийска, Първо издание
Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев
Рецензент: Марта Симитчиева
Редактор: Василка Хинкова
Художник: Стефан Марков
Художник-редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Дойчинов
Коректор: Галя Луцова
Дадена за набор декември 1982 г.
Подписана за печат юли 1983 г.
Излязла от печат октомври 1983 г.
Формат 70X100/16.
Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.
УИК 14,52.
Код 04/95367/79439/5579-1-83
Цена 6,48 лева
ДИ „Народна култура“ София
Подвързия ДП „Георги Димитров“
Печат ДП „Балкан“ София
История
- —Добавяне
29
Чух аз, че някакъв дервиш, който живеел в една пещера, бил затворил вратите си за миряни и в неговите високи помисли царете и богаташите нямали никакво уважение и величие.
Вратата си ако отвориш за просия,
ще бъдеш в нужда до последния си ден.
Без алчност си бъди цар на царете,
не ще се скърши врат, от алчността освободен.
Един от царете на онзи край му изпратил писмо, с което го канел при себе си:
— Ние се надяваме на благосклонността на светия мъж, който може би ще благоволи да опита заедно с нас хляба и солта ни!
Отшелникът дал съгласието си, тъй като да удовлетворяваш молбите е божи завет. На другия ден царят отишъл при отшелника, като поискал извинение за това, че го е обезпокоил с посещението си. Отшелникът станал от мястото си, прегърнал царя, благодарил му за посещението, отнесъл се ласкаво към него и му отдал хвала. Когато царят се отдалечил, един от послушниците попитал отшелника:
— Любезността, която оказа днес на царя, е непривична за теб, никога досега не сме забелязали да си се отнасял с някого така!
— Нима не си чул — отвърнал отшелникът — какво говорят: на когото ядеш хляба ръжен — на него да служиш си длъжен!
Дори и цял живот ухото, боже,
без звук от арфи и от флейти може.
Очите ще живеят и без цвят,
носът ще бъде нос без аромат.
Възглаве нямаш ли — ще кажеш: здраве —
и ще си сложиш камък за възглаве.
Щом милата не си прегърнал ти,
ръцете на гърдите си скръсти,
но само този наш стомах — утроба,
насищане не знае чак до гроба.