Саади
Гюлестан (113) (Градина на розите)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
گلستان, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik(2012)

Издание:

Саади. Гюлестан (Градина на розите) (1258 г.)

Персийска, Първо издание

Предисловие, превод и бележки: Йордан Милев

Рецензент: Марта Симитчиева

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Георги Дойчинов

Коректор: Галя Луцова

 

Дадена за набор декември 1982 г.

Подписана за печат юли 1983 г.

Излязла от печат октомври 1983 г.

Формат 70X100/16.

Печатни коли 18 Издателски коли 23,33.

УИК 14,52.

Код 04/95367/79439/5579-1-83

Цена 6,48 лева

ДИ „Народна култура“ София

Подвързия ДП „Георги Димитров“

Печат ДП „Балкан“ София

История

  1. —Добавяне

21

Разказват, че някакъв презрян бедняк събрал огромно състояние. Царят му казал:

— Говорят, че притежаваш несметно богатство, а ние имаме голяма нужда от средства. Ако ни помогнеш с някаква сума сега, веднага щом приберем реколтата, ще си изплатим дълга!

— О, повелителю на земята — отговорил онзи, — не е достойно за величието на царя да цапа великодушната си десница с парите на такъв бедняк като мен — та аз съм ги събирал зрънце по зрънце.

— Това не е беда — възкликнал царят, — аз трябва да ги дам на татарите — „мръсното е достойно за мръсните!“.

Ако вода нечиста във герана

християнски се открие,

не е беда! — евреин мъртъв може да умре.

* * *

Разказват, че е мръсна варта негасена,

но с нея се поддържа хигиена.

Чух, че беднякът не се подчинил на царската заповед, започнал да спори и дързости да говори. Тогава царят наредил да му отнемат със заплаха и сила необходимите средства.

Щом с добро не може царят да се справи,

ще трябва сила да приложи той.

 

На ближния си който не помага —

да не очаква милост и покой.