Саади
Гюлестан (107) (Градина на розите)

15

Мойсей — мир на праха му! — видял веднъж един бедняк, заровен в пясъка, за да скрие голотата си…

— О, Мойсей — казал той, — помоли се за мен, та славният и всемогъщ господ да ми даде средства за живот — виждаш до какво съм стигнал от сиромашия!

Мойсей мир на праха му! — се помолил и си отишъл. Не минало много време и когато се връщал, след тайната беседа с бога, видял бедняка окован във вериги, а около него цяла тълпа безделници. Той попитал:

— Какво се е случило?

Казали му, че беднякът се напил, скарал се и един човек убил, а сега ще му отсичат главата.

Понякога, щом слабият със сила се сдобие —

на друг, по-слаб, ръцете ще извие.

„Ако на своите роби в изобилие аллах поднася благата, то те без мярка биха буйствували на земята.“

Мойсей — мир на праха му! — признал мъдростта, изказана от създателя на вселената, и поискал прошка за дръзката си молитва.

Защо загина ти, надменнико, кажи ми?

На мравките криле са необходими!

* * *

Достигне ли подлецът сан висок,

то само удар по врата ще го свести.

 

Не си ли чул за думите на някакъв мъдрец:

„Добра е мравката, понеже не лети“.

Бащата има много мед, но неговият син изгаря в огън слаб и блед…

Не те направи той богат, защото

ти мислеше доброто.