Нора Робъртс
Сбъднати мечти (18)

Седемнадесета глава

С раздадените от Байрън карти, той не се чувстваше особено опасен. През първия час игра не се изсилваше и правеше дребни залагания, докато изучаваше партньорите.

Добри бяха, призна той, и тримата. Не беше игра на глупаци. Може и да бяха тежкари, които сигурно обикновено играеха в казино, но той изучи правилата на кораба, където от скука човек се изкушаваше понякога да заложи месечната си заплата само за да разчупи монотонните дни.

На масата за карти — Майкъл добре знаеше — умният човек изучава партньорите си.

Джош например, прокарва палец по скулата си, когато държи стабилни карти, а станат ли очите му безизразни и хладни, значи блъфира. Де Уит обича да посяга към бирата, ако се чувства победител. А Темпълтън… Темпълтън му бе най-труден за разгадаване, но след втория час, Майкъл забеляза, че има навика по-енергично да дърпа от пурата си, когато се готвеше да прибере залога.

Майкъл пресметна шансовете си и реши, че е време да поразбуни духовете.

— Ето ти твоите десет — каза той на Джош. — И вдигам още десет.

— И аз залагам. — Байрън разсеяно се пресегна да погали едно от кучетата, настанило се до него.

Знак, помисли си Майкъл самодоволно, че няма силни карти в ръка.

— Ето.

— Двайсет и от мен — обади се Томи — и вдигам с още десет.

— Отказвам се — обяви Джош. Остави картите и стана да си вземе сандвич от полицата.

— Плащам ги и вдигам с двайсет — обяви Майкъл.

— Спирам — заяви Байрън.

Томас гледаше трите дами в ръката си.

— Плащам двайсет и слагам петдесет отгоре — реши той.

Очите на Майкъл срещнаха тези на Томас над картите.

— Петдесет и още петдесет.

Томас изучаваше опонента си и пое дълбоко въздух през зъби.

— Добре — отсече той. — Спирам. — Свали картите. — Дай да видя какво имаш.

Майкъл само се усмихна и прибра чиповете. Томас отново пое дълбоко въздух.

— Блъфирал си. Явно нищо не си имал.

— Човек трябва да си плати, за да види, господин Темпълтън.

Томас присви очи.

— Томи — поправи го той. — Когато някой успее да ме подведе така, е редно да ме нарича по име.

— Мой ред е да раздавам. — Майкъл започна да разбърква картите. Усмихна се. — Влизаш ли, Томи?

— Разбира се, и ще продължа да играя, дори когато започнеш да се гърчиш по пода и да ме молиш за милост.

— Хубаво е да мечтае човек.

Томас гръмогласно се изсмя и посегна към джоба си.

— Харесваш ми, Фюри. Ето, вземи си пура. Истинска, а не от леките, които Байрън пуши.

— Благодаря, но ги отказах. — Независимо от това, той с копнеж вдиша стелещия се наоколо дим. — А и тези, кубинските, винаги са ми приличали на мъжки полов орган.

Джош се задави и извади пурата от устата си.

— Благодаря ти за сравнението, Майкъл. Не знам дали някога пак ще посегна към пура.

Томас прихна и сложи ръце на масата.

— Хайде, раздавай. И се приготви да загубиш и ризата на гърба си.

 

 

През третия час Майкъл спря за малко и излезе навън. Кучетата го следваха дружелюбно по петите, докато той гледаше към обгърнатото от нощта море.

— Страхотно място, нали?

Майкъл погледна през рамо и видя Байрън да се приближава.

— Хубав избор си направил.

— Чудех се дали да не вдигна една малка конюшня тук, до кипарисите. С две ясли.

— Две?

— Един кон ще се чувства самотно. Хареса ми петнистата кобила.

— Тя е душица. — Сети се нещо и попита: — Уреди ли въпроса с жена си?

В очите на Байрън се забелязваха закачливи пламъчета.

— Знам много начини как да убедя съпругата си. Предполагам, дори повече от теб, макар да си я водил на Рибарския док.

— О, само исках да я подразня. И теб. Не съм я докоснал с пръст. Е, почти не съм…

Байрън се засмя и поклати глава.

— Най-добре е да приключим с тази тема. Виж, ако искаш да дразниш Джош с Марго, би ми било забавно.

— Не искам да се бия с него. Той е по-жилав, отколкото изглежда. Разклати ми три зъба, когато бяхме на дванайсет. — Майкъл прокара език през устата си. — А ако се стигне до бой, старецът му най-вероятно ще започне да залага за изхода от схватката.

— Такива са представителите на семейство Темпълтън. Готови са да залагат на всичко. Виж как Кейт, Марго и Лора заложиха на магазина.

— Все се каня да отида там. Не си падам много по магазините, но се чудя как Лора например се справя с обслужването на клиентите.

— Ще останеш изненадан. И впечатлен. Мен ме смаяха. Магазинът е нещо солидно и специално за тях.

— Създава им усещането, че си изкарват прехраната.

— За тях значи много повече. Създава им усещането за съдружие, за обща цел. И много го обичат. — Дали от бирата или от разговора за жените, но Байрън ставаше сантиментален. — Аз не бях наоколо, когато са рискували и са се захванали с тази работа. Марго продала почти цялото си имущество, моята консервативна счетоводителка изтеглила всичките си спестявания, а Лора продала сватбения си пръстен.

— Продала е сватбения си пръстен заради магазина?

— Да. Било е скоро след като открила, че Риджуей е изпразнил общите им банкови сметки. Не пожелала да пипа парите на Темпълтън, затова продала и сватбения, и годежния си пръстен, за да събере средствата. Какви жени!

— Да. — Майкъл свъси вежди и се обърна отново към морето. — Светска дама, манекенка и счетоводителка.

— Доста се потиха, докато го изградят. Чистиха, рендосваха, боядисваха. И измислиха как да го превърнат в доходен бизнес. Всеки път се поразявам като вляза там и ги видя трите. Те вечно са заедно. Например на скалите, където не престават да търсят зестрата на Серафина. Правят го от години и продължават до днес. Все заедно и все търсят. Кейт не бе на себе си от радост тази вечер, когато ми съобщи, че Лора е намерила още една монета.

Майкъл се насилваше да проумее чутото, да подреди информацията в главата си.

— Лора? Намерила е монета? Кога?

— Снощи. Излязла да се поразходи по скалите. Кейт твърди, че го прави от време на време, когато иска да си избистри главата или просто да е сама. Намерила златна монета. Както Марго и Кейт преди време. Странна работа. Всяка да намери златна монета, и то случайно, с интервал от месеци. Докато търсят зестрата заедно, не намират нищо и изведнъж — Бум! — една от тях просто вдига парче злато от земята, сякаш е стояло там през цялото време. Как да не се чуди човек?

Задната врата на къщата се отвори и гласът на Томас изкънтя.

— Какво става? Ще играем ли покер, или не? Картите започват да изстиват.

— Ами раздай ги тогава — провикна се Байрън. — Идваш ли? — обърна се той към Майкъл.

— Да… Значи Лора се разхожда по скалите нощем?

— От време на време.

— И снощи просто посегнала и взела златна монета?

— Испанска. От 1844.

— Много странно.

— Ще ти кажа нещо още по-странно. Започвам да вярвам, че ще намерят цялото съкровище. Че единствено те ще успеят.

— Никога не съм вярвал в съществуването му.

— Помоли Лора да ти покаже монетата — предложи Байрън. — Може да промениш мнението си.

— Сигурно ще го направя — промърмори Майкъл и тръгна към къщата, дима от пури и бирата.

 

 

В три сутринта се изкачваше уморено по стълбите, все още като притежател на ризата върху гърба си, конете и егото си. Смяташе се за късметлия. А фактът, че бе с осемстотин долара по-богат, бе още по-приятен.

Прецени, че ще успее да купи онзи едногодишен кон, на който хвърли око.

Прекрачи прага и се препъна в топлата купчинка до вратата.

— Господи! — Стовари се на земята, а кучето излая и лизна Майкъл по лицето. — Бонго. Какво, по дяволи те… Господи! Разкарай си езика от устата ми. — Майкъл избърса лице и седна, а кутрето бързо се настани в скута му. — Да, да. Разбирам, съжаляваш. Но как влезе? Научил си се да отваряш врати ли?

— Дойде с мен. — Лора стоеше пред вратата на спалнята. — Обича ме. И не иска да спи сам в леглото ми. И аз не исках.

Дали от бирата, или от падането, но гласът му беше изчезнал.

Стоеше на светлината на лампата и му се усмихваше. И бе облечена само с една негова риза. Косата й — разчорлена, лицето — поруменяло. А когато погледът му се проясни, забеляза, че очите й блестяха и бяха леко отнесени.

Беше красива, сексапилна и пияна.

— За наема ли си дошла?

Смехът й бе гърлен.

— Сега не е работно време. Дойдох за теб. Мислех, че никога няма да се появиш. Как мина покерът?

— Доходно. Как мина видеомаратонът?

— Поучително. Гледал ли си… Гледал ли си внимателно, как се целуват хората в черно-белите филми? — Въздъхна и прокара ръка по гърдите си. — Изглежда чудесно — определи тя. — Ела и ме целуни, Майкъл. В черно-бяло.

— Сладурано… Ти си се понапила.

— Да. — Отметна коса и се облегна върху рамката на вратата, за да не залитне. — Приста’яш ли си, Майк, дъ съ напия, за пръв път в животъ. Е, било е дъ ми съ замай главатъ, но само толкоз. Не върви на жена като мен.

— Ще запазя тайната ти. Бонго и аз ще те съпроводим до вкъщи.

— Няма да си ходя ’къщи. — Тя се поизправи и се зарадва, защото стаята пак се завъртя пред очите й, щом пристъпи към него. — Първо ще те имам. После ще ми кажеш дали се целувам тъй хубаво като Кейт и Марго.

— Господи — промърмори той тихо. — Как бързо се разпространяват новините тук.

— Дори ако искаш, можеш отново да разкъсаш дрехите ми. — Тя обви врата му с ръце. — Ризата и без това е твоя. Харесва ми да нося дрехите ти. Все едно, че усещам ръцете ти да ме докосват. Ще ме докоснеш ли, Майкъл?

— Чудя се.

— Ще ти кажа една тайна. — Тя се притисна към него и долепи устни до ухото му. — Искаш ли да ти кажа тайната си?

Знаеше, че на сутринта тя ще съжалява, но… напъха ръце под ризата… Да става каквото ще.

— Да, кажи ми тайната си.

— Сънувам те. И преди съм го правила. Преди много време, когато идвахте с Джош. Но никога не го споделих с никого, защото…

— Не върви за жена като теб.

Тя се засмя, гризна ухото му и му покачи кръвното.

— Правилно. И как те сънувах? Ще ти кажа. Че ме намираш. Аз съм на скалите, в стаята или в гората и ти ме намираш. И сърцето ми започва да бие силно, бързо. — Взе ръката му и я постави върху гърдите си, за да му покаже. — Не мога да мръдна, не мога да дишам — продължи тя и постави ръка върху неговата. — Ти идваш към мен, без да кажеш дума. Само ме гледаш. Гледаш ме, докато краката ми се подкосят и кръвта нахлуе в главата ми. Целуваш ме грубо, пламенно. Никой не го е правил така. Никой не би дръзнал да ме докосва, както го правиш ти.

— Не — пророни той. Загледан в дълбоките й сиви очи, си помисли, че потъва. — Никой не може да те докосва така.

— Разкъсваш дрехите ми и ме обладаваш там, където сме. Също, както направи онази вечер… Като в сънищата ми…

Тя леко се отдалечи. От копнеж по нея го болеше цялото тяло.

— Това е моята тайна. Сънувах те. Олеле, главата ми се върти. — Тя се засмя. — Като пияна се чувствам, точно както си отгоре ми, вътре в мен. Господи, колко ми е приятно. — Тя отново отметна коси, погледна го и се разсмя. — Ето, стоиш и ме гледаш. Не си очаквал да чуеш такива приказки от Лора Темпълтън, нали?

Той си даваше сметка, че дори да умираше от жажда, би молил да я има нея, вместо една-единствена глътка вода.

— Не съм. И страшно ще съжалявам, ако не си спомняш нищо утре сутринта.

— Тази нощ съм пълна с изненади. — Вдигна ръце и се протегна. — Гледах много филми, пих доста вино. Ядох шоколад и се смях на воля. Поплаках си и повъздишах малко. Все тези неща, които жените вършат. — Спусна ръце и направи малък пирует, при което ризата й се вдигна. — Наблюдавах, как Марго убеди Ани да й боядиса ноктите, как Кейт си подремва, отпуснала глава в скута на майка ми, как Марго накърми бебето, когато то се събуди. Толкова ми беше приятно да бъда с тях. Те и моите деца са целият ми живот. Но през всичкото време в главата ми витаеше мисълта за теб. „Къде е Майкъл? Иска ли ме още?“ Трябваше да проверя. Ще го изчакам да се върне, реших аз. Ще го накарам да ме иска. Е, искаш ли ме?

Не беше в състояние да й отговори. Пристъпи напред, привлече я и я сграбчи. Радост, копнеж и удоволствие се преляха у нея. Тя се засмя щастливо, когато той я повали на пода.

— Не, не… — Изтъркаля се и остана отгоре. — Дай на мене този път. Искам да видя дали мога.

Беше готов да експлодира.

— Лора, за бога…

— Аз. — Тя го възседна и тръсна глава замаяна. — Искам да направя някои неща с тебе. Неща, които не вървят на жена като мен.

Той се опита да я възпре, но тя не се предаде.

— Искаш да ме използваш, така ли? — успя да попита най-сетне той.

Устните й се извиха в усмивка, когато долови пламъчето в очите му.

— Точно така. Виж, изплашихме Бонго. Сви се в ъгъла.

— Ще го преживее. Какво искаш да ми направиш?

— Ще трябва да реша. — Тя пое дълбоко дъх и се залови с копчетата на ризата му. — Имам още една тайна.

— Ако е като предишната, положително ще ме довърши.

— Не е толкова хубава. — Нацупи се. — Е, понеже все пак успях, може да се каже, че е добра. Питър никога не е разкъсвал дрехите ми.

— Господи, забрави това. И него.

Посегна към нея, ала тя се отдръпна.

— Искам да знаеш. Дори е някак смешно. Винаги сме имали много порядъчен секс. Не както с теб. Винаги много порядъчен, освен когато не се любехме, а така беше през по-голяма част от времето и особено през цялата последна година от брака ни. И знаеш ли кво?

— Какво?

Тя затананика, когато той прокара ръка по гърдите й.

— Това можеш да правиш — промърмори тя. — Нямам нищо против. Но за друго приказвах… Имахме система. Не, той имаше система, а аз просто бях там. Пускаше класическа музика. Шопен. Все една и съща соната. До ден-днешен получавам тик, щом я чуя. Затваряше вратата, заключваше я, за да не влезе някои от прислугата. Сякаш някой би се появил в десет и четирийсет и пет през нощта… Почти винаги беше в десет и четирийсет и пет…

— Значи е бил човек с навици — отбеляза Майкъл, разкопча копчето и докосна плътта й.

— Ъхъ. Не, нямаш право. — Тя се надигна. — Опитваш се да ме разсееш. Загасяше лампата и идваше в леглото. Целуваше ме три пъти. Не два, не четири, а три. После…

— Не съм сигурен, дали имам желание да науча подробности около представянето на Риджуей в леглото.

— В брачното ложе. Да, тази част ще я прескоча. И без това не е интересна. В единайсет и пет ми пожелаваше лека нощ и заспиваше.

— Цели двайсет минути…

— Можеше да си сверяваш часовника. О, Майкъл. — Протегна ръце нагоре и той зърна изящните й гърди. — Мислех, че причината е у мен. Че тези неща се правят така. А не било. Нито аз съм виновна, нито така се прави. — Докосна гърдите си с ръце. — Никога не знам какво ще предприемеш ти, какво ще направиш, къде ще ме докоснеш, как. Всичко е толкова прекрасно непорядъчно. Какви неща правиш само с ръцете си, с езика… — Отпусна ръце върху гърдите му. — Имаш ли представа, какво е да откриеш на трийсет години, че сексът ти харесва?

— Не. — Не успя да сподави усмивката си. Тя бе така прелестно пияна. — Открих го за себе си на шестнайсет и не съжалявам.

Тя се засмя, отметна назад глава. На него му се прииска да захапе бялата й шия.

— Аз съм доволна и така. Все едно да намериш зестрата на Серафина. Знаеш, че е там някъде, и се надяваш. И е приятно да я откриеш след толкова време.

— След като си открила, че сексът ти допада толкова, защо не го демонстрираш?

— Ще те побъркам. — Тя се наведе и ухапа брадичката му. — Ще те накарам да ме умоляваш.

— Започваш да ставаш нахална.

— Приемам го като предизвикателство. — За да му докаже, запретна ръкави, но те отново се свлякоха. — Мъж ли си достатъчно да обещаеш, че няма да ме докосваш, докато не ти разреша?

Вдигна вежди, учуден какво е намислила.

— Ти губиш, сладурано.

— Не мисля. Значи се разбираме — никакви ръце. Освен моите.

Наведе глава към него и го целуна.

— Марго каза, че имаш прелестни устни. — Засмя се, когато той трепна. — Права е. Ще се позанимая малко с тях.

Целуваше го, сменяше ъгъла, дълбочината на целувките. Ту го докосваше нежно, ту жадно, нетърпеливо. Пръстите му се забиха в килима.

— Не се справяш зле за новачка — успя да прошепне той, с изпълнен с копнеж глас.

— И бързо се уча. Сърцето ти бие силно, Майкъл.

Тя го ухапа по врата и започна да дърпа ризата му. Материята не поддаде и той се засмя.

— Да ти помогна ли?

— Ще се справя. — Тя се наведе назад, хвана отново и рязко дръпна. Ризата се раздра. Откриха се мускули и плът. — О, какво тяло имаш — прошепна тя. Отново дръпна дрехата и копчетата се разхвърчаха. — Какво страхотно тяло. Стегнато, силно и осеяно с белези. Искам го. — Устните й се плъзнаха по рамото му, после по гърдите. Посегна да я хване за бедрата, тя го възпря. — Аз сама.

Свали ризата си и отново се залови за работа.

Унищожаваше го по начин, по който не бе предполагал, че може да бъде унищожен. Бавно, невъзвратимо. Обладаваше го по начин, по който не бе подозирал, че може да бъде обладан. Жадно, последователно. Едва дишаше и простена, когато тя прокара език по корема му.

Мислите му се появяваха и изчезваха от главата му със скоростта на мълния. Не успяваше да ги догони. Целият бе само усещане. Долавяше аромата й, виждаше влажната й кожа, копнежа в очите.

Опиянена от властта си, тя посегна към джинсите му и долови, как цялото му тяло се напрегна. Сведе глава и докосна с език мястото, където платът и кожата му се сливаха. Чу го да простенва името й.

Тя прави всичко това, мина й през ума. Довежда го до отчаяна слабост. Жизненият и силен мъж. Докосна го отново с език, за да го подразни. Може да го накара да я желае до полуда и да получи каквото си иска от него.

Свали джинсите надолу, прокара език по бедрото му. Чу го как дълбоко си поема дъх. Беше напълно безпомощен. Тя можеше да постигне всичко.

Отново го целуна.

Той зарови ръце в косите й, тялото му се гърчеше под нейното. Когато отново плъзна език по корема му, бе готов да убие, за да я има.

Все още стискаше косата й, когато се надигна. Тя видя пламналите му очи, преди устните му да се впият в нейните.

— Не съм казала, че можеш да ме докосваш. — Едва дишаше, а устните му бяха навсякъде: върху нейните, по шията й, раменете, гърдите…

— Имам нужда от теб — простена той. — За бога, вземи ме.

Изпълнена с триумф, тя отметна глава и се засмя щастливо. Скръсти крака през кръста му и се изви назад.

— Добре.

Изви се и го остави да проникне в нея. Извика, не от изненада, по-скоро от бързината, с която се появи екстазът.

— Още — настоя тя и заби нокти в гърба му. — Още, Майкъл.

Заслепена от ненаситност, тя го бутна да легне отново и впи пръсти в него.

Сякаш беше попаднал в буря. Но виждаше как Лора се приближава и отдалечава. Звярът у него се пробуди и той последва ритъма й, докато и двамата не се изтощиха напълно.

През премрежен поглед видя как тя се разтапя, усети потрепванията на тялото й. Беше така изтощен, че дори не усещаше колко плътно я притиска към себе си — като човек, стиснал в ръцете си единственото, което има значение за него.

— Нали ти казах, че ще успея — почти простена тя и се обърна, за да го целуне по врата.

— Да, успя. — Докосна с устни косите й. — Лора…

Произнесе името й шепнешком. После затвори очи и реши, че и за двамата ще бъде по-добре, ако не доизрече мисълта си. Но наум го стори. „Обичам те. Обичам те.“

— Ти ме искаше.

— Да, исках те.

Косите й ухаеха на слънчева светлина. Отново го накараха да се почувства премалял.

— Ще направиш ли нещо за мен, Майкъл?

— Да.

Бе готов да стори всичко.

— Ще ме отнесеш ли до леглото? Още съм пияна.

— Разбира се. Само се дръж здраво.

— И още нещо.

Главата й се отпусна на рамото му и простена. Той се изплаши да не й прилошее.

— Добре, добре. Ей сега ще се погрижа за теб. Всичко ще е наред.

Топла, мека и пълна с доверие, тя се сгуши в него. Изведнъж се сепна.

— Защо сме в банята?

— Тук е най-подходящо, когато на човек му призлява. Хайде, изхвърли виното, сладурано. Ще ти олекне.

— Изобщо нямам намерение да изхвърлям такова хубаво шампанско. — Вкопчи се здраво при опита му да я остави на пода. — Няма да повръщам. — Изведнъж отметна глава и бурно се разсмя. — О, колко си трогателен. Щеше да ми държиш главата над тоалетната чиния, докато повръщам. Господи, Майкъл, толкова си симпатичен. — Тя го целуна. — Толкова си симпатичен, че мога да те изям целия.

Засрамен, той присви очи.

— Може би не е чак толкова лоша идея да навра главата ти в тоалетната чиния. Щом няма да повръщаш, какво точно искаш от мен?

— Казах ти, да ме отнесеш до леглото. — Усмихна се и прокара пръст по гърдите му. — Искам да ме любиш, ако не ти се натрапвам.

Той я погледна. Беше топла, розова, женствена.

— Мисля, че ще се справя.

— Добре. А дали ще…

И тя прошепна нещо в ухото му, което накара кръвта му да кипне.

— Доста непорядъчно поведение, но… — Тръгна към леглото. — При тези обстоятелства…