Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Schatz der Wikinger, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Търсене на съкровища
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Съкровището на викингите
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2008
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-515-0
История
- —Добавяне
Кошмарът
Вървяха мълчаливо по пътя и внимателно разглеждаха околността. Сега минаваха покрай големите къщи на викингите, които видяха отдалеч. Бяха със сламени покриви, издигнати върху яки талпи от буково дърво, които викингите здраво бяха забили в земята. Стените между тези носещи подпори бяха запълнени с преплетени клони, уплътнени с мъх и замазани с глина.
Каква ли ще е тази загадъчна и жестока история, чудеше се Юлиан, потрепервайки леко и от студа. Усещаше как любопитството му се събужда и заглушава всички страхове.
Край пътя закудкудяка кокошка. Тя кълвеше пръстта в една от мъничките градини зад къщите. До нея се търкаляха три тлъсти прасета. Викингите живееха заедно с животните си.
Пресякоха поток и се озоваха до една по-заможна къща, която заемаше и повече място от останалите. Изглеждаше сякаш съседните къщи се държат на почетно разстояние от нея.
Лайф направи знак да спрат. Разтовариха кошовете и по-голямата част от рибата прибраха в хамбара, за да се изсуши. Останалото отнесоха със себе си у дома. Влязоха в голямо помещение, осветено от няколко маслени лампи, вонеше ужасно на риба. В центъра беше огнището — равна кръгла площадка, покрита с големи, колкото юмрук камъни, замазани със слой глина. В светлината на открития огън, някъде от тъмното, се появи една жена.
— Ето ви най-сетне! — рече тя и приглади с ръце червените си коси.
— Какво значи това най-сетне, жено? — изръмжа Лайф, пристъпи към жената, сграбчи я и я вдигна във въздуха като кукла.
Жената се разсмя и заудря с юмруци по гърба на мъжа си:
— Пусни ме на земята, в името на Фрейя!
— Имахме добър улов. Тьорги здравата се потруди! — ухили се доволно Лайф. — Същински бащичко!
По лицето на Тьорги пробягна усмивка.
— А сега ми налей от моята медовина[1], Аса, и не се стискай! — нареди с мечешкия си глас Лайф и пусна жена си на пода.
— Веднага — отвърна Аса. Погледът й се спря върху новодошлите. — Довел си гости. Три деца и една котка. Мислех, че ще ловиш само риба…
Намеси се Тьорги и разказа на майка си как са се запознали.
— Е, добре дошли — поздрави Аса нашите детективи. — Може да спите при кравата в обора. Там поне е топло. Наместете се удобно в сеното. После ще ви донеса кожи. А сега сядайте около огнището.
Лайф изръмжа нещо и се отпусна тежко на една от пейките, покрити с кожи.
Тьорги се намести близо до новите си приятели и подели с тях храната. Имаше месо с гъби, а за десерт — диви ябълки и горски плодове. Кия получи една херинга и веднага се заумилква в краката на Аса. Жената погали котката, а Кия замърка доволно.
— Кия днес хич не е придирчива — промърмори Ким кисело.
— Ами сигурно е гладна — разсеяно отвърна Леон. Сетне попита тихо Тьорги: — Вие тук да не сте нещо, как да го кажа, нещо особено? Защо ви е толкова голяма къщата?
— Ами да — отвърна Тьорги с пълна уста. — Ама още не си видял къщата на Ерик.
— Ерик?
— Ерик е чичо ми, нашият ярл. Той е знатен човек, много богат и могъщ. Но сега е на път.
Ким наостри уши:
— И къде е?
— Търговия… такива работи… — с усмивка отговори Тьорги.
— Аха… — досети се Ким.
Този ярл явно е тръгнал да граби.
— Какво си говорите вие там, в името на Браги[2]? — намеси се грубо Лайф.
— Тьорги ни разказа, че твоят брат Ерик е на път — обясни Леон.
Лайф избърса мазните си устни с опакото на ръката си.
— Да, може да се каже и тъй… Ерик има да направи няколко сделки, да попътува наоколо… Преди две седмици потегли с петдесетина воини. — Внезапно Лайф втренчи в децата единственото си око: — Надявам се, че той ще се върне с нещо много специално. Нещо, на което мястото му е точно тук. Нещо, дето ще ни направи още по-могъщи, в името на Тир[3]! — И също тъй внезапно, както бе надигнал глас, той го сниши. — Един меч, но не какъв да е! Вълшебен меч, направен от ковачите на Один в столицата Асгард[4]. Така разказват.
— Къде е сега този меч? — осмели се да попита Леон.
Лайф така силно стисна юмруци, че костите му изпукаха:
— Притежава го един безделник, Гримар. И той е ярл като брат ми. Гримар живее с племето си далече на север. Някога беше добър воин, истински смелчага. Но беше и магьосник. Разправяха, че Гримар говори направо с боговете. Един ден, по време на боен поход, попаднал в засада. Положението изглеждало безнадеждно, защото врагът бил многоброен. В бедата си Гримар помолил Один за помощ. Один явно го чул. Така поне казва Гримар. Както и да е — насред битката Гримар се натъкнал на великолепен меч. Стоял си забит в земята и блестял, украсен със скъпоценни камъни. Гримар грабнал меча и разбил врага. Няма съмнение, че е вълшебен меч. Мечът на Один. А Гримар се завърна като герой.
Лайф отпи голяма глътка, преди да продължи:
— Обаче с времето Гримар надебеля и стана мързелив. Откакто притежава меча, изобщо не си прави труд за нищо и разчита, че мечът ще го защитава вечно. Гримар отдавна не е достоен да го носи. Моето братче ще си го вземе с помощта на нашите воини — ако Скулд[5] пожелае, разбира се.
Приятелите размениха скришом погледи — вълшебен меч! Спомниха си за великолепното оръжие, което видяха в музея в Хайтхабу. Дали пък не е същият меч?
— Да, човек никога не знае какво си е наумила съдбата за него — поклати глава и Тьорги, но прозвуча някак тъжно.
Леон се сети за историята, която Тьорги искаше да им разкаже и сниши глас.
— Да не би да говориш за Гунбьорн и Равен?
Викингското момче погледна баща си.
Лайф говореше с жена си и не обръщаше внимание на децата.
— Преди два месеца двамата тръгнаха с един кораб по Шлай — започна тихо Тьорги. — Гунбьорн и Равен също са ми чичовци. Искаха да пообиколят крайбрежието и да направят търговия. Натовариха кораб догоре с кожи. Ерик, нашият ярл, също искаше да тръгне с тях, но в нощта преди отпътуването го втресе и остана. За щастие, както се оказа после…
Момчето млъкна.
В този момент отзад ги блъсна струя студен въздух. Децата се обърнаха и съзряха мъж, който влиза през вратата, мина покрай огнището, влачейки крака, без да каже и дума. Лайф и Аса също млъкнаха. Когато светлината падна върху лицето на новодошлия, децата ахнаха.
Този човек не беше старец, както можеше да се предположи от походката му, а най-много трийсетинагодишен.
Юлиан потръпна. Нещо не бе наред с новодошлия. Погледът му се плъзна по групата край огнището, но очите му изглеждаха празни и мъртви. Мъжът седна и се втренчи в пламъците на огъня.
— Искаш ли нещо за ядене? — попита любезно Аса.
Не последва отговор.
— Месо с гъби, знам, че го харесваш… — подкани го отново Аса.
Пак никакъв отговор.
Аса въздъхна, напълни една чиния и я сложи на земята пред мълчаливия мъж. Сетне продължи разговора си с Лайф.
— Това е той — прошепна Тьорги. — Това е Равен. Откакто се върна от онова пътуване, вече не е същият!
— Какво се е случило? — попита Ким.
— Никой не знае — сниши още повече глас Тьорги. — Равен се върна три дни след тръгването, без Гунбьорн и без кораба. Доведе го един рибар, който живее малко по-нагоре в пролива. Равен не беше на себе си. Сигурно нещо страшно се е случило по време на плаването. Рибарят разказа, че намерил Равен полумъртъв на брега. Прибрал го в хижата си и му спасил живота. Узнал от Равен, че живее в Хайтхабу. Ето така Равен се върна при нас. Но от Гунбьорн няма и следа. Предполагаме, че е мъртъв. Равен оцеля, но вече не говори. Явно нещо го мъчи — вероятно споменът за онова, което е видял. Вече не участва в нищо, някои дори си мислят, че и той е мъртъв.
Тьорги изгледа приятелите си със страх:
— Може би Равен всъщност витае на границата между владенията на Хел[6], света на мъртвите, и нашия свят, Мидгард[7]!
Децата млъкнаха потресени. Външно Ким не изглеждаше много впечатлена от страшната история, но това беше само привидно. В мислите си тя беше при Равен. Каква ли зловеща тайна крие? И какво се е случило с Гунбьорн, мъртъв ли е? Истината сигурно е толкова ужасна, че Равен се е побъркал…
Интересът на Ким към мистериозната история беше по-силен от страха й. Тя трябва да разреши загадката заедно с Леон, Юлиан и Кия. Занимаваше я и един друг въпрос: онзи меч наистина ли има магична сила?
Ким се надяваше Ерик и неговите воини да се върнат по-скоро. Така ще изяснят и тази загадка.
Ким хвърли поглед към Кия. Котката тъкмо напускаше уютното си местенце в краката на Аса и за момент Ким реши, че ще дойде при нея. Но беше разочарована. Кия се протегна хубаво и отвърна гордо на погледа на Ким. Сетне тръгна с високо вдигната опашка към Равен, който седеше неподвижно на мястото си и без да докосне блюдото.
„Аха, явно аз вече не съм ти интересна“, натъжи се Ким, но поведението на Кия я заинтригува. Животинчето вече беше при викинга. Седна пред него, втренчи смарагдовите си очи и измяука. Отначало не се случи нищо, но Ким не можеше да откъсне поглед от странната сцена. Тя побутна Леон и Юлиан и посочи с поглед котката.
Кия се приближи още малко към Равен и отново нададе жално мяукане. И тогава се случи нещо удивително: Равен се раздвижи! Протегна бавно ръката си и погали котката по главата. Кия замърка.
Тьорги и родителите му също се бяха обърнали към Кия и Равен и ги гледаха смаяно:
— Той… той се върна! — избърбори радостно Тьорги. — Равен се върна в нашия свят!
Лайф скочи от мястото си, преобърна шумно пейката на земята и… Равен бързо дръпна ръката си от главата на котката.
— Прощавай — измърмори Лайф, докато сядаше до брат си.
Той пропъди Кия и заговори на Равен.
Но Равен не му обърна внимание, вместо това отново се сви в себе си като костенурка в черупка.
След малко Аса помоли мъжа си да остави Равен на мира.
— Не виждаш ли, че няма смисъл — тъжно добави жената.
Лайф потупа дружелюбно брат си по гърба, но това бе един безпомощен жест, нищо повече.
Кия използва момента, за да се върне отново пред Равен и да втренчи очи в него. И малкото чудо отново се повтори: Равен пак я погали.
— Кия като че ли е намерила път към него — прошепна Тьорги изумен. — Как го прави?
— Млъкни! — прекъсна го Леон. — Равен току-що каза нещо.
Всички се втренчиха в устните на Равен.
И ето че той отново промълви нещо, една-единствена дума:
— Троли!