Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Schatz der Wikinger, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Търсене на съкровища
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Съкровището на викингите
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2008
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-515-0
История
- —Добавяне
Странната магия
— Точно четири страници! Както поиска Тебелман! Никакъв проблем! — рече доволно Леон.
Тримата с Юлиан и Ким седяха заедно пред домашния му компютър. Бяха изминали два дни от завръщането им в Зибентан. Приятелите току-що довършиха последните редове от съчинението за Хайтхабу и викингите. Кия се изтягаше върху леглото на Леон и ги наблюдаваше с примижали очи.
— Да — продължи Леон. — Щеше ми се да напишем повече.
Ким махна един упорит кичур от челото си.
— Признавам, че съм впечатлена от викингите.
Леон кимна.
— Нали ти казах. Били са нещо повече от жадни за кръв разбойници. Пътуването до Хайтхабу си струваше.
— И аз мисля така — рече Юлиан. — Беше добре и за съчинението ни.
— Обаче какво разследване направихме само! — усмихна се Ким.
— Точно така — закима Леон. — И какъв вълшебен свят видяхме, нали?
Ким сбърчи чело.
— Не знам — поколеба се тя. — Тролите и елфите не съществуват, нали така?
Леон не отговори. Само вдигна рамене и включи принтера.
Ким се обърна към Юлиан.
— А ти? Какво мислиш ти?
Но и Юлиан мълчеше. Всъщност изобщо не чу последния въпрос на Ким. Когато Ким спомена елфите, той си спомни за трескавия си сън в хижата на Рота. Юлиан видя Рота, която се навеждаше над него, и сърцето му бе обзето от странна магия.
— Хей, Юлиан! — върна го Ким обратно в Зибентан. — Вярваш ли в троли и елфи след нашето пътуване във времето?
Юлиан се сепна.
— Не, троли, естествено, не съществуват — отвърна той. — Но елфи… хм… може би все пак…