Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (16)

Опасна игра

Малко по-късно Ким, Юлиан, Леон и Кия стигнаха до градските стени. Нямаха проблеми със стражите, които ги пуснаха да влязат, без да задават въпроси. Кия отново пое водачеството и се втурна към центъра на града.

— Погледнете, тя тича към дома на Скарф! — досети се Ким.

И действително, котката вече достигна солидната къща на новия ярл. Там ги очакваше следващата изненада — на покрива бяха кацнали двата гарвана…

От голямата къща долиташе шум. Вратата се отваряше и затваряше. Носеха се рогове за пиене, бъчви и заклани свине.

— Изглежда, че Скарф готви празник. Нали трябва да почерпи за избирането си за ярл — рече Ким.

— Да — съгласи се разочаровано Леон.

Той, също като приятелите си, се надяваше, че ще открият доказателство за убиеца или убийците, а ето, че се озоваха сред приготовления за пиршество.

Юлиан се отпусна обезкуражен в тревата.

— Всичко е напразно, отново сме там, откъдето тръгнахме.

— Дали Арнора не ни е подвела — усъмни се Леон.

Ким се усмихна:

— А може да са били и тролите. Вече наистина не знам на кого да вярвам. Вижте там, идва Тьорги.

Младият викинг ги видя и дотича при тях.

— Къде изчезнахте? — попита той с усмивка.

— Кърпихме мрежата, после отидохме за гъби — за съжаление напразно. — Юлиан, както винаги, измисли извинение, което звучеше достоверно.

— О, тогава следващия път просто попитайте. Аз добре познавам горите — обясни Тьорги.

— Скарф подготвя голямо угощение, а? — попита Леон.

Сянка премина по ведрото лице на Тьорги.

— Да, естествено. И ние ще дойдем — но по-късно. А сега трябва да отида при баща ми. Обещах да му помогна. До скоро!

Приятелите махнаха на Тьорги.

— Сигурно не е леко за Лайф и семейството му да празнуват със Скарф — обади се Ким.

— Лайф загуби достойно. Спомнете си как поздрави Скарф след поражението си — възрази Юлиан.

Зад тях някой изпъшка шумно:

— Хей, вие тримата! Я, помогнете!

Приятелите съзряха Олаф, който търкаляше към дома на Скарф огромно и очевидно тежко буре. Те се втурнаха да му помогнат.

— Благодаря — рече Олаф, когато се добраха до къщата, и избърса потта от челото си. — Време е да се изпразни това буре. Тогава ще стане по-леко — пошегува се той. — Ще ми помогнете ли и за следващото?

Преди да тръгнат, на прага на къщата се появи Скарф в отлично настроение. До него вървеше кучето му Орм. Кия веднага скочи на рамото на Ким. Козината й настръхна като телена четка.

— Добре дошли, приятели! — провикна се Скарф. — След малко всички вие можете да седнете на празничната маса.

— Да, ярле — отвърна Олаф. — Но преди това трябва да добутаме още малко медовина.

— Точно така, в името на Тор! — съгласи се Скарф и се разсмя гръмко. — Хубаво е, че помагате. Ще се видим после!

Но не беше само още едно буре. После децата помогнаха да се подредят горски плодове, прясна риба и топъл хляб на масите, наредени в къщата и в кръг пред нея. В центъра на кръга гореше голям огън.

— Така, а сега остава само да дойдат и гостите — рече доволно Ким, когато приключиха.

— Като гледам, тук скоро ще стане горещо.

— Несъмнено! — отпусна се Юлиан на една пейка.

— О, не, ето го пак това куче! — извика в същия миг Ким.

Орм тъкмо излизаше през вратата и се втурна право към тях. Кия направи гърбица.

— Защо му е притрябвало да идва при нас? — изпъшка Ким.

— Не се паникьосвайте, аз ще се оправя — заяви Леон и тръгна съвсем спокойно срещу огромното куче. Орм спря и завъртя опашка.

Леон протегна ръка с всичката необходима при такива случаи предпазливост. Кучето я подуши и близна.

— Знаех си аз, че ти си едно много мило куче — похвали го Леон. Наведе се, грабна от земята един клон и го запрати надалеч.

Орм се втурна след него и му го донесе.

— И можеш да носиш на всичкото отгоре, браво, браво — похвали го Леон. — Сега обаче ще се отдалечим малко от другите. Работата е там, че Кия не те харесва особено.

Леон изтича към една от малките поляни между къщите, но остана в полезрението на приятелите си. Той отново хвърли клона няколко пъти. Орм не можеше да се насити на играта. Всеки път той се хвърляше с изплезен език след клона и го носеше на Леон. Само веднъж спря и се разлая — когато видя да приближава Скарф. Новият ярл им махна и продължи към къщата.

Леон клекна, взе главата на животното между ръцете си и го погали.

— Ти си страхотно куче. Добре възпитано и бдително. Трябваше да те вземем в гората, когато ни нападнаха тролите или каквото там беше. Надявам се, че ще заловим убийците на Ерик и тогава… Хайде, дръж…

Леон поиска отново да хвърли клона, но спря и се вгледа в кучето. Нещо с Орм не беше наред. Тялото му се вкамени. Орм оголи бърни и изръмжа.

— Какво ти става? — почуди се Леон и се засмя неуверено. Но смехът му пресекна, когато видя студените жълти очи на животното. Орм внезапно отвори муцуна и показа страховитата си захапка.

От ужас Леон падна назад. Той инстинктивно грабна клона.

— Остави ме на мира! — извика Леон с разтреперан глас.

Орм скочи към него. В паниката Леон замахна с клона и прасна кучето право по носа. Орм отстъпи и потрепери.

Леон използва този момент, скочи на крака и хукна да бяга, като викаше за помощ. Огледа се и видя приятелите си и Скарф, които тичаха към него. Но Орм не се считаше за победен, напротив. Той се спусна след него и се опита да го захапе за крака. Леон падна.

Момчето размаха ръце и крака. Орм изквича от болка, после го захапа. Между зъбите му попадна десния крак на Леон, но момчето извади късмет — дебелата кожа на подметката предпази стъпалото му. Леон се отскубна и понечи да се изправи, но кучето беше по-бързо. То се хвърли върху Леон и го събори на земята. Леон чу страшното му ръмжене и лай току над главата си.

— Орм! — изрева един глас. — Веднага тук!

Ръмженето утихна и кучето отстъпи назад. Леон вдигна предпазливо глава. Приятелите му вече бяха до него, а също и Скарф, който се караше на кучето.

— Всичко наред ли е? — попита загрижено Ким.

Лицето на Леон беше бяло като сняг.

— Поне така си мисля — измърмори той, докато оглеждаше крака си.

Ким се обърна разгневена към Скарф:

— Защо твоето куче нападна Леон?

Скарф вдигна рамене:

— Съжалявам. И аз не мога да си го обясня. Той всъщност е много добър. Освен това обича деца.

Орм седеше кротко до господаря си. Но не изпускаше Леон от жълтите си очи.

— Не бива да оставяш това куче да тича свободно — не спираше да се гневи Ким. — Орм трябва да стои вързан.

— Ти вероятно си права — отвърна тихо Скарф и сложи ръка на раменете на Леон. — Радвам се, че не ти се случи нищо лошо, момчето ми. Искам да се погрижа за теб, в името на Один! Ако имаш нужда от нещо, само ми кажи.

— О, няма нищо — махна Леон.

Всъщност искаше само едно — Скарф да си тръгне и да отведе Орм. Накрая Скарф изпълни тайното му желание.

— Ще се видим след малко. Надявам се, че въпреки всичко ще дойдете! — рече Скарф, преди да се върне в къщата с Орм.

— Ох, добре, че ти се размина с това. Бих искала да знам какво го прихвана тоя пес — изпуфтя Ким.

— Уместен въпрос — кимна замислен Юлиан.

— Защо внезапно стана агресивен? Да не би да го ядоса с нещо, Леон?

Леон поклати глава.

— Не. Играехме с пръчката… — той си припомняше всички подробности.

Внезапно очите му се разшириха от изумление. Беше му хрумнало ужасно подозрение. И той го сподели с приятелите си, снишил глас. Всички ококориха очи.