Фабиан Ленк
Съкровището на викингите (10)

Пророчеството

Лодката на Фаргрим потегли към Хайтхабу още на развиделяване. Мъглата се беше разнесла, бледото слънце събираше сили да изкачи небосвода. Фаргрим греба известно време, после опъна платното.

На кея пред хижата на Фаргрим остана Рота. Юлиан й помаха и момичето за миг вдигна плахо ръка.

Юлиан се натъжи. Внезапно усети желание да остане на това място.

— Няма защо да махаш повече, Рота вече не ни вижда — обади се Ким с тънка усмивка.

Юлиан се сепна и се изчерви.

— Какво?

Сетне се втренчи в мястото, където допреди миг се издигаше рибарската хижа. Ким беше права. Рота беше изчезнала.

— Трябва да се радваме, че се връщаме в Хайтхабу — рече Ким примирително, сякаш прочете мислите на Юлиан, но той не отвърна нищо.

— В Хайтхабу е много по-сигурно, отколкото тук — продължи Ким.

— Може би… — проточи Юлиан. — Но аз се страхувам от онова, което ни очаква там.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знаем нищо за съдбата на Тьорги, Лайф и Ерик. Може би всички са мъртви.

Ким поклати глава замислено. После отвърна с уверен глас.

— О, знам, че са се справили! Виж ние как успяхме! Пък и нали вълшебният меч беше у Ерик. Той сигурно ги е защитил.

 

 

Малката рибарска лодка леко се плъзна между стражевите кули на пристанището на Хайтхабу.

— Я вижте онова момче там! — посочи към брега Леон. — Това е Тьорги!

Ким и Юлиан също познаха младия викинг, който стоеше на един кей и разговаряше с някакви мъже. Извън себе си от радост, приятелите изкрещяха името на Тьорги. Момчето ги видя и размаха ръце.

Малко по-късно рибарската лодка се приближи до кея. Децата се сбогуваха с Фаргрим и се хвърлиха в прегръдките на Тьорги. Сетне момчето ги засипа с въпроси. Ким, Юлиан и Леон разказаха за чудното си спасение. Тьорги също трябваше да разкаже как викингите бяха оцелели след нападението в Шлай.

— Не беше толкова зле. Един трол се опита да ме отвлече, но аз скочих в морето и заплувах към брега. И това беше всичко. След малко ще има събрание в дома на Ерик. Ще решим какво да правим оттук нататък. Ако си мълчим, може и да не ни изхвърлят.

— Ерик добре ли е? — попита предпазливо Юлиан, докато вървяха към дома на ярла.

— Да — отвърна Тьорги, сякаш това е съвсем естествено.

— А другите? — продължаваше да разпитва Юлиан.

— О, да, всички са добре — разсмя се Тьорги. — Някои бяха ранени при нападението, но нищо повече. Какво се чудиш — нали мечът на Один беше с нас!

Приятелите си отдъхнаха.

Тьорги ги погледна и усмивката изчезна от лицето му.

— Не знам точно какво ще решат сега. Но съм сигурен, че ще искат отмъщение! Защото тролите отмъкнаха стоката ни. Ние не оставяме такива неща без последствие!

В къщата на Ерик вече бяха дошли първите мъже. Те не обърнаха никакво внимание на децата и котката, което беше добре дошло за нашите герои. Ким, Кия, Леон, Юлиан и Тьорги си намериха място край куполовидната пещ, седнаха там и зачакаха. Следващият, който влезе в помещението, беше Скарф, следван от неколцина мъже, но децата не ги познаваха. Последни пристигнаха Арнора, Лайф и Ерик. Те забелязаха децата в ъгъла и им махнаха.

— Уф, засега всичко е добре! — рече Леон. — Като че ли нямат намерение да ни изхвърлят.

— Шшшт! — изшътка Тьорги. — Ерик иска да каже нещо.

Викингите се бяха събрали в голям кръг и ярлът вдигна ръка. Когато разговорите утихнаха, той изгледа изпитателно хората около себе си. Спря погледа си на всеки от присъстващите, а после обяви:

— Събрахме се, за да обсъдим следващите си стъпки. Боговете напоследък не са твърде благосклонни към нас. Първо, нападението над Гунбьорн и Равен, после, над града ни, а накрая и над кораба ни. От друга страна, в нас е мечът, мечът на Один…

— Мечът е в теб, а не в нас — поправи го с твърд глас Арнора.

Ерик я изгледа враждебно:

— Какво искаш да кажеш?

— Казах само това, което е очевидно — отвърна сприхаво старицата. — Мечът е в теб. Може и да те е закрилял, когато ни нападнаха хората на Гримар. Но откакто мечът е в Хайтхабу, над нас се сипят нещастие след нещастие.

Ярлът махна с ръка:

— Ти явно го искаш за себе си! По-рано бих те послушал. Но алчността е помрачила ума ти! По-добре да разберем защо тролите ни нападнаха.

— Да — подкрепи го Лайф. — Откога тролите крадат кожи? Това е доста странно, в името на Тор! — Внезапно Лайф се сети нещо: — Може пък изобщо да не са искали кожите, а меча!

Сега Скарф направи крачка напред и рече:

— Не вярвам. Тролите са глупави и жестоки. Те не разбират нищо от магия. Тролите са видели хора и веднага са нападнали. Те така правят винаги.

В своето ъгълче Ким сбърчи чело. Мнимите троли едва ли бяха толкова глупави. Все пак можеха да управляват кораб.

— Нека да им дадем урок на тези троли — предложи Лайф. — Да потеглим срещу тролите с всички мъже. Да ги заврем в дупките им, или където там живеят!

Но Ерик поклати глава.

— Не, Лайф, това няма да ни помогне. Тролите са подли и страхливи. Те не влизат в открита схватка. Ще ни видят да идваме и ще се измъкнат.

Лайф вдигна рамене.

— А какво да правим според теб? Нима ще допуснеш тролите отново да ни нападнат?

Сега вече Ким не можа да се сдържи. Преди приятелите да успеят да й попречат, тя застана в кръга.

— Правите голяма грешка — заяви тя.

— Я да чуем! — отвърна развеселен Лайф.

— Оставете я да говори — рече Ерик.

— Благодаря — отвърна Ким и продължи бързо: — Ами ако нападателите не са никакви троли? Ами ако са преоблечени хора! Защо не отидете още веднъж на мястото, където стана нападението? Там живее Рота с баща си. Тя ни разказа, че напоследък много често има нападения. Рота предполага, че тролите живеят на отсрещния бряг. Ако е така, те трябва да са оставили някакви следи.

За момент настана пълна тишина. Викингите размениха скептични погледи. Ким ги изгледа напрегнато един по един — как ли ще приемат намесата й?

Първа Арнора надигна старческия си глас.

— И защо му е притрябвало на някой да се преоблича като трол? Това е безсмислено. Наистина са били троли, всичко говори за това. Но съм съгласна с Лайф: силата на меча трябва да ги е привлякла. Тролите може и да са глупави създания, но те също така са алчни.

— О, престани — ядоса се Ерик. — Ти все изкарваш меча виновен за всичко!

— Тези приказки няма да ни доведат доникъде! — намеси се Скарф. — Да предположим, че момичето има право. Тогава нападателите са разбойници. А какво прави разбойникът, след като се е сдобил с плячка? Правилно, плюе си на петите! Така че ако са ни нападнали разбойници, а не троли, отдавна са през девет земи в десета. Няма смисъл да претърсваме брега.

Ким сведе поглед. В този миг разбра, че е загубила. Няма да обсъждат повече предложението й. Тя се върна посърнала на мястото си и седна.

— Хей, беше много смело от твоя страна — рече с уважение Леон.

— Хм… — измънка Ким. — Но нямаше никаква полза.

После те отново се заслушаха в спора на викингите.

— Нашите нещастия започнаха с идването на този меч в Хайтхабу — процеди през зъби Арнора, която беше пристъпила напред в кръга от мъже.

— Ти каза това поне сто пъти, в името на Браги — отговори ядно Ерик.

— Точно така — потвърди Арнора. Сухият й показалец се заби във въздуха като клюн на врана и посочи Ерик. — Затова трябва да се освободим от меча!

— Искаш да го унищожим? — не повярва на ушите си Ерик.

— Да! — настоя Арнора. — Дай ми го, Ерик! Само аз имам силата да го унищожа!

— Никога!

— О, не, ще ми го дадеш! — провикна се Арнора. — Ще го превърна в обикновен меч и с това цялата лудост ще приключи!

Ерик скръсти ръце.

— Върни се на мястото си, Арнора. Този меч принадлежи на мен. Само на мен!

Арнора му хвърли мрачен поглед.

— Ще съжаляваш за това, Ерик — тя се огледа. — Всички ще съжалявате за това. Ерик и неговият меч ще донесат разруха на Хайтхабу, предчувствам го!

С тези думи Арнора напусна ядосано събранието. Вратата се захлопна с трясък зад гърба й.

Спорът отново се разгорещи. Бяха направени и отхвърлени различни предложения.

— Те ще говорят така до тъмно и пак няма да решат нищо — поклати глава Леон. — Хайде да излезем навън, имам идея.

Леон, Юлиан, Ким, Кия и Тьорги приседнаха навън под лъчите на мекото вечерно слънце.

— Арнора наистина е обсебена от този меч — рече тихо Ким. — Иска да го притежава на всяка цена!

Юлиан я изгледа замислено.

— Искаш да кажеш, че Арнора има нещо общо с нападението? Мислиш ли, че тролите са действали по нейно поръчение?

— Не съм сигурна — отвърна Ким. — Но Арнора проявява необичайна упоритост по въпроса за меча. Кажи по-добре ти, Леон. Нали имаш идея?

Леон се усмихна хитро.

— Мисля, че преди малко Ким направи едно много разумно предложение. Трябва наистина да се огледа отсрещния бряг.

— Обаче Ерик и хората му не харесаха идеята — възрази Ким.

— Точно така — потвърди Леон. — Затова ние ще свършим работата.

— Да не би да искаш да отидем там сами? — ахна ужасен Юлиан. Тази идея изобщо не му хареса.

— Да, защо не? — отвърна безгрижно Леон.

— Защото е твърде опасно!

— Може и така да е — призна Леон. — Затова ще бъдем много предпазливи.

Юлиан го изгледа с ужас.

— Но ние нямаме кораб!

— Това може да се уреди — обади се внезапно Тьорги. — Можем да вземем малка лодка! Но наистина трябва да внимаваме много. Тролите са много войнствени!