Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Schatz der Wikinger, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Търсене на съкровища
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Съкровището на викингите
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2008
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-515-0
История
- —Добавяне
Спор в библиотеката
Старата библиотека на манастира „Свети Бартоломей“ в Зибентан беше потънала в тишина. Преди час, след като изпрати и последния посетител, библиотекарката угаси лампите и си тръгна. Но в една от големите читални имаше някой! Три деца и една котка!
Два часа хлапетата умуваха над дебелите книги по история, а през това време котката, хубава като картина, лежеше на перваза на прозореца и се взираше в здрача навън. Есента се настаняваше в Зибентан и доведе със себе си купища облаци. Ръмеше дъжд.
— Този Тебелман ще ни довърши! — изпъшка Ким. — Съчинение от четири страници! Толкова много не е искал досега!
Заедно с учителя по история и съучениците си, приятелите посетиха музея на викингите близо до северногерманския град Шлезвиг. Музеят се намираше на мястото на прославения викингски град Хайтхабу[1]. И сега децата трябваше да напишат съчинение за Хайтхабу.
Леон извади от папката си червен маркер:
— Не се вълнувай толкова, викингите са необятна тема.
Той посегна за линийката и подчерта с червено заглавието: „Животът на викингите“.
Ким сключи ръце на тила си:
— Необятна ли? — изсумтя пренебрежително тя. — Историята на викингите може да се разкаже на половин страничка. Та те са били просто банда разбойници!
Леон вдигна глава:
— Какви ги говориш? Викингите са били смели воини, опитни занаятчии и ковачи. Спомни си уникалния меч, който видяхме на изложбата! Забеляза ли колко сложни рисунки имаше по дръжката му!
Юлиан се съгласи:
— Прав си! Мечът си го бива! Викингите вярвали, че някои мечове притежават магична сила. Този меч сигурно е бил точно такъв.
Леон кимна въодушевено:
— И аз така мисля. Жалко само, че археолозите не са сигурни на кого е принадлежал. Може пък да е бил на ярла[2] — вождът на викингите. Ярлите били управители на датския крал, на когото викингите се подчинявали.
Ким махна отегчено с ръка, но Леон се ядоса и продължи:
— Викингите са били забележителни откриватели и невероятни мореплаватели! — възкликна той. — Спомни си какъв кораб имаше в музея!
Ким се изсмя:
— Старата черупка нямаше дори каюта. Римляните и гърците строели много по-добри кораби — при това няколко столетия преди викингите!
Леон затвори шумно книгата.
— Ким, ти наистина нищо не разбираш — изпъшка той. — С такава черупка, както я наричаш, викингите са стигнали до Америка!
Ким изобщо не се впечатли:
— И какво са правили там? Същото, което са правили навсякъде: грабили и подпалвали! Тези диваци не ми допадат.
Леон завъртя очи нервно:
— Пълна си с предразсъдъци!
Той си спомни с възхищение разказа на Тебелман за вълшебните мечове, прекрасните елфи[3], подлите троли[4] и могъщите богове.
— Ако викингите са били само тъпи диваци, не биха станали толкова добри мореплаватели, нямаше да имат толкова много богове, като лудата глава Тор[5], който е бил и много забавен, или пък вълшебницата Фрейя[6] и могъщият и опасен Один[7], яхнал осмокракия жребец Слейпнир[8].
— Один няма ли и два вълшебни гарвана? — спомни си Юлиан.
Леон щракна с пръсти:
— Точно така! — и затърси в дебелата книга пред себе си. — Аха, ето ги тук! Гарваните се казвали Хугин[9] и Мунин[10]. Те били винаги на път, за да съобщават на Один всичко, което се случва по света. Тъй да се каже — неговите шпиони. Хугин можел да чете мисли, Мунин пазел в паметта си всички обстоятелства от историята на света и бил нещо като летяща книга по история. Колко жалко, Ким, че всичко това е минало през едното ти ухо и е излязло през другото…
— Стоп! — възкликна Юлиан. — Престанете! Трябва да напишем това съчинение, без да губим повече време.
Леон кимна:
— Прав си. Но ще ни бъде доста трудно, щом сме на различно мнение за викингите.
— И аз така мисля — поклати глава Ким, помълча, помисли и после предложи: — Защо да не отидем там? Така поне със сигурност ще разберем истината!
Юлиан вдигна вежди:
— Досещах се, че ще се появи такова предложение…
Леон подръпна колебливо крайчето на ухото си:
— Имаш ли нещо против да се поразходим малко с Темпус?
Юлиан въздъхна:
— О, да, имам! Викингите са живели в жестоки времена. Няма хич да е безопасно.
— Пътешествията никога не са безопасни — отвърна спокойно Леон. — Нали точно това им е интересното!
— Аз идвам с теб! — въодушевено се провикна Ким. — Тъкмо ще проверим дали наистина е имало троли, елфи и вълшебни мечове… дето само ти се привиждат.
Юлиан кимна примирено.
— Добре, да тръгваме към Хайтхабу! — рече той. — Предлагам да изберем 965 година. Тогава Хайтхабу бил в небивал разцвет. Поне така пише в моята книга.
Само след няколко минути вече стояха пред високата етажерка с книги, зад която беше скрита машината на времето. Бутнаха настрани етажерката и тя се отмести леко по релсите в пода.
Появи се мрачната, покрита с дърворезба врата на Темпус. Пръв се промъкна Леон, последваха го Ким и Кия, последен в тайнствената стая пристъпи Юлиан.
Синкава мъгла посрещна приятелите. Подът пулсираше под краката им като огромно сърце. Стаята живееше… От стотиците врати, които се отваряха и затваряха в див, безреден ритъм, долитаха загадъчни звуци — примамлива песен, трясък на оръдия, мощно бълбукане.
Приятелите се огледаха из залата и скоро откриха вратата, върху която бе изписана цифрата 965. Леон я отвори. Отекна крясък на чайка, после се чу пращене на огън, накрая грохот на битка. Ким гушна котката. Детективите се хванаха за ръце и с всички сили се концентрираха върху тайнственото име Хайтхабу. Само така можеха да са сигурни, че ще попаднат на точното място. Силен вятър се изви около тях и ги повлече през вратата в един чужд свят. Всичко наоколо потъмня.