Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Schatz der Wikinger, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Търсене на съкровища
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Съкровището на викингите
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2008
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-515-0
История
- —Добавяне
Изборът
По обяд на следващия ден корабът влезе в пристанището на Хайтхабу. Тялото на Ерик бе изгорено, а пепелта събраха в урна. Целият град се сбогува с него. Лицето на Лайф изглеждаше като от камък, старо и посивяло. Той прегърна през раменете вдовицата на Ерик.
Децата стояха отзад и чакаха, докато Лайф тръгна да се прибира. Те последваха колебливо коравия воин, който изглеждаше невероятно безпомощен.
Вътре, седнал край огъня, Лайф отпи дълга глътка от рога си, вдигна го и рече тихо:
— За теб, Ерик, който вървиш сега към празничната шатра на Один! — Той се изсмя глухо. — Може би дори трябва да ти завиждам, приятелю. На трапезата на Один медовината никога не свършва! — И Лайф се втренчи тъжно в земята.
Аса го докосна нежно по рамото:
— Дори да ти се струва, че сега не е моментът, трябва да предприемеш нещо — рече твърдо тя.
Лайф вдигна глава.
— Не можеш да се оставиш на тъгата си, макар че звучи жестоко — продължи Аса. — Трябва да се вземат важни решения, които не търпят отлагане, в името на Тор.
Лайф кимна замислено.
— Добре — рече Аса. — Тогава ти знаеш какво трябва да се направи.
Лайф остави рога с въздишка и се обърна към децата:
— Тичайте при Скарф, Олаф, Вандил и другите важни мъже. Свиквам събрание. Доведете ги тук!
— А Арнора? — попита Ким.
— Казах важните мъже! — отвърна остро Лайф.
След по-малко от половин час дузина мъже се бяха събрали в къщата на Лайф. С нескрито любопитство всички гледаха Лайф, седнал на един голям стол като в трон. Децата приклекнаха край огнището.
— Знаете защо се събираме — започна Лайф.
Надигна се одобрителен шепот.
— Трябва да изберем нов ярл — извика някой.
Ким, Леон и Юлиан си размениха многозначителни погледи. Става интересно!
— Едва-що изпратихме Ерик, а ти мислиш за заместника му — рече неодобрително Скарф.
— Да, точно така — отвърна безстрастно Лайф. — Племе без водач е слабо. Племето ни има нужда от нов предводител. Някой трябва да взема решения.
— И ти искаш да си този някой, нали така? — рече Скарф.
Лайф вдигна ръце и отново ги отпусна.
— Бих се заел с това, ако пожелаете.
Очите на Тьорги се разшириха от изненада. Представата, че баща му може да бъде новият ярл, явно го изпълни със силно вълнение.
— Имаш моя глас, Лайф — обади се един белокос воин. — Вярвам, че ще водиш нашето племе също тъй благоразумно, както го правеше Ерик.
— Благоразумно ли? — извика друг мъж, който стоеше до Скарф. — Не може и дума да става за благоразумие. Ерик ни навлече нещастия! Първо, нападението над града ни, после над кораба, накрая засадата на брега. Къде виждате благоразумие в това?
Лайф скочи от стола.
— Как си позволяваш, Олаф? Няма да разреша да обиждаш брат ми!
Мъжът, който се казваше Олаф, не се стресна.
— Казвам само истината. Или може би ти не искаш да я чуеш?
Лайф стисна юмруци:
— Естествено, че мога да понеса истината, глупако. Но Ерик не е виновен за нападенията!
Олаф се подсмихна тънко:
— Може би, може би не е виновен. Но всички видяхме, че боговете не го закриляха. Няма да закрилят и теб, Лайф. Защото си му брат! Затова предлагам Скарф. Той трябва да стане нашият нов ярл!
Скарф изглеждаше изненадан.
— Благодаря — рече той. — Това ще бъде голяма чест за мен.
Децата забелязаха, че Лайф едва сдържа гнева си.
— Боговете обичаха брат ми! — изръмжа той. — Те дори му дадоха меча на Один!
— А после му го взеха — отвърна студено Олаф. — Арнора беше права: този меч ни донесе само нещастия! Добре, че се махна!
Разгоря се оживен спор. Накрая трябваше да се гласува. Всеки от мъжете трябваше да каже кой ще бъде по-добър ярл — Лайф или Скарф.
Тьорги едва се свърташе на място от вълнение. Страните му горяха. Леон, Юлиан и Ким стискаха здраво палци на баща му. След първите осем гласа нямаше решение. Деветият и десетият гласуваха за Лайф, единадесетият и дванадесетият обаче бяха за Скарф.
Решаващ беше гласът на тринадесетия мъж — и този тринадесети мъж беше тъкмо Олаф.
Лайф махна с ръка, преди Олаф да е успял да каже нещо.
— Е, добре — рече изморено Лайф. — Знаем твоето мнение.
Той стана и тръгна с твърда стъпка към Скарф.
— Тогава ти ще водиш племето ни, Скарф — рече той. — Желая ти късмет, в името на Один!
Скарф прегърна противника си.
— Благодаря ти — рече той. — И все пак ни е необходима благословията на датския крал. В края на краищата аз съм управител от негово име.
— Ще получиш благословията му — провикна се Олаф. — Макар и да принадлежим към датското кралство, ние самите най-добре знаем кой ще ни води към благоденствие.
Скарф си пое шумно дъх. Сетне заяви:
— Ще направя всичко, което е добро за Хайтхабу. А твоят съвет винаги ще бъде добре дошъл за мен, Лайф! Най-важното сега е да се освободим най-сетне от тролите.
Лайф кимна мълком, после направи знак на Аса:
— Донеси ни медовина!
— Лайф се справи достойно с поражението — обобщи по-късно Юлиан случилото се. Тримата с Ким и Леон седяха на един кей в пристанището с нозе, провесени над тъмносивата вода.
— Може и така да се каже — отвърна Леон.
— Но аз все пак бих предпочел Лайф да е новият ярл.
Юлиан вдигна един камък и със замах го запрати във водата.
— Стори ми се странно, че и Олаф обвини меча за нападенията.
— Нали и ние мислим така? — попита Леон.
— Да, но по друга причина — отвърна Юлиан.
— Ние не вярваме във фантасмагории. Просто някой много иска този меч.
— Точно така, затова за мен Арнора остава главната заподозряна — заяви Ким. — Откакто мечът се появи в Хайтхабу, тя не скрива желанието си да го има. А сега към това се прибави и…
Леон и Юлиан я погледнаха изненадани.
— Какво още?
— Арнора знаеше за експедицията. Ами ако косматите нападатели са действали по нейно поръчение? И това поръчение е било: донесете ми меча на Один!
Юлиан се почеса по главата.
— Не звучи невероятно, но е само предположение. Липсва ни доказателство.
— Точно така — отговори Ким. — Но както каза вчера Юлиан: намерим ли меча, имаме и убиеца или убийцата. Той беше абсолютно прав. Защо не се огледаме у Арнора?
Леон направи измъчена физиономия.
— Това доникъде няма да ни доведе. Арнора едва ли е оставила меча на масата!
— Едва ли, но спомнете си какво каза Тьорги: Арнора има хижа в гората. Може би е скрила меча там! — настоя Ким.
— Хм… — Леон все още не изглеждаше достатъчно убеден в теорията на Ким.
Ким му се усмихна подкупващо.
— Е, добре, знам, че не звучи много сериозно. Но е по-добре от нищо. Затова, момчета, трябва да се заловим за работа! Нямаме време за губене. Иначе убиецът на Ерик и Гунбьорн ще нападне още веднъж!