Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Grab des Dschingis Khan, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Златото на Чингис хан
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2008
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-476-4
История
- —Добавяне
Шаманът
— Тя го отрови — не спираше да повтаря Ким на следващия ден, докато събираха тор по нареждане на Добун. — Трябва да кажем на Кутула какво видяхме!
— Но тогава ще трябва да признаем, че сме надничали тайно в юртата на Чингис хан — напомни й Юлиан.
— Прав е — съгласи се Леон. — Кой знае какво наказание ще ни се стовари на главите.
Юлиан потрепери.
— Като се има предвид, че убиват за стъпване върху праг…
Пред тези солидни аргументи Ким нямаше друг избор, освен да замълчи:
— Е, добре, поне разрешихме първата загадка. Знаем каква е причината за смъртта на хана. Беше отравяне!
Леон остави кошницата на земята и изгледа приятелите си един по един.
— Предполагам, че Кутула отдавна знае това. Той вероятно знае и чие дело е убийството. Интересно дали…
— Ах, ето ви най-сетне! — извика в същия миг Ча и дотича развълнувано при децата. — Търсих ви навсякъде. Елате бързо, Кутула иска да съобщи нещо важно!
Пред юртата на шамана се беше събрало огромно човешко множество. По лицата на воините се четеше отчаяние и дълбока тъга.
— Нашият несравним господар си отиде от нас. Боговете пожелаха да си го приберат — викаше Кутула. — Както знаете, преди много луни Гур ханът падна от коня и се нарани тежко в гърдите. Аз самият го превързах и се грижих за него. Нашият господар яздеше с нас, бореше се с нас и победи с нас. Но не само победите бяха с него, а и болката. Обаче ханът се държеше като велик мъж и не позволи никой да забележи това. Ала нараняването се оказа много тежко. Твърде тежко. То доведе до смъртта му!
Кутула замълча.
— Но защо не казва и дума за Кюрбелдшин? — прошепна Леон, като внимаваше да не го чуе Ча.
— Това е логично — отвърна Ким също тъй тихо. — Очевидно безславните обстоятелства около смъртта на Чингис хан трябва да бъдат премълчани. Това, че ханът е бил отровен от една коварна жена, не пасва в легендата за непобедимия владетел!
Леон кимна. „Тайната история на монголите“ действително не беше достоверна по този въпрос.
— Освен това никой не бива да разбере, че ние знаем истинската причина за смъртта му. Това би могло да се окаже опасно за нас! — добави Ким.
Юлиан и Леон бяха на същото мнение — това трябва да остане тяхна тайна.
— Още през нощта попитах боговете как трябва да постъпим сега — продължи шаманът. — И чуйте какво ми казаха те: армията на хана ще продължи под предводителството на офицера Чебе, за да унищожи последните войски на тангутите. Чебе, излез!
От множеството се отдели строен млад воин и застана до шамана.
— Невероятно е каква власт притежава Кутула — възкликна Юлиан. — Дори висшите офицери му се подчиняват.
Ча кимна:
— Кутула винаги е бил вторият по важност човек в армията. А сега е на върха!
— Чебе, искаш ли да поемеш тази отговорна задача? — попита шаманът. — Искаш ли да изпълниш сетната воля на своя хан и да подчиниш тангутите?
Офицерът кимна със стиснати устни.
— Добре — похвали го Кутула. — Такава е волята на боговете. Те имат мисия за мен и за някои избрани от вас. Аз трябва да се погрижа ханът да се върне в родината си. Ще го отнесем до свещената планина Бурхан Халдун, където е роден и където ще бъде погребан. Защото там и само там духът му ще намери покой. 2000 воини и 800 слуги ще придружат хана и мен. Кой иска да ни последва?
Стотици мъже вдигнаха ръце.
— Хайде, трябва да сме с тях! — прошепна Леон на приятелите си. — Само така ще разберем къде е гробът на хана!
Без да изчака одобрението на своите приятели, той вдигна ръка. Кутула го повика.
— Спрете, какво правите? — извика отчаяно Ча. — Не знаете ли, че…
В този момент една ръка стисна устата й. После отведоха момичето встрани.
— Ей, какво беше това? — възмути се Ким. — Трябва да й помогнем! — Тя искаше да изтича след Ча, но я спряха.
— Ти оставаш тук — нареди Кутула и добави мрачно: — Ще придружиш хана в последното му пътуване. Няма връщане назад!
Леденостудени тръпки полазиха по гърба на Ким. Тя имаше необяснимото предчувствие, че е току-що е направила ужасна грешка.