Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Grab des Dschingis Khan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 10гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Златото на Чингис хан

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2008

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-476-4

История

  1. —Добавяне

Шаманът

— Тя го отрови — не спираше да повтаря Ким на следващия ден, докато събираха тор по нареждане на Добун. — Трябва да кажем на Кутула какво видяхме!

— Но тогава ще трябва да признаем, че сме надничали тайно в юртата на Чингис хан — напомни й Юлиан.

— Прав е — съгласи се Леон. — Кой знае какво наказание ще ни се стовари на главите.

Юлиан потрепери.

— Като се има предвид, че убиват за стъпване върху праг…

Пред тези солидни аргументи Ким нямаше друг избор, освен да замълчи:

— Е, добре, поне разрешихме първата загадка. Знаем каква е причината за смъртта на хана. Беше отравяне!

Леон остави кошницата на земята и изгледа приятелите си един по един.

— Предполагам, че Кутула отдавна знае това. Той вероятно знае и чие дело е убийството. Интересно дали…

— Ах, ето ви най-сетне! — извика в същия миг Ча и дотича развълнувано при децата. — Търсих ви навсякъде. Елате бързо, Кутула иска да съобщи нещо важно!

Пред юртата на шамана се беше събрало огромно човешко множество. По лицата на воините се четеше отчаяние и дълбока тъга.

— Нашият несравним господар си отиде от нас. Боговете пожелаха да си го приберат — викаше Кутула. — Както знаете, преди много луни Гур ханът падна от коня и се нарани тежко в гърдите. Аз самият го превързах и се грижих за него. Нашият господар яздеше с нас, бореше се с нас и победи с нас. Но не само победите бяха с него, а и болката. Обаче ханът се държеше като велик мъж и не позволи никой да забележи това. Ала нараняването се оказа много тежко. Твърде тежко. То доведе до смъртта му!

Кутула замълча.

— Но защо не казва и дума за Кюрбелдшин? — прошепна Леон, като внимаваше да не го чуе Ча.

— Това е логично — отвърна Ким също тъй тихо. — Очевидно безславните обстоятелства около смъртта на Чингис хан трябва да бъдат премълчани. Това, че ханът е бил отровен от една коварна жена, не пасва в легендата за непобедимия владетел!

Леон кимна. „Тайната история на монголите“ действително не беше достоверна по този въпрос.

— Освен това никой не бива да разбере, че ние знаем истинската причина за смъртта му. Това би могло да се окаже опасно за нас! — добави Ким.

Юлиан и Леон бяха на същото мнение — това трябва да остане тяхна тайна.

— Още през нощта попитах боговете как трябва да постъпим сега — продължи шаманът. — И чуйте какво ми казаха те: армията на хана ще продължи под предводителството на офицера Чебе, за да унищожи последните войски на тангутите. Чебе, излез!

От множеството се отдели строен млад воин и застана до шамана.

— Невероятно е каква власт притежава Кутула — възкликна Юлиан. — Дори висшите офицери му се подчиняват.

Ча кимна:

— Кутула винаги е бил вторият по важност човек в армията. А сега е на върха!

— Чебе, искаш ли да поемеш тази отговорна задача? — попита шаманът. — Искаш ли да изпълниш сетната воля на своя хан и да подчиниш тангутите?

Офицерът кимна със стиснати устни.

— Добре — похвали го Кутула. — Такава е волята на боговете. Те имат мисия за мен и за някои избрани от вас. Аз трябва да се погрижа ханът да се върне в родината си. Ще го отнесем до свещената планина Бурхан Халдун, където е роден и където ще бъде погребан. Защото там и само там духът му ще намери покой. 2000 воини и 800 слуги ще придружат хана и мен. Кой иска да ни последва?

Стотици мъже вдигнаха ръце.

— Хайде, трябва да сме с тях! — прошепна Леон на приятелите си. — Само така ще разберем къде е гробът на хана!

Без да изчака одобрението на своите приятели, той вдигна ръка. Кутула го повика.

— Спрете, какво правите? — извика отчаяно Ча. — Не знаете ли, че…

В този момент една ръка стисна устата й. После отведоха момичето встрани.

— Ей, какво беше това? — възмути се Ким. — Трябва да й помогнем! — Тя искаше да изтича след Ча, но я спряха.

— Ти оставаш тук — нареди Кутула и добави мрачно: — Ще придружиш хана в последното му пътуване. Няма връщане назад!

Леденостудени тръпки полазиха по гърба на Ким. Тя имаше необяснимото предчувствие, че е току-що е направила ужасна грешка.