Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Das Grab des Dschingis Khan, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Златото на Чингис хан
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2008
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-476-4
История
- —Добавяне
Гущерицата
Войската на тангутския княз Бурхан беше унищожена. След като благодариха на боговете за тази бляскава победа, монголите започнаха бурни празненства в целия стан. Победата над Бурхан беше само част от големия план, но беше изключително важна, защото Бурхан имаше славата на страховит и обигран в битките предводител.
Сега в лагера на победителите пламтяха празнични клади. Воините на хана се смееха и танцуваха. Свирач изпълняваше игрива мелодия на морин ков[1], инструмент, подобен на цигулка. Млечната ракия се лееше като река.
Децата бяха изпратени да обслужват владетеля и неговите най-приближени военачалници пред украсената с множество знамена ханска юрта. Те разнасяха огромни порции с уханни дал[2] и мах[3] и през цялото време имаха възможност да наблюдават хана.
— Невредим е и в прекрасно настроение — прошепна Ким на приятелите си.
— Именно — съгласи се Юлиан. Той като че ли се беше съвзел от ужаса на битката и отново бе готов да се посвети на изследователската си мисия. — Но тогава от какво ще умре? Утре е последният му ден, ако историците не грешат!
Ким поклати глава.
— Вероятно грешат. Какво би могло да се случи на хана сега?
В същия миг към хана се приближиха двама воини — водеха една изключително красива жена. Мъжете се поклониха дълбоко и рекоха угоднически:
— Поздравяваме те, Владетелю на безкрайното море!
Ханът кимна леко. После се обърна към жената.
— Я, да видим кого сте ми довели…
Ким даде знак на приятелите си. Те се скриха в сянката на една юрта, достатъчно близо, за да чуват разговора.
— Хубавата Кюрбелдшин — отговори си сам ханът. — Наричат те Гущерицата, нали?
Той се надигна и обиколи жената, която не го удостои дори с поглед.
— Наистина имаш красиво стройно тяло на гущерица. Самотна гущерица. Защото мъжът ти, тангутският княз Бурхан, е мъртъв — отбеляза ханът между другото. Той застана пред жената и втренчи поглед в лицето й.
— Горда си, а? Но това ми харесва. Ще те направя една от жените си. Само такава си нямам: жена на бивш тангутски княз.
Ким изпъшка тихо.
— Е, какво ще кажеш? — попита ханът, понеже жената не отвърна.
Кюрбелдшин се изплю точно пред краката му. Множеството ахна от изумление. Всички очакваха ханът да извади сабята си и да обезглави непокорната…
— Още тази нощ ще сломя съпротивата ти — закани се тихо Чингис хан. — А после ще ми принадлежиш — както и целият ти народ. Е, поне това, което остана от него! — Той отметна глава назад и гръмко се разсмя. После нареди да отведат Кюрбелдшин.
— Става интересно! — проточи Леон.
— Какво искаш да кажеш? — попита Ким.
Леон сложи пръст на устните си.
— Искам да кажа, че трябва да държим Кюрбелдшин под око. Какво ще кажете?
Приятелите му кимнаха.
През следващите часове децата бяха заети да разнасят напитки и ястия. Това си имаше своите предимства, защото от време на време можеха да си пъхнат тайно нещичко в устата. Оставяха лакомства и за Кия, която през цялото време не се отделяше от тях.
— Не е ли време да приключваш с празника — прозя се Ким малко преди полунощ. — И без това вече са направили главите.
Леон посочи с глава към юртата на хана.
— Това е самата истина, дори стражите си пийнаха добре.
Не след дълго ханът, олюлявайки се, се надигна от мястото си край огъня.
— А сега ме оставете сам — нареди той. — И доведете онази хубава гущерица в юртата ми.
Приятелите мигом се разбудиха. Те видяха как отвеждат Кюрбелдшин в юртата на хана. Ханът влезе след нея и затвори вратата.
— Ами сега? — попита напрегнато Юлиан.
— Да вървим да спим — предложи Ким и отново се прозя.
— В никакъв случай! — възпротиви се Леон.
— Току-виж сме пропуснали нещо!
Юлиан го изгледа с недоумение.
— Но какво искаш? Да влезем в юртата и да им кажем „Лека нощ“?
— Не, естествено, че не — отвърна нетърпеливо Леон. — Но може би има начин да надникнем вътре.
Ким и Юлиан не бяха въодушевени, но все пак склониха да останат с Леон край юртата на хана. Те се промъкнаха покрай часовоите, които дремеха пред входа, и се озоваха край една от страничните стени на огромната шатра.
— Но тук е тъмно като в гроб — оплака се тихо Юлиан. — Какво да видим?
— Почакай — скастри го Леон.
В този миг Кия измяука тихо. Леон се наведе към нея.
— Какво става? Искаш да ни покажеш нещо, нали? — прошепна той с надежда.
Котката побутна подканващо Леон с носа си. После изчезна във високата степна трева.
— Не бързай толкова! — извика й тихо Леон и се запрепъва след нея.
След малко откриха Кия откъм гърба на юртата. На слабата лунна светлина те различиха процеп в плъстената черга.
Леон подсвирна възхитено.
— Браво на теб, Кия!
Момчето погали котката по главата, а после се взря във вътрешността на юртата.
— Какво виждаш? — не се стърпя Ким.
— Почти нищо — призна Леон. — Процепът е твърде тесен.
Той се опита да го разшири с ръце.
— Внимавай! — предупреди го Юлиан. — Всеки момент оттук може да мине някой часовой!
— Какво говориш, не видя ли, че спят — възрази Леон и продължи да разширява процепа, като внимаваше да не вдига шум. Накрая процепът стана толкова голям, че и тримата можеха да надникнат в юртата.
В средата на помещението голяма печка излъчваше приятна топлина. До нея беше разположено огромно легло с множество изкусно извезани възглавници. Ханът седеше на леглото с гръб към приятелите и тъкмо разтваряше ръце.
— Е, как ти харесва в лагера на победителите? — попита той с игрива ирония.
Кюрбелдшин се приближи към него. По чудно хубавото й лице нямаше и следа от враждебност. Тя гледаше хана приветливо. Лека усмивка играеше по устните й, когато каза:
— Навред се усеща безкрайната ти власт, повелителю мой. Щастлива съм, че съм при теб.
— О, така ли? — зарадва се ханът. — Преди малко говореше съвсем други неща.
— Да — призна Кюрбелдшин. — Тогава бях много разгневена. Но гневът ми премина.
— Заклевам се във великия Кьоке Тенгри, че се радвам да чуя това!
Ханът завъртя леко глава. Сега приятелите видяха, че се усмихва доволно. Той не подозираше никакво притворство, изглеждаше спокоен и в отлично настроение. Тогава Кюрбелдшин направи още една крачка към него.
Ким прехапа долната си устна. Тук нещо не беше наред! Какво беше намислила Кюрбелдшин?
— Жадна съм — усмихна се Гущерицата.
Ханът посегна да й налее от стомната с архи, поставена на малка масичка до леглото между няколко скъпи китайски чаши.
— О, не — спря го Кюрбелдшин. — Това не е работа за владетел.
Тя го бутна игриво назад. Ханът се отпусна на леглото. Разпери ръце и загледа Кюрбелдшин с радостно предчувствие.
— Почакай, владетелю мой, ето сега ще дойда при теб — пропя жената.
Тя се наведе над каната и я закри с тялото си така, че никой не можеше да види какво прави. После отново се обърна към хана с две чаши архи в ръце.
— За твое здраве, мой велик като безкрайното море владетелю!