Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Grab des Dschingis Khan, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 10гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Фабиан Ленк. Златото на Чингис хан

Немска. Първо издание

ИК „Фют“, София, 2008

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмуд Кунерт

ISBN: 978-954-625-476-4

История

  1. —Добавяне

Бягството

— Ти да не мислиш да бягаме? — ахна Юлиан. — Нали знаеш, че около лагера има постове!

— Да, сигурно е така — отвърна Леон, който очевидно си беше възвърнал дарбата да говори. — Но ние нямаме какво да губим! Трябва на всяка цена да опитаме!

Юлиан поклати глава.

— Твърде опасно е. По-добре да говорим с Кутула. Ще му се закълнем, че няма да издадем къде е погребан хана.

— Глупости — намеси се Ча. — Нашите клетви изобщо няма да го впечатлят. Веднага ще нареди да ни убият. Шаманът не знае милост! Мисията му е твърде важна и той няма да се главоболи с няколко деца-роби.

Юлиан трябваше да признае, че момичето е напълно право. Той се обърна към Леон:

— Имаш ли вече план?

Леон кимна замислено:

— Виждате ли оня кон там? — той посочи жребеца, завързан пред юртата на шамана.

— Виждаме го, на Кутула е, ако не се лъжа — рече Ким.

— Точно така — отвърна спокойно Леон. — И никой не го пази.

И тогава той ги посвети в плана си.

 

 

Малко по-късно Леон се промъкваше през високата мокра трева към коня на Кутула. В дясната си ръка държеше ножа, който му даде Ча. Приятелите продължиха да се крият зад колата и дебнеха за войници. При необходимост щяха да го предупредят с късо изсвирване.

Леон беше съвсем близо до коня. Дрехите му, прогизнали от дъжда, тежаха, но той вече не усещаше студ и умора. Ако планът му успее, щяха да избягат от лагера на Кутула. Леон знаеше, че шансът им е малък, но на всяка цена трябваше да опитат.

Внезапно земята под нозете му затътна. Приближаваше ездач! В същия миг прозвуча предупредителното изсвирване на приятелите му. Твърде късно! Леон се сви на кълбо в тревата, смали се колкото може повече. Тропотът на копитата идеше право към него! Леон отправи безмълвна молба към мрачното небе. Дали монголските богове можеха да го чуят?

zlatoto_na_chingis_han_presledvane.jpg

Копитата изтрополиха по меката почва и Леон имаше чувството, че покрай него е профучал бърз влак. После тропотът утихна, конят и ездачът се бяха отдалечили! Леон си отдъхна. Надигна се и продължи да пълзи към целта. След няколко минути достигна коня на Кутула. Отново се огледа над тревите, не се виждаше никой. От юртата наблизо се дочуваха откъслечни думи. Трябваше да действа бързо и съсредоточено. Леон преряза въжето и удари силно коня на Кутула по задницата. Жребецът се изправи на задни крака и полетя към степта, очевидно зарадван, че е на свобода. Леон веднага даде знак на приятелите си. Юлиан, Ким, Кия и Ча изскочиха зад колата и изтичаха при него. През това време Леон вече тропаше на вратата на юртата. Вратата се отвори, един страж погледна свирепо момчето.

— Какво искаш?

— Конят на Кутула избяга! — извика Юлиан.

Стражът се обърна и изрева нещо в юртата. Кутула изскочи навън.

— Веднага го върнете! — развика се гневно той. — Това не е какъв да е кон!

— Веднага, велики Кутула — отвърна Леон с кратък поклон. — Видях накъде избяга. Ние с моите приятели веднага ще ви върнем коня, ако позволите да напуснем лагера!

— Тогава какво чакате? — изрева шаманът. Сетне се нахвърли върху стражите. — А вие какво гледате? Тръгвайте да гоните коня! Бързо!

Леон беше готов да се втурне след коня, когато Ча го спря.

— Ти да не би да искаш да настигнеш жребеца пеша? — изсмя се тя и развърза друг кон, който също пасеше близо до юртата. Ча се озова на седлото му със смайваща ловкост.

— Аз… аз никога не съм яздил — викна отчаяно Юлиан.

— Какво каза? Но това не е възможно. Както и да е. Ела! — и Ча издърпа Юлиан при себе си.

— Добре, че ходих на уроци по езда — изсмя се Ким.

Тя отново скри Кия под дрехите си и яхна друг кон. Леон скочи на седлото зад нея.

— Това изобщо не влизаше в плановете ми — мърмореше той. — Аз всъщност исках да избягам пеша в общата суматоха. Но тези коне…

Ча пришпори коня си. Юлиан се вкопчи отчаяно в нея.

— Това ще свърши зле, това ще свърши зле — мърмореше той като едва успяваше да се задържи на седлото.

Преди стражите да успеят да ги последват, приятелите напуснаха лагера. В началото препуснаха по следите на жребеца на Кутула. Обаче още зад първия хълм Ча се отправи на юг.

— Тези коне са много бавни — оплака се тя.

— О, това темпо напълно ме задоволява! — измърмори Юлиан, който здравата се натърти от ездата.

Ким и Леон яздеха до тях.

— Планът ти наистина е добър — обърна се Ча към Леон. — Успяхме!

— Накъде ни водиш? — попита я Леон. — Движим ли се към Урдос?

Ча кимна. После хвърли поглед назад.

— О, не — провикна се тя. — Преследват ни. Стражите са разкрили измамата!

В този миг край тях профуча стрела.

Ча се приведе над шията на коня и го пришпори. Но бяха твърде бавни. Преследвачите се движеха много по-бързо.

— Ще ни настигнат! — извика Ким. — Трябва да се скрием!

— Отсреща има гора! — обади се Юлиан. — Да се скрием там!

Ча насочи коня си към гората. Достигнаха първите дървета само със стотина метра преднина. Ча веднага дръпна юздите на жребеца и скочи от седлото. Тя свали слисания Юлиан на земята, плесна животното по задницата и конят се отдалечи в галоп. Ким и Леон последваха примера на Ча.

Сетне и четиримата се скриха между дърветата. Почти в същия миг преследвачите нахлуха в гората. Те профучаха край приятелите и продължиха да преследват конете им.

— И този план не беше лош — Леон върна похвалата на Ча.

— Абсолютно — потвърди Юлиан, докато разтриваше натъртеното си тяло. — И все пак сега сме без коне. Какво ще правим?

— Нека първо си намерим скривалище — предложи Ким. — Кой знае дали войниците вече не са разкрили хитрината. Могат да се върнат всеки момент!

Начело с Ча, започнаха да търсят удобно убежище. Дъждът продължаваше да се лее с все сила. Накрая пропълзяха в един гъст храсталак. Поне земята беше суха. Имаха си дори и покрив от листа.

— А сега какво? — уморено попита Юлиан.

— Ще спим, просто ще се наспим — измърмори Леон. — А утре ще решим какво да правим. Главното е, че сме в безопасност.

Той сложи глава на ръката си и затвори очи. За малко продължи да се вслушва в барабаненето на дъжда, после заспа. Скоро и приятелите му го последваха.