Фабиан Ленк
Тайнственият отмъстител (9)

Ново подозрение

В семейството на едила цареше ледена атмосфера. Ким с изненада установи, че нито Бландиния, нито Регина взеха страната на Марк. Напротив, също като императора те явно считаха Марк виновен за катастрофата на игрите.

— Боговете са срещу теб — дочу Ким презрителния упрек на Бландиния. — Ще станем за смях на цял Рим. Императорът ще те лиши от служба. И тогава ще бъдем разорени!

А Регина цитира мрачно римския поет Овидий: Tempora si fuerint nubula solus eris. Във времена, когато по небето се събират облаци, ще бъдеш сам.

Марк замълча, трепереше от гняв.

По-късно във вилата — здрачът тъкмо беше паднал — едилът вървеше напред-назад из атриума, като тигър в тесните клетки на Колизея. Непрекъснато пристигаха пратеници и носеха послания. Но спасителната вест не идваше: търсенето на Отмъстителя оставаше безрезултатно.

 

 

Изпратиха Ким в кухнята да помага при приготвянето на цена^[1], вечерята. Кия също дойде с нея. А тлъстият Брут едва не се побърка, когато египетската котка се настани дръзко в царството му. Обаче, както и при последната им среща, Кия просто не го забелязваше. Това ядоса още повече Брут, но нали беше твърде страхлив — не посмя да нападне Кия. Напълно невъзмутима, Кия седна под една маса и започна да си чисти козината. През това време Ким помогна да почистят граха. Основното ястие беше крехък печен дивеч със сладък грах и зелен фасул. За десерт щяха да сервират кайсии от Армения и фурми от Африка.

Междувременно вечерта напредна. Позволиха на Ким да се прибере и тя поведе Кия към стаичката си, хвърли се на леглото и се замисли. От улицата долитаха приглушени шумове. Денят премина пред затворените очи на Ким като на филмова лента. Игрите на арената, морската битка, стрелата, огънят, хаосът. Марк, болен от страх пред императора, който държи в ръцете си кариерата и живота му. И Бландиния, жената на Марк, за която положението в обществото очевидно беше по-важно от всичко.

Страхотно семейство, няма що, мислеше си Ким. Тогава усети муцунката на Кия в дланта си.

— Какво има, мъничката ми? — почуди се Ким и погледна продълговатите изумрудени очи на котката. Кия измяука подканващо и изтича към вратата.

— Искаш да излезеш навън?

Котката я погледна и намигна.

— Какво? Искаш да дойда с теб?

Кия измяука отново. Изглеждаше развълнувана.

Ким изпуфтя отегчено. Всъщност нямаше никакво желание да става от леглото. Но Кия като че ли искаше да й покаже нещо. Ким си спомни нощта, когато котката я отведе при предупредителното писмо от Отмъстителя. Надигна се с въздишка и отвори вратата. Кия изхвърча навън и се втурна право към трапезарията. Ким се промъкна след нея, радостна, че не срещна някой, който би могъл да й зададе неудобни въпроси.

Триклиният^[2] бе непосредствено до кухнята, отделен от коридора само с тежки завеси. Ким дочу неясно гласовете на Марк и Бландиния. Звучаха развълнувано, Марк дори изкрещя. Какво става? Ким забрави, че й се спи. Огледа се. Коридорът беше празен. Отлично! Промъкна се на пръсти още по-близо, така че усети по лицето си дебелия мъхест плат. През пролука в завесите успя да надникне в трапезарията. Марк и Бландиния лежаха на кушетките за хранене, край тях се виждаха полупразни винени чаши и хлебчета с мед и пипер върху сребърни табли. Бузите на Марк бяха зачервени, очите оцъклени.

— Този Тит! — извика той в следващия миг. — Злоупотребява с игрите, за да увеличи славата си!

Бландиния взе едно от хлебчетата с върха на пръстите си.

— Защо се вълнуваш толкова, Марк? — попита хладно тя. — Императорът винаги е използвал игрите, за да се изтъкне и да спечели народа за себе си. Това са неговите игри, игрите на императора.

Марк поклати ядосано глава и посегна към чашата си.

— Не, в името на Юпитер! — възрази той енергично, отпи голяма глътка вино и продължи: — Този амфитеатър е символ. Символ на победата на реда над хаоса и беззаконието, на доброто над злото. Разбери, Бландиния, амфитеатърът въплъщава всичко, което ни прави силни, нас, римляните. Тук ние показваме на враговете си какво ще им се случи, ако се осмелят да нападнат Рим и да нарушат нашия ред. Тит обаче иска да използва тези игри единствено за личната си власт.

— Да нарушат нашия ред? — повтори Бландиния, дъвчейки. — Така както го прави онзи Отмъстител — това ли имаш предвид?

Ким прехапа устни. Бландиния очевидно умее да слага сол в раните на мъжа си. Странен шум я накара да подскочи от ужас. Обърна се, но не видя никого. Може би е само някоя мишка. Ким въздъхна облекчено и продължи да подслушва. Котката обикаляше безшумно наоколо.

— Ти го казваш, Бландиния! — извика ядосан Марк и скочи от кушетката. — Но и той ще си получи заслуженото. Ще преследвам този Отмъстител докрай и ще го убия като… Като див глиган, кълна се в Диана^[3].

Жена му махна с ръка.

— О, Марк, седни и не разсипвай вино. Калъфите на възглавниците, върху които лежиш, са от Немаусус^[4]!

— Добре де, добре — отстъпи Марк.

Изглеждаше разгневен и отчаян.

— Намери най-сетне този Отмъстител — посъветва го жена му. — И тогава игрите ще станат и твои игри — поне малко.

Едилът се изсмя ехидно.

— Не, не вярвам. Дори да му поднесем този проклет Отмъстител на поднос, Тит няма да престане да ме тормози. Той ме мрази… и аз… също го мразя, кълна се в Марс!

Бландиния изпищя пронизително.

— Да не би виното да те е опило? Как може да говориш такива неща? Ако императорът чуе това, ще те хвърли на дивите зверове.

На Ким й стана горещо. Марк мразеше императора? Това е повече от интересно!

— Плюя на императора и плюя на тези игри! Те отдавна са загубили всякакъв смисъл. Тит злоупотреби с тях. Императорът е суетен и самодоволен!

Бландиния се почука по челото.

— Само ако те чуе някой! Ще си загубиш главата заради тези приказки!

Едилът си наля още вино.

— Да изчакаме — процеди през зъби той. — Не съм само аз на това мнение, повярвай ми!

— Какво искаш да кажеш? — гласът на Бландиния прозвуча неуверено.

— В Сената^[5] има достатъчно хора, които не одобряват управлението на Тит — призна й Марк. — Мъже с власт, така да знаеш! Мъже, които са готови да вземат решения и не искат да чакат повече!

— Твоите думи ме изпълват със страх! — прошепна Бландиния.

— Страх? О, сигурно! — извика Марк. — Но не аз ще се страхувам вече, Бландиния. — Внезапно той се разсмя. — Тит ще се страхува! Да, да, самият император!

— Престани, престани в името на Юпитер! — ужаси се Бландиния. — Това звучи така, сякаш ти одобряваш безчинствата на този тайнствен стрелец.

Марк отвърна с подигравателен смях.

— И кои са тези могъщи сенатори^[6], за които говориш? — полюбопитства Бландиния.

— Ще ги видиш утре, ако искаш. Очаквам ги за цена.

— Колко мило, все пак ме предупреди, че ще имаме гости — обиди се жена му. — Нали трябва да се приготвя.

— Ти? Искаш да кажеш, че трябва да наредиш на нашите роби да приготвят всичко — подигра я Марк. — Или не са ти достатъчни? Тогава още утре ще купя нови. На пристанището има кораб с чудесни роби от Нубия^[7].

— Не, не е необходимо — възрази Бландиния. — Но като стана дума за роби… къде са тези мързеливци? Каната за вино е празна! В този дом човек трябва да прави всичко сам.

През процепа между завесите Ким видя, че Бландиния се надига. Косите й настръхнаха и тя затича по-бързо от вятъра по хладните плочи с прекрасни мозайки. Кия тичаше след нея. Скриха се зад една колона до стълбището. Приближиха стъпки. После прозвучаха гневните упреци на Бландиния, която викаше робите. От кухнята се чуха викове, после някакви извинения и господарката на дома се върна в триклиния, мърморейки. Когато отново настана тишина, Ким се измъкна от скривалището си и се прибра в стаята си.

Легна на леглото, запъхтяна и развълнувана. Не можеше да повярва на ушите си! Какви неща говори този Марк. Той мрази императора, и не само той! Докато галеше Кия, наместила се на корема й, Ким анализира ситуацията. Ново подозрение я ослепи: дали пък самият Марк не стои зад нападенията? Дали той и сенаторите не са възложили на Отмъстителя да провали игрите, за да навреди на императора? Ами ако заплашителните писма до Марк имат за цел само да отклонят вниманието от него?

Каква хитра маневра, помисли си Ким. Беше толкова невероятно, че дълго не можа да заспи. Колкото повече мислеше, толкова по-страшно й беше: нима е в дома на коварен заговорник, който не се бои да минава през трупове?