Фабиан Ленк
Тайнственият отмъстител (8)

Огън!

На следващия ден в Рим беше още по-горещо. Слънцето безпощадно сипеше жар над Колизея и върху работниците, които приготвяха арената. Между дебелите стени цареше непоносим задух. Всички бяха много по-раздразнителни от обикновено. Затова Леон и Юлиан внимаваха да не изпуснат от очи Андроник. Докато почистваха клетките на тигрите и лъвовете, те крояха планове как да го изобличат. Но не им хрумна нищо добро. Надяваха се, че Ким и Кия все пак ще наминат. Ким винаги имаше неизчерпаем запас от спасителни идеи. Но и двете не се появиха. На момчетата не им остана нищо друго, освен да си отварят очите и на втория ден от празненствата по случай откриването на игрите.

Следобед петдесет хиляди зрители отново нахлуха през добре охраняваните входове на амфитеатъра, фанфари оповестиха началото на игрите. При всяка свободна минутка Юлиан и Леон хвърляха поглед през зарешетените входове към арената. Видяха как Марк откри игрите, застанал отново пред ложата на императора. Започнаха безобидни боксови срещи, после по арената преминаха екзотични животни от римските колонии: камила, слон, няколко щрауса.

Публиката още не се беше съвзела от гледката, когато гладиаторите подгониха по арената дебел мъж с клюмнала глава. Беше оповестено високо, че той не си е платил наема. Избухна смях.

Жена, която се опитвала да продава фалшиви прахчета срещу коремни болки, също публично бе освиркана.

След тези подгряващи номера стана по-сериозно. Докато музикантите забавляваха зрителите, на арената се втурнаха работници и вдигнаха дървените плочи, които я застилаха. Отдолу се разкри широк канал, пълен с вода. После във водата бяха спуснати два платнохода, всеки с по двадесет тежковъоръжени мъже.

— Нашият достопочтен император благоволи днес да ни забавлява с морска битка! — провикна се Марк.

Множеството зарева от удоволствие.

Платноходите се сблъскаха и екипажите се вкопчиха в кървава битка помежду си. Настана страшна касапница, насърчавана от крясъците на зрителите. Дори императорът ръкопляскаше възхитен.

— По-скоро бих скочил през борда, отколкото да се оставя да ме пронижат като чучело — изпъшка Юлиан.

— Не вярвам — отвърна му тихо Леон. — Във водата има крокодили…

Сега и Юлиан видя, че кръвожадните животни само чакат някой да падне през борда. Отвратени, приятелите понечиха да се извърнат. В този момент една горяща стрела прелетя покрай корабите към гигантския велум, опънат над Колизея. Платното веднага пламна.

— Отмъстителят! — изкрещя Юлиан. — Това може да е само Отмъстителят!

Огънят се разпространи с бясна скорост. По арената заваляха горящи парчета плат, подпалиха платната на корабите и предизвикаха паника сред публиката. Хората наскачаха и един през друг се втурнаха към изходите. Мнозина бяха стъпкани под краката на напиращата тълпа. Панически крясъци кънтяха из амфитеатъра. Появиха се войници и заедно с неколцина по-хладнокръвни зрители направиха противопожарна верига. Така поне можеха да спрат огъня, който вече се плъзгаше по дървените стълбове, на които бе опънато платното. Корабите на арената бяха лумнали като факли. За няколко минути амфитеатърът се превърна в ад, публиката, която дойде да види как други се борят за живота си, сега се опитваше да спаси собствената си кожа.

— Дано с Ким и Кия всичко да е наред! — притесняваше се Юлиан.

— Не забравяй, че Кия спаси живота на фараонката Хатшепсут — успокояваше го Леон.

Юлиан кимна мълчаливо. Умната египетска котка не само ги закриляше в опасни ситуации, но им помогна да разкрият кой иска да отнеме живота на Хатшепсут.

Внезапно детективският му нюх се разбуди. Той посочи зарешетения проход срещу тях.

— Стрелата дойде оттам — рече той. — Ела, нека проверим какво става отсреща.

— Както кажеш, но трябва да внимаваме да не срещнем Андроник. На него едва ли ще му хареса, че сме се измъкнали от работа и душим наоколо.

Момчетата затичаха през подземните проходи на Колизея и достигнаха безпрепятствено целта си.

— Ето, стрела! — извика развълнуван Юлиан. Той се наведе над находката си. — Погледни, боядисана е в червено!

— Кърваво червено — уточни Леон. — Цветът на отмъщението.

— Нарочно е оставил стрелата тук — предположи Юлиан. — Това му е нещо като визитна картичка.

— Внимание — извика в същия момент Леон. — Не мърдай!

Юлиан го погледна недоумяващо:

— Но защо?

— Има следи, точно пред теб! Сигурно са на Отмъстителя! Не стъпвай върху тях! — предупреди Леон и се наведе. — Прилича на отпечатък от сандал.

Юлиан се съгласи.

— Хм — замисли се Леон. — Няма много работници в Колизея, които носят сандали. Повечето тичат боси. Но за един съм сигурен, че винаги носи сандали.

Юлиан погледна приятеля си изпитателно.

— Андроник!

— Точно така! — кимна Леон и започна да измерва с ръце отпечатъка. — Три длани — заяви той и се изправи. — Сега остава да открием дали големината на сандалите му съвпада с този отпечатък!

— Как смяташ да го разбереш? Да не мислиш, че Андроник ще пъхне доброволно подметките си под носа ти?

— Под носа ми? Не, не бих искал! — отвърна Леон и сбърчи нос с усмивка. — Но сигурно ще се появи възможност, само почакай. Ела, да потърсим Ким и Кия.

Момчетата се промъкнаха през подземните коридори на Колизея, незабелязано от Андроник. Навън още цареше хаос, но приятелите имаха късмет: в суматохата един роб им показа къде е семейството на Марк. То още стоеше на площада пред амфитеатъра. Едилът крещеше със зачервено лице на някакъв центурион. Приятелите чуха, че сред зрителите имало ранени и мъртви.

Зад Марк стоеше жена му Бландиния, челото й беше прорязано от гневна бръчка. Дъщерята Регина също изглеждаше доста раздразнена. Кракът й в елегантен кожен сандал потропваше нервно по земята. Тя очевидно искаше час по-скоро да се прибере у дома и нямаше желание да чака баща си. Кордон от широкоплещести роби обграждаше патрицианското семейство. В единия край бяха Ким и Кия.

Юлиан и Леон изтичаха при тях. Ким сграбчи в прегръдките си приятелите, Кия ги побутна с нос.

— Радвам се, че всички сме живи и здрави! — рече момичето с облекчение.

— Какъв късмет, че сте успели да се измъкнете невредими от този ад — отвърна Юлиан.

Леон се наведе към хубавата котка и я почеса зад ушите. Кия му благодари с протяжно мъркане.

— При нас, общо взето, всичко мина гладко — разказа Ким и сниши глас. — Но император Тит беше бесен. Не бих искала да съм на мястото на Марк. Тит хвърли цялата вина за покушението върху него.

— Имаме нова следа! — прошепна Леон, след като се огледа и се увери, че никой не може да ги чуе. Сетне разказа за стрелата и отпечатъка от сандала.

Ким ококори очи.

— Браво, момчета — похвали ги тя. — Сега вече сме плътно по петите на Отмъстителя. Но дали наистина е Андроник? Не знам…

— Защо?

— Някак не мога да си го представя.

— Как така? — настояха момчетата.

— Нямам представа, просто женска интуиция — разсмя се Ким.

— О, престани с тези глупости — ядоса се Леон, но и той се засмя.

Юлиан вдигна ръка.

— Внимание, струва ми се, че Марк иска да си върви.

Едилът беше отпратил центуриона с гневно проклятие и извика Регина:

— Хайде, пупа, да си вървим у дома.

— Не ме наричай пупа! Колко пъти да ти казвам? — избухна младата жена.

— Добре, де, добре — съгласи се баща й, който в мислите си очевидно беше другаде. — Хайде, пупа! И ти, Бландиния!

— Нима не си забелязал, че всички чакат само теб! В името на Юпитер! — изсъска в отговор жена му.

Ким вдигна рамене със съжаление.

— Жалко, но трябва да тръгвам — пак в къщата на пупа и нейния татко.

— Отваряй си очите — напомни й Юлиан. — Когато заловят Отмъстителя, Марк сигурно ще научи пръв!

— Ясно! Ще ви държа в течение! — махна им с ръка Ким.