Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der rote Rächer, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 7гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Тайнственият отмъстител
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2007
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-454-2
История
- —Добавяне
Императорът в опасност
Андроник изпълни обещанието си и вдигна Леон и Юлиан в ранни зори. Часове наред тракиецът разкарва двете момчета и другите си помощници из подземните коридори на Колизея. Отначало трябваше да донесат вода на лъвовете, тигрите и мечките. Зверовете ревяха от глад и се хвърляха настървено към решетките. Приятелите имаха усещането, че са на прага на лудостта. После един ръчен скрипец, с който вдигаха тежки товари, се счупи.
— И това да се случи точно в деня на откриването! — проклинаше Андроник, беше много нервен и раздразнен. — Велики Зевсе, помогни ми! Марк ще ме сервира като предястие на лъвовете, ако всичко не върви по мед и масло!
С общи усилия успяха да поправят скрипеца, но настроението на Андроник не се подобри. Вече беше обяд и тракиецът позволи на приятелите малка почивка.
Леон и Юлиан се измъкнаха от вонящите коридори под Колизея и се смесиха с тълпата, която нахлуваше в амфитеатъра[1] и изпълваше редовете. Гигантският велум беше разпънат и пазеше арената и зрителите от безмилостните лъчи на слънцето. Търговци с окачени на шията табли тичаха между петдесетте реда от бял варовик и предлагаха вода, вино, хляб и плодове.
Народът беше много развълнуван и чакаше с нетърпение откриването на игрите. Долу, съвсем близо до арената, на която в момента свиреха музиканти, бяха най-добрите места — за роднините и приятелите на императора. От северната страна бе ложата на самия император Тит. Следваха местата за войниците, цивилните, учителите и учениците. Най-горе бяха местата за жените[2], а над тях 5000 правостоящи места — за роби и бедняци.
— Дали Ким вече не е тук? — оглеждаше се Леон.
Юлиан заслони с ръка очите си от ослепителната слънчева светлина.
— Би трябвало. Нали е с Регина. Но не мога да ги открия, твърде много хора има.
Ким наистина беше тук и вече имаше добро място. Позволиха й да седне с Кия и Регина точно до императорската ложа, все още празна. Марк се въртеше неспокойно в ложата и чакаше появата на императора. През това време на арената няколко акробати започнаха да забавляват публиката. От затворените с решетки коридори, които излизаха на арената, долиташе ужасният рев на дивите животни.
— Всеки момент ще започне! — възкликна Регина и разроши с пръсти косите си, елегантно фризирани от Ким. — Нямам търпение!
— И баща ти също — отвърна Ким.
Регина се разсмя.
— О, той си е такъв. Но не вярвам, че ще се стресне от заплахите на един жалък изнудвач.
Ким предпочете да замълчи. Тя събуди Марк миналата нощ и му показа стрелата с посланието. Външно едилът запази спокойствие, но гласът му внезапно стана някак писклив и леко истеричен.
Момичето нямаше търпение да разкаже на Леон и Юлиан за предупреждението на Отмъстителя. Може би щеше да успее да навести приятелите си след игрите. Ким погледна отново Марк. Едилът стоеше пред ложата с балдахина и гледаше втренчено трона на императора, сякаш така можеше да го доведе по-скоро в Колизея.
Най-сетне се чуха фанфари. Император Тит приближаваше със свитата си! През амфитеатъра, изпълнен до последното от 50-хилядите си места, премина въодушевен рев. Всички бяха скочили на крака и приветстваха императора. Тит изчака овациите няколко минути. Сетне вдигна ръка и шумът тутакси секна.
В настаналата мъртва тишина императорът се обърна към своя народ:
— Аз, Вашият Император, ви подарявам този красив амфитеатър и тези игри. Те ще продължат сто дни и никога няма да бъдат забравени!
След това Тит седна. Овациите отново избухнаха. Сто дни! Това беше нечувано! И Ким се присъедини към ръкопляскането. После видя как императорът направи знак на своя едил. Марк се надигна. И той изглеждаше като владетел — владетелят на игрите: върху червената си туника носеше тога[3] с широка пурпурна ивица, тежък венец от златни листа украсяваше оплешивяващата му глава. В лявата си ръка държеше скиптър от слонова кост, увенчан с орел, размахал криле, а в дясната — обикновена бяла кърпа — мапа[4]. Долу на арената първите участници в програмата гледаха втренчено кърпата.
Четиримата водачи на леките двуколки, наричани квадриги[5], чакаха знак. Всяка двуколка имаше впряг от по четири коня, които пристъпяха неспокойно на място, сякаш танцуваха. Кърпата в ръката на Марк идеше да даде старта на надбягването. Публиката викаше, свиреше и дюдюкаше, беше обзета от истинска треска, Ким дъвчеше развълнувано долната си устна. Но когато Марк понечи да размаха мапата, през въздуха профуча горяща стрела, отнесе кърпата от ръката му и я прикова към един от стълбовете, поддържащи императорския балдахин.
Всички ужасени се втренчиха в ложата на императора. Никой не смееше да мръдне. Случилото се бе толкова ужасно, че хората застинаха като парализирани. От стълба се издигна черен дим и Ким си помисли, че ако никой не изгаси огъня, цялата ложа ще пламне. Но никой не помръдваше от мястото си — дори императорът. Той гледаше горящата стрела с високомерно презрение. Ким обаче не можеше да стои със скръстени ръце. Тя скочи, изтича до ложата, грабна делва с вода и я изля върху стрелата. При това забеляза, че там, където не бе почерняла от огъня, стрелата беше червена — несъмнено послание от Отмъстителя!
Тит погледна момичето благосклонно.
— Виждам, че имаш повече смелост от всички подлизурковци около мен.
Ким се поклони със страхопочитание и отстъпи две крачки назад. Тя чу как императорът нареди на един центурион[6] да започнат издирването на стрелеца.
— Марк! — извика в следващия миг императорът с леден глас. — Това ли са сензационните игри, които ми обеща? В името на Марс! — Той заръкопляска подигравателно. — Възхитен съм! Наистина! Валде бона[7], приятелю, валде бона!
Едилът се засмя престорено. По челото му се стичаше пот.
— Само незначителен инцидент, императоре мой. Ако питаш мен, изобщо не си заслужава да говорим.
— Но аз не те питам! Тази стрела можеше да улучи мен, кълна се в Юпитер! Мен, императора! А сега, дай най-сетне начало на надпреварата, ако не искаш да станеш предястие на лъвовете!
Марк се подчини, разтреперан от гняв и страх. Поиска друга кърпа. Надбягването започна. Като по даден знак настроението в амфитеатъра се вдигна. Ким се върна на мястото си. Водачите на колесниците бяха груби и безмилостни, те пришпорваха с камшици не само собствените си коне, но и тези на съперниците. След първата обиколка един от водачите падна от квадригата и тя го повлече. Пясъкът под тялото му почервеня. Ким отмести очи, но Регина се изправи на крака от вълнение. Ким предпочиташе да мисли за стрелата, откъде ли я изстреляха? Тя стоеше забита под ъгъл в стълба, което означава, че е излетяла от по-ниско място. Ким огледа и откри множество зарешетени отвори, през които колесниците излизаха на арената, оттам излизаха и гладиаторите, и животните.
Да, помисли си Ким, стрелецът сигурно е дебнал в някой от тези проходи. Така трябва да е било. Дали Леон и Юлиан са забелязали нещо?
— Хей, да не ти е лошо? — попита я през смях Регина. — Да не би да не можеш да гледаш кръв?
Ето това е голямата възможност, досети се Ким. Тя кимна, извини се и се измъкна с Кия. Трябва непременно да поговори с момчетата!