Фабиан Ленк
Тайнственият отмъстител (12)

Страх

— Представяте ли си? Група влиятелни мъже, които очакват с нетърпение края на Тит! Те наистина се радваха на ударите на Отмъстителя! — разказа Ким на приятелите си следващата вечер.

Този ден игрите преминаха без инциденти. Преди час едилът, Бландиния и Регина отидоха на гости в дома на един сенатор. А Ким се измъкна от къщата и изтича до Колизея. Сега тримата с Юлиан и Леон бяха на път към Виа Лабикана, където бяха казармите на гладиаторите.

— Това звучи наистина странно — съгласи се Юлиан, — но не е доказателство, че Марк и приятелите му стоят зад нападенията. Твоите думи — срещу думите на тези могъщи мъже. Нали се сещаш какво ще се случи с теб…

— О, да, храна за хищниците — изпъшка Ким.

Сега се намеси и Леон.

— Освен това на мен ми се губи мотивът. Добре, Марк се чувства унизен от Тит. Той очевидно го мрази. Това е мотив. Но другите? Каква причина имат да свалят Тит от трона? Струва ми се, че е по-разумно да се съсредоточим върху онзи гладиатор Аврелий.

— За мен Марк и неговите гости си остават изключително подозрителни — настояваше Ким. — Не бива да се ограничаваме само върху една следа.

— Няма да правим такова нещо. Продължаваме в двете посоки — потвърди Юлиан. Той спря на едно кръстовище. — Има ли някой идея в каква посока да продължим?

— Не, но имам уста, за да попитам — отвърна Ким и се огледа. Наоколо обаче не се виждаше никой. Тогава Кия измяука силно. Ушите й бяха изправени и обърнати напред.

Ким се наведе към Кия.

— Е, и? Имаш ли предложение, ти, загадъчна египетска котко, как да се ориентираме в този необятен Рим?

Кия отново измяука. Звучеше почти като смях. После грациозното й тяло зави наляво и изчезна в една мрачна улица. Приятелите я следваха с мъка.

— Тази Кия не спира да ме изненадва — промърмори Ким и се усмихна на себе си.

На следващото кръстовище Кия спря. Пред тях се извиси дълга стена с желязна решетка вместо врата, опъната като паяжина между две кули.

— Чувам звън на мечове! — извика Юлиан. — Това трябва да е казармата. Благодаря ти, Кия!

Приятелите изтичаха до решетката и надникнаха между железата. Вътре имаше голяма пясъчна площадка, напомняше за арената на Колизея. Няколко млади гладиатори удряха с различни оръжия един палус^[1], дебело тапицирана дървена кукла. Грамаден тромав мъж ревеше команди. Треньорът нямаше лява ръка.

— Те не спират да се упражняват дори вечер — поклати глава Леон. — Много тежък занаят.

— Нищо чудно — отвърна Ким. — След вчерашната почивка в петък предстоят най-зрелищните гладиаторски схватки на арената. Така поне казва Марк. Трябва да бъдат върхът на празненствата.

— А утре наистина ли няма да има игри? — попита Юлиан.

— Така е. Утре има почивка. Андроник не ви ли каза?

— Не, той поначало си е мълчалив — отвърна Юлиан. — Дано и ние да имаме почивен ден.

Леон поклати глава.

— Не вярвам. Клетките трябва да се почистват всеки ден. Но сега по-добре да решим какво ще правим. Не можем просто да влезем в казармата и да питаме за Аврелий.

— Не вярвам изобщо да ни пуснат. Но отсреща има някаква кръчма. По-добре да се ослушаме там — предложи Ким.

— Оттам ще ни изхвърлят дори още по-бързо — пророкува Юлиан.

— Поне ще знаем, че сме опитали. Хайде, момчета — поведе ги Ким. Юлиан и Леон я последваха неуверено.

Пивницата, наречена „При Флавий“, имаше открит щанд към улицата. Очевидно вкуснотиите от кухнята се продаваха и за вкъщи.

Приятелите влязоха в мрачното помещение, където беше още по-топло, отколкото навън. Горещината идваше от откритото огнище. Наоколо бяха разположени няколко груби маси и столове, обаче никой не седеше на тях. Мухите танцуваха тих безтегловен танц над пръснатите трохи хляб.

— Аве — рече един гърлен глас. Децата се стреснаха и се обърнаха в посоката, откъдето идваше. В един тъмен ъгъл, зад нещо като тезгях, стоеше самият Флавий.

— Какво ви води насам?

— Искаме нещо за пиене — отвърна самоуверено Ким.

— Искате вино за баща ви? Мога да препоръчам амфора добро сабинско вино. — И кръчмарят посегна към рафтовете.

— Не, не — спря го Ким, докато сядаше. — Четири пъти козе мляко, моля.

Флавий се надвеси над тезгяха и огледа внимателно клиентите си. Беше небръснат. Върху блестящата му от пот буза имаше назъбен белег.

— Четири пъти?

Той се почеса зад лявото ухо.

— Козе мляко — измърмори на себе си и вдигна рамене. — Защо не? По-добре от никакви клиенти.

Флавий затътри крака към съседното помещение и скоро се върна със стомна, купа и три чаши. Преди да сложи съдовете пред клиентите си, той попита недоверчиво:

— Имате ли изобщо пари?

Юлиан сложи няколко монети на масата. Кръчмарят кимна и ги обслужи. После прибра парите в престилката си.

— Тук никога не влизат деца — рече той. — Всъщност и без това почти никой не идва. Малкото ми клиенти са гладиатори, а те не остаряват, както знаете. Добре че скоро ще затворя тази пивница. Сигурно ще открия друга в пристанището на Остия^[2]. Там търговията върви по-добре.

— Ммм, вкусно! — похвали Ким млякото. Тя забеляза, че Флавий се зарадва на комплимента. Изглеждаше доста самотен.

— Гладиатори, това звучи много вълнуващо — подхвана тя темата, която я интересуваше.

Флавий се изсмя.

— Вълнуващо? Ти в кой свят живееш, момиче, в името на Марс? Животът на един гладиатор може и да е вълнуващ, но той, детето ми, е преди всичко ужасно кратък.

Ким се престори на изненадана.

— Но има и гладиатори, които винаги побеждават и не умират млади. Така казва брат ми. Мъже като Аврелий например.

Кръчмарят отстъпи крачка назад.

— Аврелий? Откъде знаеш това име?

— Чувала съм го от брат ми — отвърна Ким. — Аврелий е бил много добър гладиатор, нали?

Флавий се огледа паникьосано, сякаш наоколо имаше други клиенти, които можеха да чуят. И въпреки че нямаше, сниши глас.

— Да, той беше добър, но… — и млъкна.

Ким погледна лицето с ужасния белег и се досети, че кръчмарят се страхува. Тя разбра, че трябва да бъде много предпазлива, можеше дори да ги изгони. Флавий съвсем очевидно познава Аврелий, но нещо го безпокои. Какво?

Ким отпи още глътка мляко, за да спечели време. Юлиан и Леон я гледаха в очакване на следващия й ход. Само Кия остана напълно спокойна и не спря да ближе своето мляко от плитката купа.

— Аврелий тренираше ли тук, на Вия Лабикана? — попита накрая Ким.

Флавий се обърна и се върна зад тезгяха. Той започна да бърше с мръсна кърпа дървената повърхност, като наруши дрямката на няколко мухи. Ким се притесни, че Флавий няма да проговори отново. Май беше избързала?

Но той внезапно рече:

— Да, и той беше тук. Както всички други. Те идват на Вия Лабикана, за да бъдат обучени — за сигурна смърт на арената.

— Но не всички загиват там, нали?

Флавий уби една муха със светкавично движение. Сетне я вдигна от масата и я разгледа на отслабващата светлина от улицата.

— Славата им е краткотрайна, ако изобщо постигнат слава. Все някой ден всички те умират. — В гласа му имаше страхотна умора.

Ким събра смелост и зададе решаващия въпрос:

— Той често ли идваше тук?

— Защо искаш да знаеш това? — отклони въпроса Флавий. — Какво си заразпитвала тъкмо за този човек?

— Защото брат ми иска да стане гладиатор — разказа му Ким. — И все говори за този Аврелий. Колко умело се биел и какви успехи имал. Аз обаче искам да му избия от главата тези глупости.

Флавий задъвка долната си устна. Той сякаш повярва на историята на Ким.

— Да, Аврелий сядаше често тук. Приятно момче. Тих, мълчалив, много затворен. Не обичаше да говори. Тъжен млад мъж и благословен боец. Повечето имаха страх от него. Беше различен от другите. Не беше обикновен гладиатор.

Сърцето на Ким заби често, често.

— Какво искаш да кажеш?

Флавий поклати глава и отново започна да бърше припряно тезгяха. Сетне хвърли поглед към вратата.

— Повечето гладиатори са осъдени да се бият на арената, понеже са извършили престъпления — обясни той. — Други са роби, принудени да се бият. Всички те знаят, че са обречени на смърт и се примиряват с това. И се бият вяло. Изключение правят малцината доброволци, които търсят слава. — Флавий млъкна за малко и после продължи. — Но Аврелий беше различен. Той искаше да живее, а не да бъде гладиатор.

— Значи не е бил доброволец — замисли се Ким.

— Аврелий? Не, в името на Юпитер!

— Нима е бил осъден да се бие на арената? Престъпник ли беше?

Долната устна на Флавий затрепери.

— Не, той не беше престъпник… не бих повярвал в това. И стига вече с тези въпроси!

— Само един последен въпрос: жив ли е Аврелий?

Кръчмарят се взря в лъснатия до блясък тезгях.

— Не, и той е мъртъв. Той беше добър гладиатор, но не достатъчно добър. И престани най-сетне да питаш, ако ти е мил животът. Изчезвай заедно с приятелите си!

Той погледна Ким право в очите. В погледа му имаше не просто предпазливост или страх, а истинска паника!