Фабиан Ленк
Тайнственият отмъстител (11)

Авгурът

— Как изглеждам? — попита Регина.

— Ослепително — отвърна Ким, която държеше огледалото тъй, че Регина да може да разгледа прическата си отзад.

Цял час Ким сплита и украсява косите на господарката си с декоративни игли и цветя. Особено хубави бяха нежните къдрици, които падаха по челото на Регина.

— Хм, не съм сигурна, може би е прекалено подредено и дори скучно — разсъждаваше Регина със стисната уста. Устните й бяха гримирани едва забележимо. — Като сладката пупа!

— Ти наистина изглеждаш добре! — повтори Ким още веднъж.

Регина се обърна и я изгледа гневно.

— Кой ти е казал, че искам да изглеждам добре?

Ким сви рамене. Тя погледна към Кия, която следеше сцената с широко отворени очи.

— Баща ми иска днес да изглеждам много хубава — рече мрачно Регина. — Трябва да направя впечатление на гостите му, в името на Юпитер. Та аз съм само декорация в тази богата тъжна къща. А сега върви в кухнята и свърши нещо там!

В кухнята цареше трескаво оживление. Беше ред на последните приготовления за голямата вечеря. Бландиния надзираваше всяко действие на прислугата и особено досаждаше на готвача. Ким се зае да помага мълчаливо, докато Кия се посвети на рибешките кости в коша за смет. Тлъстият котарак Брут се опита да я прогони със заплашително съскане, но не впечатли царствената котка.

Малко по-късно Ким дочу как един роб извести за пристигането на първите гости, като извика високо имената им. Готвачът запляска с ръце. Това беше знак слугите да поднесат първите блюда. Ким влезе в триклиния с голяма табла в ръце. До вратата стоеше Регина като хубава, но незабелязвана от никого подробност от обзавеждането. От Бландиния нямаше и следа. Очевидно тяхното участие в празника се изчерпи с приготовленията.

Множество мъже, сред тях и домакинът Марк, лежаха по кушетките за хранене. Бяха украсили главите си с венци.

Ким поднасяше чаши с вино и мед. После Марк стана и произнесе наздравица. Ким изтича обратно в кухнята и донесе блюда с мариновани стриди. При това разгледа гостите на Марк. Те очевидно бяха богати римляни, с високо обществено положение. Ким нададе ухо, но Марк и гостите му говореха за незначителни неща като театрални представления и данъчна политика.

Вечерята се проточи и заприлича на гуляй. Ким беше изненадана с каква скорост патрициите пият тежкото сладко вино. Регина отдавна получи разрешение да се оттегли, но Ким тичаше непрекъснато между кухнята и триклиния. За второ сервираха пълнени зайци и — като специална кулинарна атракция — печен щраус.

Само веднъж през цялото пиршество мъжете направиха кратка почивка: отидоха в атрия и извършиха приношение на ларите. Ритуалът трая не повече от две минути, после яденето продължи. За десерт робите поднесоха фин яйчен сладкиш с ядки от пиния^[1], после влязоха музиканти и леко облечени танцьорки. Настроението ставаше все по-непринудено.

Ким вече носеше цели кани с вино, така не се налагаше да тича до кухнята за всеки отделен гост. Наближаваше полунощ. Момичето се притесни, защото веселата компания явно нямаше намерение да обсъжда важни въпроси.

„Моето подозрение очевидно е било неоснователно. Тези мъже изглеждат съвсем безобидни — мислеше си уморено Ким. — Да се надяваме, че Леон и Юлиан ще имат повече успех от мен.“

На нея вече много й се спеше, но задълженията й още не бяха свършили. Тя стоеше близо до трапезарията, така че да чуе, ако я повикат, и си играеше с Кия. Празникът нямаше край. Ким клекна до стената, подпря глава на коленете си и задряма.

Трябва да бе минал около половин час, когато Кия я събуди. Ким се стресна и за миг не можа да си спомни къде се намира. После обаче чу песента на музикантите и подвикванията на празнуващите в триклиния.

— Вино, още вино! В името на Бакхус^[2]! — ревеше Марк.

Ким се втурна прилежно в кухнята и напълни кана с прясно вино.

Когато се върна, установи, че мъжете са се преместили в градината. Очевидно въздухът в триклиния беше станал твърде задушен. В градината на Марк, заобиколена с перистил^[3], покрита колонада, бълбукаха и разпръскваха хладина няколко фонтана.

Ким допълни чашите. Забеляза един възрастен мъж, който стоеше настрана и разглеждаше другите критично и високомерно. Той не взе участие в пиршеството преди това. Явно бе дошъл по-късно. Беше необикновено висок и строен, чертите на лицето му бяха ъгловати и сурови, имаше гъсти вежди, устата му бе тънка като черта. Когато погледна Ким с тъмните си очи, сякаш я прободоха мечове. Ким бързо се дръпна настрана, но усети, че мъжът не отмества поглед от нея. Тя се почувства като в капан и побърза да се върне в кухнята. Но Кия не беше съгласна с нея. Тя не спря да я подръпва за туниката, докато момичето не се върна в градината.

Ким установи с изненада, че там беше станало тихо като в гроб. Марк и гостите му стояха около високия мъж и май чакаха нещо. Ким бързо се скри зад една бронзова статуя.

— Хайде, Гай, помогни ни да погледнем в бъдещето? — подкани го Марк. Гласът му издаде нетърпение.

Авгур^[4], сети се Ким и умората й се изпари.

— Ще опитам — отвърна спокойно великанът. — Донесете ми черния дроб на овца.

Малко след това един роб дотича с дроба. Той мина точно покрай статуята, където се скри Ким, но не забеляза нито момичето, нито котката.

Авгурът сложи черния дроб върху малък олтар в перистила. Останалите мъже го заобиколиха на почетно разстояние.

— Кажи ни, Гай, как изглежда бъдещето на нашия император?

— Тихо, трябва да се съсредоточа — авгурът се наведе над черния дроб и започна да си мърмори нещо. Ким не разбра нито дума. Сетне авгурът вдигна ръце към небето и нададе дрезгав вик. Зрителите отстъпиха стреснато назад.

— Кажи, Гай!

— Императорът, императорът — запелтечи авгурът. — Нашият император е в опасност!

— Ах, така ли? — попита развълнувано Марк. — Какво виждаш още?

Авгурът поклати глава.

— Нищо добро, приятели, нищо добро, кълна се в Юпитер. Виждам над него черни облаци. Виждам разрушения и бунт…

— Бунт? Кажи ни за това! — помоли Марк.

Гостите закимаха, очевидно зарадвани.

Авгурът зарови лице в ръцете си.

— Боли ме от това, което виждам! Виждам кръв и сълзи, въстание и убийство!

— Но защо? Какво ще се случи?

— Ще дойде мъж, който носи омраза в сърцето си. Отмъстителят!

— Този, който иска да опропасти игрите. Той вече нападна няколко пъти. Това не е нищо ново, кажи друго.

Авгурът отново заклати глава.

— Не, образите се топят. Изчезнаха. — С тези думи той си проправи път между зрителите и изчезна в къщата.

— Видяхте ли! — огледа се Марк и сви юмруци. — И авгурът вижда, че краят на Тит наближава. А Гай е най-добрият авгур надлъж и нашир! Той никога не се заблуждава!

— Ако Отмъстителят не бъде заловен и убит веднага, Тит ще стане за присмех в цял Рим — заяви единият от гостите. — Нападенията на този стрелец започват да го правят смешен.

— Да! — възкликна въодушевено Марк. — Носят се зли слухове. Разнасят се като бавно действаща отрова. Народът казва, че императорът вече не владее града. Не е ли прекрасно?

Ким не повярва на ушите си. Марк се радваше на делата на Отмъстителя и говореше пред всички за това! Ако императорът научи, смъртната присъда не му мърда.

— Така е — съгласи се и един от гостите на Марк. — Когато днес по обяд бях в термите^[5], там открито се смееха на Тит. Това всъщност е немислимо.

— Не, вече не — злорадстваше Марк. — Времената се промениха, приятели мои. Но аз не вярвам, че някой от вас съжалява за това, в името на Марс!

Одобрително кимане и тихи смехове посрещнаха думите му.

Очите на Марк блестяха.

— Времената наистина се промениха. Времето на Тит изтича!