Фабиан Ленк
Заговор в града на мъртвите (5)

Първото покушение

На развиделяване рибарите вече бяха излезли в Нил на лов за костур, сом или латос, големия нилски костур. Тъй като беше още приятно хладно, селяните тръгваха към нивите си в ранни зори. Впрягаха воловете в плуговете и започваха да орат. Изгряващото слънце потопи двореца в нежна червеникава светлина. Не толкова нежно обаче беше пробуждането на тримата приятели. Вратата на стаята се отвори с трясък и вътре нахлу момче, горе-долу, на тяхната възраст.

— Ставайте! — извика весело то и запляска с ръце. — Вие трябва да сте новите. Хайде чака ви работа в кухнята!

Юлиан, Ким и Леон се надигнаха с лепнещи за сън очи.

— Аз съм Ани, помощник в кухнята. Трябва да ви покажа какво ще работите — викна младият египтянин с избръсната глава и плитчица от дясната страна. — Побързайте, иначе управителят на кухнята Рехмир ще се вкисне.

Тримата приятели се измиха набързо на кладенеца пред къщата и през това време се представиха на Ани.

— Ама че смешни имена — засмя се Ани. — Но няма значение. Последвайте ме!

Той ги заведе в дворцовата кухня. В залата с почернели от сажди стени приготовленията за трапезата на фараонката бяха в разгара си. Слуги влизаха и излизаха с блюда, отрупани с месо, плодове и хляб, с препълнени кани. На дългите маси се режеха огромни количества зеленчуци. В единия ъгъл беше грамадната пещ, в която се печеше хляб. Други помощници бяха заети да варят хенкет, овесена бира, която се подправяше с ароматни треви и с фурми. От кани с етикети се наливаше иреп, вино, подсладено с мед. Две жени чистеха риба, други две скубеха пъдпъдъци. Върху дървен тезгях месар разрязваше големи парчета говеждо месо. В съседния двор под огромни шишове за месо пламтяха няколко огъня. Навсякъде се стелеха облаци пара и дим, а над всичко това се носеше уханието на силни подправки.

— По-бързо, по-бързо, по-бързо! — нареждаше писклив глас. Това беше Рехмир, необикновено дебел мъж с червена като на пуйка глава. Той стоеше в центъра на залата и се опитваше да овладее положението. Върху кръглото си шкембе Рехмир беше вързал оплескана престилка, в която непрекъснато бършеше ръцете си. Ани разказа на приятелите, че го наричали Хипопотама заради главата му — като огромен картоф с малки щръкнали уши и голяма гуша.

— Ах, ето те най-сетне, Ани! — провикна се Рехмир и избърса потта от челото си. — Добре, че доведе новите! — Той се приближи и ги погали приветливо по главите. — Дано да се окажете сръчни. Днес всичко трябва да тече по мед и масло. Хайде на работа! Момчетата да донесат дърва за огньовете. Момичето да помогне да се напълнят краставиците с пастет от месо. Не забравяй, че това е любимото ястие на Хатшепсут! Бързо… иначе няма да успеем за приема на обяд. Моля се на Амон^[1] всичко да мине гладко! Иначе ще нахраня крокодилите!

Юлиан и Леон се втурнаха да носят дърва, Ани побутна Ким към една маса.

— Днес ще има празничен прием — обясни той, докато й подаваше нож, с който да издълбае краставиците. — Божествената Хатшепсут ще обядва с Инебни, нейния наместник в Нубия, който от два дни е гост в двореца. — Ани започна да бели една краставица. После сниши глас: — Чух, че Инебни иска Хатшепсут за жена. Това е последната дворцова клюка! Но нашата фараонка изобщо не иска да чуе. И сега наместникът е разгневен.

— Престанете да клюкарствате! — изкрещя Рехмир. — Какво става с краставиците?

Ани и Ким поработиха няколко минути мълчаливо.

Отблъснат наместник… това звучи интересно, мислеше си Ким.

— И какво ще стане сега? — попита тя тихо.

— Наместникът Инебни е много ядосан, казват, че не бил свикнал да му отказват. Той е много надменен, брутален и честолюбив — зашепна Ани. — Слугите гледат да не му се изпречват на пътя. Дано да си замине по-скоро.

Ким кимна. Хрумна й нещо друго.

— Чул ли си дали са заловили човека, който искаше да убие Кия?

Ани натъпка парче краставица в устата си.

— Досега не са заловили никого, доколкото знам.

— И аз съм гладна — прошепна му Ким. Ани кимна, шмугна се между хората в огромната кухня и се върна с топъл хляб, няколко чепки грозде и кана с иртет, прясно мляко.

— Рехмир е много строг — обясни той. — Но проявява разбиране, когато някой огладнее.

— Точно така изглежда — подсмихна се Ким.

— Дръж си езика зад зъбите! — предупреди я Ани. — Рехмир може да те накаже с бой с камшик.

— Добре, добре — успокои го Ким.

Тя често си навличаше гнева на хората с острия си език, но просто не можеше да устои на изкушението.

В Древен Египет наказанията обаче несъмнено бяха много по-тежки, отколкото у дома, в Зибентан. Ким си обеща да си държи езика зад зъбите.

— Може ли и приятелите ми да получат нещо за ядене? — помоли тя.

Ани отново кимна и направи знак на друго момче в кухнята.

— Но да се върнем на Кия: можеш ли да си представиш защо някой ще иска да убие котката? — попита Ким, дъвчейки.

Ани вдигна рамене.

— Може би защото Кия не е обикновена котка…

— Какво искаш да кажеш? — не спираше да подпитва Ким. Наистина беше голям късмет, че Ани знаеше всички дворцови клюки и ги споделя с удоволствие.

— Кия е свещено животно. Тя произхожда от храма на Баст и е пълна с тайни. Освен това е безкрайно умна — заговори Ани със страхопочитание. — Никой не може да се справи с нея — само Хатшепсут. Казват, че Кия предупреждава господарката за опасности. Тази котка е най-добрият й телохранител.

Ким затаи дъх.

— Може би затова са опитали да убият Кия! — изплъзна се от устата й.

— Краставиците, трябват ми краставиците! — провикна се Рехмир. Голямата му кръгла глава изгря над децата като червена луна. — Докъде стигнахте?

— След мъничко сме готови, Рехмир! — отвърна бързо Ани и напълни една от краставиците с благоуханен пастет от месо.

Като поклащаше глава, Рехмир отмина към другата маса, плесна с ръце и проплака:

— Няма да успеем, не, никога няма да успеем. А аз ще стана храна на крокодилите! Амон, помогни ми!

Когато управителят на кухнята се отдалечи, Ани продължи:

— За нещастие нашата господарка се сдоби с много врагове, откакто се качи на трона. Носи се слух, че високопоставени жреци са се сговорили да й отнемат живота. Не искат да бъдат управлявани от жена. По тяхно мнение на трона трябва да бъде поставен Тутмос III. Това е синът на починалия съпруг на Хатшепсут, Тутмос II, и на една от другите му жени. Но Тутмос III е още дете и не може да води държавните дела!

— Обаче едно дете може да бъде управлявано много лесно, ако някой иска да наложи своите интереси — обясни Ким. — Хатшепсут, напротив, няма да се остави да я командват жреците.

Положението ставаше по-ясно: отблъснат наместник и жадни за власт жрец. Несъмнено в двореца има твърде много хора, които искаха главата на хубавата царица. Ким непременно трябва да разкаже това на Юлиан и Леон.

Тя остави ножа и се огледа. Приятелите й тъкмо влизаха, натоварени с кошници пънове и клони.

Ким забеляза с изумление, че след тях припка Кия!

Котката се метна гъвкаво върху масата и се втурна към Ким. Ким я взе в ръцете си я погали. На дневна светлина Кия изглеждаше още по-красива. Момичето откъсна парченце риба и го поднесе към муцунката й.

— Ох, твоята работа е доста по-приятна от нашата — изпъшка Юлиан. — Тези кошници стават все по-тежки.

— О, хайде — възмути се Ани. — Затова пък вие сте на чист въздух, а не в тази задушна кухня.

— Я чуйте! — дръпна ги настрани Ким и им разказа всичко, което научи от Ани.

— Хатшепсут е в голяма опасност — рече Юлиан, когато Ким свърши.

— А също и Кия — добави Ким, като галеше котката по гърба. Сгушена в ръцете й, Кия мъркаше със затворени очи. — Трябва добре да си отваряме очите!

 

 

Наместникът на фараонката в Нубия, Инебни, беше едър тъмнокож мъж и очевидно в отвратително настроение. Ким го установи, когато малко по-късно, заедно с още няколко слуги, започна да поднася различните блюда в тържествената зала. Юлиан и Леон продължаваха да мъкнат кошници с дърва.

Инебни седеше мрачно на масата и мълчеше. От дясната му страна беше един от неговите придворни. До тях бяха настанени няколко висши държавни чиновници и приятели на семейството. В залата обядваха поне петдесетина души. Повечето мъже носеха перуки. Върху перуките носеха конуси от благоуханни масла, които се топяха в горещината и разпръскваха нежен аромат. На най-видното място в залата беше седнала владетелката с короната на Горен и Долен Египет. Зад нея един роб вееше с ветрило. До нея седеше едно дете — това бе Тутмос III. Той наблюдаваше залата с надменно вирната брадичка и арогантно изражение. В краката на владетелката, на възглавница, с притворени очи почиваше Кия. По знак на фараонката трима мъже засвириха на лютни^[2] и арфа. На подиума пред гостите затанцуваха чудно красиви момичета.

Ким вървеше от маса на маса с табла, отрупана с различни ястия.

— Печена гъска? Антилопа? Пълнени краставици? — попита Ким наместника Инебни с добре изиграна раболепност.

— Изчезвай! — викна й грубо Инебни.

— Глупак! — изплъзна се от устата на Ким! Идеше й да си прехапе езика.

— Какво? Какво каза? — изсъска Инебни.

— Никога не бих посмяла да се обърна към вас с подобни слова, благородни господарю — изрече бързо Ким и се поклони дълбоко.

— Такъв е и моят съвет, уродлива жабо! — извика презрително Инебни.

Ким продължи, скърцайки със зъби от гняв. Едва се сдържа да не запрати някоя краставица по нубиеца, но за съжаление моментът не беше подходящ. Тя си наложи да се овладее, за да не навлече нови неприятности на себе си и на приятелите си. Погледът й падна върху фараонката. В този миг тъкмо й поднасяха вино. С раболепен жест един слуга пълнеше чашата на господарката. Тя я подаде на човека, който опитваше всяка храна и напитка преди нея. След като отпи, той понечи да й върне чашата, но внезапно застина, а ръката, с която държеше съда, затрепери силно. После той се хвана за гърлото. Устата му се отвори и хъркайки, той се сгърчи на стола си. Надигна се страшен шум. Хатшепсут беше скочила от трона и искаше да се наведе над слугата. Но телохранителите й я дръпнаха предпазливо назад.

— Това е опит за убийство! — прокънтя възмутен глас. — Току-що някой се опита да отрови божествената Хатшепсут.

Повикаха лекар. Ким остави таблата и си проправи път през развълнуваното множество. Докато минаваше покрай наместника Инебни, тя забеляза, че той единствен беше останал спокоен. Седеше неподвижно на масата и се държеше така, сякаш цялата суматоха не го засяга. На Ким дори й се стори, че се усмихва. Нима Инебни има нещо общо с покушението?

Ким най-сетне се добра до дегустатора^[3]. Той лежеше по гръб на пода, разтърсван от силни гърчове. Лицето му беше бледо, очите притворени. С последни сили той направи знак с ръка на Ким. Момичето коленичи до него. Отново знак с ръка. Ким разбра и приближи ухо до устните на мъжа.

— Крокодила… — изхъхри дегустаторът — … крокодила в селището на вечността…

Ким не разбра какво искаше да каже мъжът. Тя се огледа. Как да му помогне? Ясно беше, че ако някой не се притече веднага на помощ, мъжът ще умре.

— Къде е лекарят? — извика отчаяно Ким. Най-сетне някой разбута зяпачите и се появи забързаният дворцов лекар. Но беше закъснял. Дегустаторът се преви за последен път и… в следващия миг вече бе мъртъв.