Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Verschwörung in der Totenstadt, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Заговор в града на мъртвите
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2007
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-455-9
История
- —Добавяне
Коя е била Хатшепсут?
До ден-днешен се спори кога точно е живяла Хатшепсут. Вероятно е родена около 1500/1495 г. пр.Хр. От 1482 до 1479 г.пр.Хр. Хатшепсут е управлявала със своя полубрат и съпруг Тутмос II като негова регентка. През пролетта на 1479 г. пр.Хр. Тутмос II умира, а през следващата 1478 г. пр.Хр. Хатшепсут се провъзгласила за фараон.
Тя си позволила да носи всички символи на царската власт, включително и изкуствена брада. За пръв път жена заставала начело на държавата и сядала на отредения по традиция за мъжете трон на фараона. Вероятно е имала солидна подкрепа в двора, за да може да наложи това революционно за времето си решение. Въпреки това мнозина приели постъпката й като нарушаване на отредения от боговете порядък и я обвинили в държавен преврат.
Хатшепсут се опитала да успокои критиците си, като провъзгласила за съуправляващ регент Тутмос III (син на Тутмос II и една от неговите второстепенни съпруги), който по това време бил още дете. Но дори след като пораснал, тя не го допуснала до властта. Хатшепсут управлявала държавата до смъртта си през 1457 г. пр.Хр. По време на царуването й Египет преживял истински разцвет. Тя установила трайни мирни отношения със съседните държави, организирала експедиции за разширяване на търговските връзки на страната.
През 1472 г. пр.Хр. египтяните стигнали до страната Пунт (вероятно на територията на днешна Сомалия), откъдето донесли несметни богатства в Египет.
Според някои източници Хатшепсут не се бояла дори да застане начело на своите войски в битка.
Хатшепсут разгърнала огромна строителна дейност. Най-мащабен бил строежът на погребалния храм на царицата в Дейр ел-Бахари, на западния бряг на Нил, близо до Долината на царете. Той се смята за едно от най-изящните произведения на древноегипетската архитектура.
Не е ясно дали Хатшепсут е била убита, или е починала от естествена смърт. Известно е само, че Тутмос III, комуто Хатшепсут отнела трона за дълги години, си отмъстил жестоко: наредил да бъдат разрушени всички статуи на царицата, да се заличат образите й от релефите, а също и името й от почти всички надписи. Все пак Тутмос III не успял да изтрие от историята името на владетелката, която според много историци е първата значителна жена в историята на света: Хатшепсут, „съвършената богиня“.