Метаданни
Данни
- Серия
- Детективи с машина на времето (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Verschwörung in der Totenstadt, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Десислава Лазарова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Детска и юношеска литература
- Исторически роман
- Криминална литература
- Научна фантастика
- Приключенска литература
- Темпорална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 17гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фабиан Ленк. Заговор в града на мъртвите
Немска. Първо издание
ИК „Фют“, София, 2007
Редактор: Илияна Владимирова
Илюстрации: Алмуд Кунерт
ISBN: 978-954-625-455-9
История
- —Добавяне
Издайническата кама
Юлиан тичаше с всички сили, докато не остана без дъх. Дробовете му горяха. Болката го застави да намали темпото. Пред него се появиха светлини, вече беше стигнал първите къщи на Тива. Чуваха се безгрижни смехове и весела музика. Очевидно празникът на Опет беше в разгара си. Целият град се беше превърнал в празничен площад. Юлиан хвърли поглед през рамо. Преследвачите очевидно бяха изостанали. Облекчен, той тръгна към група празнуващи тиванци, които пееха с пълно гърло в светлината на факлите пред глинената къща на един майстор на огледала.
— Имаме нужда от помощ! — извика Юлиан на веселата компания.
— И ние! — отвърна му през смях майсторът на огледала. — Трябва ни още вино! И някой, който да го донесе! Каната е почти празна!
И той пак избухна в гръмогласен смях. Млада жена се притисна към него и се разкикоти глуповато. Останалите гости също се забавляваха буйно. Сред тях имаше и двама войници.
— Моля ви, въпросът е на живот и смърт! — проплака Юлиан с последни сили. — Приятелите ми са в голяма опасност.
— Успокой се, момче — рече майсторът на огледала и си наля вино от глинената кана. — Днес е празникът на Опет. Днес не се случват лоши неща, затова сме толкова доволни, нали?
— Точно така! — провикнаха се всички.
Юлиан се обърна към единия войник.
— Трябва да ми помогнете. Там са… — той спря по средата на изречението.
Войникът го гледаше с опулени лъснали очи. Беше съвсем пиян и не можеше да помогне дори на себе си. Юлиан хвърли поглед към другия войник с надежда, че е по-добре. Но той беше още по-зле. Подпираше се на копието си и залиташе. Тези двамата едва ли можеха да помогнат. А може би все пак? Внезапно на Юлиан му хрумна гениална идея. Той се наведе и вдигна един камък.
— Хей, свине такива! — изрева той. — Побъркани, натряскани и вонящи пияници с червени носове!
Майсторът на огледала зяпна удивено.
— Как ни нарече?
— Тъпи свине! — повтори Юлиан и направи крачка назад. После вдигна камък и го запрати към каната с вино. Съдът се счупи и виното потече в прахта.
— Почакай само! — изрева майсторът на огледала и се хвърли към Юлиан.
Момчето се обърна и хукна отново — този път в обратната посока, към приятелите си. Майсторът на огледала и гостите му го последваха със скорост, която той не очакваше от хора в такова състояние. След отчаян спринт Юлиан достигна мястото, където се беше разделил с приятелите си. Обаче от Ким и Леон нямаше и следа. Обзе го паника. Нима заговорниците ги бяха отвлекли? Той спря запъхтян. В този миг някой се хвърли към него и го събори на земята.
— Спипах единия! — изрева Небамун.
От тъмнината изникнаха съучастниците му и обградиха момчето. Юлиан се видя заобиколен от същите лица, изпълнени с омраза, от които беше избягал преди малко. Понечи да изкрещи, но страхът го стисна за гърлото.
— Хайде, да приключваме.
— Спрете! — сепна ги остър вик.
Небамун застина. Мъжете се стъписаха.
Един от двамата пияни войници приближаваше към тях. Юлиан с изненада установи, че войникът взе да изглежда доста трезво.
— Какво става тук? — попита войникът. Зад него се появиха майсторът на огледала и останалите.
— Нищо! — отвърна бързо Небамун и поиска да скрие камата.
— Жрец с кама? — не му повярва войникът. — Жрец, който иска да прободе едно дете? Това момче несъмнено е заслужило няколко тояги заради голямата си уста, но кама! Арестуван си, жрецо!
— Какво ти става? — изръмжа Небамун на войника. — Не знаеш ли кой стои пред теб?
Войникът насочи копието към гърдите му:
— Все ми е едно какъв пост заемаш. Арестуван си до изясняване на обстоятелствата. А с теб и твоите приятели!
Небамун скръсти ръце и рече с подла усмивка:
— Явно виното те е направило прекалено смел, войнико. Подушвам, че си пил по време на служба. Пусни ни да си вървим и аз няма да кажа нито дума за този инцидент.
За свой ужас Юлиан усети, че войникът се колебае. Другият войник май също обмисляше дали да не оставят нещата каквито са.
— Не се оставяйте да ви заблудят! — извика Юлиан. — Този жрец и другите с него са заговорници. Искат да убият фараонката Хатшепсут! Те организираха покушенията през последните дни.
Войниците се втренчиха в него с огромно недоумение. Появиха се още две деца и една котка.
Сърцето на Юлиан подскочи от радост. Леон, Ким и Кия бяха живи!
— Той казва истината! — извика Ким на войника.
— Вие пък кои сте? — войниците вече гледаха съвсем глуповато.
— Това са приятелите ми — обясни Юлиан. — А това е Кия, свещената котка на Хатшепсут.
Войниците се наведоха над котката.
— Истина е, в името на Амон, вие казвате истината — това е Кия — те отстъпиха почтително назад. — Трябва веднага да занесем Кия на фараонката. А вие всички ще дойдете с нас! Нека в двореца решат какво ще правят с вас!