Фабиан Ленк
Заговор в града на мъртвите (16)

Завръщането

Темпус прие децата с тътнещ под, разлюлени стени и стенещи врати. Светлината отново беше размътена от лека синкава мъгла. Върху приятелите се изсипа ураган от шумове. Внезапно се чу силно скърцане: вратата с надпис 1478 година преди Христа хлопна с трясък.

— Бързо, да излизаме оттук! — изрева Леон в урагана от шумове.

— Страхотна идея — извика му Ким. — Да знаеш случайно, къде е изходът!

Леон поклати глава. Внезапно съзря котката и погледна изумено Ким.

— Тя непременно искаше да дойде с мен — вдигна рамене Ким.

— Струва ми се, че Кия има идея — извика в същия миг Юлиан. — Погледнете я само!

Кия изтича напред. Козината й беше настръхнала и издаваше крайно напрежение, дори страх.

Приятелите я последваха. Кия тичаше по пулсиращия под. Изведнъж се появи една врата, която беше доста по-различна от останалите. Над нея нямаше година, но пък рамката й беше украсена с много символи: слънца, лунни сърпове, звезди, демони и мъртвешки глави.

Юлиан веднага я позна.

— Оттук влязохме.

Той сграбчи дръжката на вратата и я натисна. Вратата на времето се отвори тромаво и като че ли неохотно. Децата и котката бързо се промъкнаха през процепа, миг преди отново да се затръшне пред тях.

Приятелите се озоваха в старата, потънала в тишина библиотека.

— Добре ли сте? — попита Юлиан. Той още не можеше да повярва, че са се прибрали живи и здрави.

— Да — отвърнаха едновременно Леон и Ким, и двамата бяха прегракнали.

— А що се отнася до Кия, не вярвам, че… — Юлиан не довърши. Той се наведе над котката и надникна в загадъчните й зелени очи. Кия измяука. — Тя е — рече объркано Юлиан. Това несъмнено е нашата Кия. И тя сега е на 3500 години!

— След това пътуване вече нищо не може да ме учуди — рече Ким и се засмя уморено. — Радвам се, че Кия изглежда съвсем добре.

Котката започна да изучава помещението с любопитство и без никакъв страх.

Леон се огледа изненадан.

— Вижте, отново сме със старите си дрехи! Дори часовникът ми е тук. Не е минала и минута, откакто тръгнахме за Египет.

Юлиан закима въодушевено.

— Дядо Реджиналд не се е шегувал. Машината на времето наистина работи! Това е направо невероятно. Невероятно хубаво и интересно.

— Но за да остане такова, трябва добре да скрием входа към Темпус. Момчета, помогнете ми — подкани ги Ким.

Те върнаха етажерката с книги на старото й място пред портата към бездната на вековете. Юлиан огледа внимателно помещението.

— Перфектно, никой няма да забележи нищо. Какво ще кажете: дали да не поработим върху нашия реферат за Хатшепсут?

— Разбира се! — отвърнаха приятелите му. — Събрахме достатъчно материал!

 

 

Три дни по-късно всекидневието отново завъртя приятелите. Всъщност не съвсем. Поне в стаята на Ким нещо завинаги се беше променило. Кия беше там! Родителите на Юлиан бяха против отглеждането на животни у дома, а бащата на Леон имаше алергия към котешки косми, затова приятелите решиха, че котката ще живее у Ким. Нейните родители се съгласиха, макар и не без колебание. Сега в стаята на Ким имаше кош за спане, който обаче Кия отказа да използва. Тя обожаваше да се мушне в леглото на Ким и да се свие на кълбо в краката й. Будилникът стана напълно излишен. На разсъмване Кия събуждаше момичето, като се промъкваше бавно от края на леглото към възглавницата, мяучеше тихо и потъркваше глава в Ким.

Този ден службата по събуждането отново беше безупречна. И Ким беше пред класа с Юлиан и Леон. Изнасяха реферат на тема „Хатшепсут, първата значителна жена в историята“. Приятелите се редуваха да четат текста. Освен това Леон беше подготвил нагледни материали за проектора. На екрана се сменяха географски карти, скици и важни понятия заедно с обясненията.

Четенето на реферати за някои ученици беше удобен случай да си подремнат, но този път бе различно. Всички слушаха с огромен интерес. А когато стана дума за заговорите и покушенията срещу хубавата фараонка, в класната стая се възцари напрегната тишина. С не по-малък интерес бе посрещнат и разказът на Леон за вътрешността на гробниците. Ким пресъздаде атмосферата на времето с описание на тогавашната мода, на гримовете и парфюмите, с които древните египтяни ходят на празници.

Учителят Тебелман беше толкова приятно изненадан от тримата приятели, че както обикновено в такива случаи, започна да чисти трогнат очилата си.

— Изключително! — похвали той детективите, докато те приемаха овациите на слушателите. — Много нагледно. Човек би помислил, че наистина сте били в Древен Египет!

Ким, Леон и Юлиан се спогледаха и се разсмяха.