Книстер
Лили Чудото в търсене на изгубеното съкровище (2)

Първа глава

Лили беше лапнала пръста си и не можеше да откъсне очи от книгата, която четеше. Тя прелистваше страница след страница. Това беше книга за Христофор Колумб, известният мореплавател. Историята беше много напрегната — за търсенето и намирането.

Испанската кралица изпратила мореплавателя Колумб с кораба му Санта Мария да намери път до Индия. Но се случило нещо невероятно! Колумб плавал все направо към залязващото слънце, значи на запад, и не намерил това, което търсил, а нещо съвсем ново — огромен континент, наречен Америка.

Лили беше стигнала до там, където Христофор Колумб спрял за пръв път на сушата след дългото си и изморително пътуване и бил посрещнат от цветно боядисаните туземци. На Лили й стана много смешно, защото той поздравил хората не като американци, а като индийци, понеже си мислел, че се намира в Индия. Лили се изсмя и прочете тази страница за втори път. Тя се въплъти в ролята на Колумб, направи реверанс и извика с дрезгав глас:

— Поздравявам ви горди индийци! Аз идвам по поръчка на моята кралица, кралицата на Испания. Името ми е…

— Лили!

Тя се обърна изплашено. Кой ли се беше промъкнал в стаята й, без да чука? Разбира се, че Леон, малкият досадник! Лили се беше задълбочила толкова много в историята, че изобщо не го беше чула да влиза.

— Името ми не е Лили, а Христофор Колумб!

— Кой е това? — попита Леон, който се беше заинтригувал толкова много, че вече не си спомняше за какво беше дошъл при сестра си.

— Той е най-големият откривател на всички времена! Той даже е открил Америка.

— Какво означава открил? — продължи да досажда Леон.

— Това означава намерил. А сега се махай и ме остави намира!

— Но кой я е бил скрил? — не се отказа Леон.

— Никой не я е скрил. Просто хората тук не са знаели, че тя съществува, понеже е била много далече, отвъд големия океан.

Изведнъж Леон се сети, защо беше дошъл в стаята на сестра си.

— Жалко, че ти не си Локумб!

— Казва се Колумб, локум такъв! — поправи го Лили. — Но защо да е жалко?

— Ами понеже той е добър откривател, а аз съм си загубил Лего рицаря и исках да те питам, дали знаеш къде е?

Лили направи физиономия. Тя винаги помагаше на Леон да си намира нещата и знаеше много добре, че той нямаше да я остави на мира, докато не намереше това, което търсеше. Така приятното й уединение свърши.

— Не може ли мама да ти помогне в търсенето? — попита тя отегчено.

— Нея я няма.

Лили остави книгата си настрана и въздъхна.

— Къде видя рицаря си за последен път?

— В рицарския ми замък. Но вече не е там. Някой го е откраднал! — за малко да се разплаче Леон.

Лили си пое дълбоко въздух, стана от леглото и отиде в стаята на брат си, за да търси рицаря някъде около замъка. Леон я последва. Рицарят наистина го нямаше там.

— Кога за последен път си игра с фигурките? — попита Лили и направи физиономия на детектив, точно като на тези по телевизията.

— Снощи, преди мама да ми каже да си лягам.

На Лили веднага й дойде идея и целеустремено се запъти към банята. Какво ли беше това до сапунерката? Рицарят от Лего, а до него беше и новото йо-йо на брат й. Това беше едно много специално йо-йо. Когато беше долу до земята, издаваше много силен свистящ звук и се появяваха малки цветни точици. Очевидно Леон не се беше сетил за него, което беше странно, защото той никога не даваше на Лили да си играе с него. Но почакай!

С един замах Лили сграбчи йо-йото и рицаря и още преди Леон да е успял да забележи каквото и да било, и двете неща изчезнаха в джоба й. Този път го държа в ръцете си, помисли си тя. Ако продължи да ме нервира и ми пречи да чета, ще имам с какво да преговарям. Чак сега Леон се появи в банята.

— Какво правиш в банята? — попита я той.

— Ще постъпя като Колумб. Ще търся навсякъде и може и да намеря нещо като съкровище или Лего фигурка… — ухили се Лили. — Но явно правя нещата погрешно, защото все още не съм намерила нищо. „Нада!“, както би казал Колумб. Това е на испански и означава „нищо“. Ех, да можех да съм като Колумб…

Лили създаде впечатление, че наистина се е замислила и каза:

— Може би трябва да търси мъж, а не жена.

— Точно така! — извика Леон. — Такъв като мен. Аз съм мъж! Е, почти мъж. Мога да пишкам в тоалетната почти изправен. А това го могат само мъжете!

— Не знам как Колумб е ходил до тоалетна — със сигурност не е имал истинска тоалетна — но със сигурност е бил мъж… И е получил нареждане да търси нови земи от жена. А именно от испанската кралица!

— Нека да започна да търся! — въодушеви се Леон. — Ти може да си кралицата.

— Но трябва да го направим точно в стила на Колумб!

— Да, разбира се, че ще го направим в стила на Колумб!

Леон беше готов вече да се изстреля, за да търси, но изведнъж се обърна към Лили.

— Как се търси в стила на Колумб?

— Той е последвал заповедта на кралицата сляпо. Това значи, че просто е започнал да търси, без цел и посока.

— Как така? — не разбра Леон.

— Момент! — отвърна Лили и излезе от банята.

Малко след това тя се върна с един шал и завърза очите на брат си.

— Това е трикът. По време на търсенето да не знаеш къде се намираш.

— Добре — кимна Леон. — А сега?

— Аз съм твоята кралица и ти трябва да правиш това, което ти кажа. Разбра ли?

— Казвай! — Леон беше вече много нетърпелив.

Лили го завъртя няколко пъти, завърза шала около очите му, увери се, че той не виждаше нищо и каза:

— Тръгвай! По заповед на кралицата Колумб се запътил на дълго пътешествие. Корабът му го чакал на испанския бряг.

Лили хвана Леон за ръка и го разведе из банята. Спря за малко пред мивката, пусна кранчето и продължи:

— Испанската земя отдавна беше останала зад гърба му и се чуваше само шума на морето.

— Сякаш е истина! — извика Леон. — Продължавай! Много е интересно!

— Това било едно много дълго пътуване в западна посока. И хранителните продукти скоро свършили.

Лили внимателно заведе брат си в кухнята, като обиколиха два пъти масата. Тя изсипа малко сол от солницата върху една чаена лъжичка и продължи да разказва:

— Както вече казах, хранителните продукти свършили. По онова време нямало хладилници. И е трябвало да ядат гулаш. Това е месо, което се слага в сол, за да издържа по-дълго време. То не било много вкусно, но било по-добрият вариант от това да умрат от глад. Пробвай! Отвори си устата!

Леон отвори доверчиво уста и Лили му завря лъжицата със солта.

— Уууу, сол! — каза с отвращение той.

— Нали трябва да е възможно най-истинско! — успокои го сестра му, преди той да има възможност да продължи да протестира. — Нали наистина искаш да намериш Лего фигурката си?

— Добре — отвърна Леон с все още отвратена физиономия. — Какво следва?

— Бъди смел! — потупа го Лили по рамото. — Изглежда си истински откривател. Точно като Христофор Колумб! А сега да продължим с дългото издирване. Слънцето греело безпощадно и хората на кораба ожаднели. Те били заобиколено от вода, но водата за пиене била оскъдна.

— Аз също съм жаден — каза Леон.

— Няма проблем. — Лили го заведе до хладилника.

Наля му в една чаша съвсем малко минерална вода и му я подаде. Този път Леон беше вече много подозрителен. Той взе внимателно чашата и я близна съвсем внимателно. Но когато разбра, че този път нямаше да го излъжат, изпи водата на един дъх.

— Искам още — каза той, защото от солта наистина беше много жаден.

— Ти да не би да се опитваш да заповядваш на кралицата си? Това може да стане много опасно. Внимавай! Освен това водата е малко! — отвърна Лили грубо и го заведе в коридора.

— Моля те, мила кралице, дай ми още вода! — започна да се моли Леон.

— Колумб пътувал все напред и напред — направи се Лили, че не го чува. — Той бил толкова дълго време на път, че и малкото вода, която имал, станала горчива…

— Жаден съм! — продължи да се оплаква Леон.

Лили отново го заведе до хладилника. Там нямаше ли бурканче с кисели краставички? Тя напълни чашата на брат си със сок от буркана. Без да се подвоуми, той започна да пие. О, не! Леон направи физиономия по-кисела от самите краставички. Ядосано махна шала от очите си, за да види, какво му беше дала Лили да пие. Тя се опита да го успокои, но той намери буркана с краставичките и това го ядоса още повече. Отвори хладилника, взе бутилката с минералната вода и започна да пие направо от шишето. Без брат й да забележи, Лили извади Лего фигурката от джоба си и я сложи до буркана с краставичките.

— Колумб… ох, Леон! Ти успя!

Когато той намери фигурката, беше толкова изненадан, че забрави за гнева си към Лили.

— Методът за търсене на Колумб функционира! — извика Лили и се направи също на изненадана.

Но Леон не се учудваше ни най-малко. Важното беше, че беше намерил фигурката си. Дали това беше станало по метода на Колумб, или по друг начин, му беше все едно. Той отиде доволен в стаята си.

Лили вдигна ръце нагоре и извика победоносно. Най-накрая щеше да има спокойствие. Но на нея не й се четеше вече книгата за Колумб. Тя отиде в стаята си, извади магическата книга изпод леглото, като се надяваше в нея да намери магия за търсене и намиране. Тя имаше грандиозна идея. Не искаше да търси какво да е, а истинско съкровище. Нямаше ли това да е едно супер приключение, точно в неин стил? Та нали точно поради тази причина имаше магическа книга! Как не се беше сетила по-рано за това…

Трябваше да търси под буква „Т“, като „търся“ или под буква „С“ като „съкровище“. Но там нямаше нищо. Лили продължи да търси в книгата страница след страница. Така се беше вглъбила, че изобщо не разбра кога мина времето. Тя беше забравила за всичко около себе си. Изведнъж попадна на буквата „И“ и прочете „Изгубени съкровища“. На по-малко от половин страничка беше обяснено какво трябва да се прави, за да се намери изгубено съкровище. Магията беше май много проста. Лили прочете много внимателно упътването. Най-много й харесаха последните изречения. Тя започна да изговаря думите:

„Доверие в написаното имай ти

и до съкровището си стигни.

Не се нуждаеш от летящите метли,

заклинанието просто прочети!

Внимавай, на последното изречение,

ще полетиш към своето приключение!“

Какво беше това? Лили усети как започна да губи почва под краката си и се понесе из въздуха. Нищо не разбираше. Стана й топло и студено едновременно. Това не беше магическият скок. Тя дори не беше допряла някакъв предмет до сърцето си, за да може с негова помощ да се пренесе в друго време. За да се озове в Средновековието, тя беше използвала веднъж сребърна монета, която принадлежеше на леля й. С прах, който беше взела от едни прастари експонати в музея, беше успяла да отскочи до Египет при мумиите и фараоните. По този начин беше пътувала безброй пъти и беше преживявала най-вълнуващите си приключения.

Но сега беше на път по принуда. Дори не беше казала заклинанието за магическия скок. Дори не знаеше къде отива. Веднага щом кацнеше, щеше да се върне обратно вкъщи. Мама щеше скоро да се прибере и със сигурност щеше да я търси. Освен това беше напълно неподготвена, нямаше нищо със себе си. Безброй мисли минаха през главата й. Как можа да се случи това? Къде ли щеше да я заведе магията? В кое време щеше да попадне? Ами ако се приземеше по времето на каменната епоха, Средновековието или в бъдещето? Заклинанието имаше нещо общо със скрити съкровища. Дали нямаше да се озове директно до някой сандък?

Лили не можеше да разбере все още нищо, но усети, че около нея стана много горещо. Поне на един въпрос беше намерила отговора: беше й станало ясно, защо и как действаше магията…