Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лили Чудото (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hexe Lilli im Fußballfieber, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми(2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2012)

Издание:

Книстер. Лили Чудото във футболна треска

Немска. Първо издание

ИК „A&T Publishing“, София, 2007

Редактор: Елена Петкова

Илюстрации: Ил. Биргит Рийгер

ISBN: 978-954-9436-30-3

История

  1. —Добавяне

Трета глава

Лили размишляваше и размишляваше. Как да отиде на мача на националния отбор? Разбира се, на нея не й се ходеше сама, а с Андреас. Дали книгата с магиите щеше да помогне? Тя погледна към скривалището си. Е, можеше поне да провери.

За да е сигурна, че никой няма да я безпокои, тя подпря вратата с един стол. Така Леон не можеше да я изненада. Едва сега извади книгата с магиите изпод леглото. Магиите и вълшебните трикове бяха подредени по азбучен ред. Но на коя буква трябваше да отвори, щом искаше да убеди майка си да отиде на футболен мач? Лили се замисли. Хрумна й да използва магията с преобръщането. Тя разбира се я намери под буква „П“. Описанието беше много лесно за разбиране. Заклинанието трябваше просто да се изговори напред и назад. Това не беше много лесно. А отдолу имаше и предупреждение: „Внимавайте с ефекта на преобръщането!“

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_otvorena_futbolna_kniga.png

Това беше вярно. Лили вече беше ползвала тази магия, когато Леон не беше искал да й даде доброволно билета си за цирк. След като Лили го беше омагьосала с магията за преобръщане, той беше върнал билета, но беше обърнал наопаки и всичко останало. В началото се беше получило весело, защото той беше започнал да говори много смешно. От „Аз обичам да играя футбол“ би се получило: „За мачибо ад яарги лобтуф.“ А после беше пожелал да си реже ноктите на краката с четката за коса… С времето обаче ефектът на преобръщането се беше засилвал все повече и повече и вече не беше никак смешно. Не, с тази магия нямаше да преобърне мнението на мама. Кой знае какво щеше да се случи този път? Лили продължи да прелиства книгата с магиите. Под буквата „Л“ имаше различни любовни магии. Тя прочете няколко реда и изведнъж започна да се смее. Спомни си как веднъж беше приложила на г-жа Грах една такава магия. Учителката беше започнала да се поклаща измежду чиновете като влюбена манекенка. А когато Лили беше решила да развали магията, г-жа Грах беше променила държанието си, но затова пък всички останали в класа бяха започнали да се целуват. Беше се получила истинска любовна бъркотия![1]

Разбира се, Лили много пъти си беше мислила да накара Андреас да се влюби в нея като използва някоя малка любовна магия, но винаги беше отхвърляла тази мисъл. Искаше й се да го спечели по нормален начин. Иначе никога нямаше да бъде сигурна дали той наистина я харесва. Това че сега беше футболен фен бе трик, разбира се, но той не беше от книгата с магиите, а й го беше казала Мона. „Всички жени използват малки трикове в любовта“ — казваше Мона. „Започва се с грима, с който се правят по-хубави, отколкото са.“ Това значеше, че нормалните трикове бяха разрешени, но не и магиите. Лили беше взела твърдо решение в този конкретен случай.

Изведнъж нещо се блъсна силно във вратата на Лили. Леон!

— Ударих се! — извика ядосано той.

Най-вероятно отново беше решил да нахълта в стаята на Лили и понеже вратата беше заключена, той се беше блъснал в нея. Така му се падаше!

— Отвори! — започна да протестира той ядосано.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_syrditko.png

— Така ти се пада! — извика злорадо Лили.

Бързо скри книгата с магиите и едва когато се увери, че тя е на сигурно място, отвори вратата.

— Е, хрумна ли ти вече нещо? — веднага попита Леон.

Лили поклати отрицателно глава.

— Жалко, бях обещал на майката на Тобиас да й кажа дали ще ходим, защото иначе тя ще даде билетите на един колега на бащата на Тобиас. Той може би ще вземе Тобиас със себе си.

— Хей, това е идея — извика изведнъж Лили. — Защо не се сетих сама за това. Не е задължително мама да идва с нас.

— Така е. Може да помолим дядо, но той дали ще иска да дойде тук специално за мача?

— Остави на мен! — каза Лили. Веднага й беше хрумнало кого може да попита — бащата на Андреас. Той щеше да дойде със сигурност, щом и синът му щеше да бъде там.

— Ще уредя всичко утре в училище — каза тя.

— Ще е твърде късно — отвърна Леон. — Аз трябва още тази вечер да се обадя на майката на Тобиас.

— Но това е много глупаво! — Лили започна да размишлява, какво да прави.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_lili_s_telefon.png

— Е, какво ти е сега? — започна да я нервира Леон.

— Сега ме остави да мисля на спокойствие — отвърна грубо Лили.

Всъщност тя не беше ядосана на Леон, а се дразнеше, че всичко е толкова трудно.

— Най-добре е да ме оставиш сама, за да се обадя по телефона — каза тя накрая и изпъди Леон. Той, разбира се, не беше много доволен. Лили взе телефона в стаята си. За щастие кабелът беше достатъчно дълъг и можеше да се провре под вратата, така че тя да се затвори. Този телефонен разговор не трябваше да стигне до ушите на Леон. Лили набра номера и след малко вече говореше с Мона.

— В никакъв случай не трябва да говориш с него сега — каза Мона. — Иначе ще си помисли, че тичаш след него.

— Е и?

— Е, това не е чак толкова лошо, но не е добре да си го помисли. Такива са нещата в любовта.

— Но ако не го попитам, не мога да отида с него на мача на националния отбор. А това би бил моя шанс!

— Да, така е… Ох, много е сложно. Мъчно ми е за теб. А ти би ли се осмелила изобщо… искам да кажа да говориш с баща му и…

Мона не познаваше приятелката си. Разбира се, че Лили би се осмелила. Когато истински искаше нещо, тя можеше да направи много неща.

Лили се сбогува с Мона и реши веднага да се обади на Андреас, защото усети, че доводите на Мона малко я бяха обезкуражили. Бързо набра номера на Андреас. Тя го знаеше наизуст от четиринадесет дни. Обади се майка му.

— Тук е Лили. Мога ли да говоря с Андреас, моля?

— За съжаление го няма. Той излезе със Сабрина. Не знам точно какво имаха намерение да правят.

— Сабрина?

— Да, Сабрина Лиденщайд. Най-вероятно са отишли…

— Да, познавам Сабрина…

— Но, кой точно се обажда? Да предам ли нещо на Андреас?

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_lili_s_telefon_prava.png

— Аз съм Лили… мислех си… Не, всичко е наред… Благодаря Ви.

Лили бързо затвори телефона.

— Не може да бъде! Пак тази Сабрина! Ами да, с кого иначе? А аз глупачката му се обаждам!

— Какво става? — извика Леон.

Само това липсваше!

— Нищо. Всичко е като омагьосано! — отвърна Лили през заключената врата. — Тъп футбол! Обади се на Тобиас. Аз така или иначе няма да дойда. Дано колегата на бащата на Тобиас да вземе и теб.

Разочарована, Лили нави кабела на телефона и го върна в кухнята.

— Толкова ли е отчайващо положението? — попита мама. — Е, ако футболът е толкова важен за теб, може да размисля.

— Ами, глупав футбол! — отвърна Лили и отиде в стаята си.

Пусна радиото много силно, защото искаше да слуша музика. Затова и не можа да чуе, че няколко минути по-късно телефонът звънна.

— За теб е — каза мама и й подаде слушалката.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_lili_zatvarja_telefona.png

Лили не можеше да повярва на ушите си. Усети, че се изчервява.

Мама намали радиото и излезе от стаята. На вратата тя се обърна още веднъж и каза:

— Мисля, че не искаш никой да те безпокои.

И още как. Лили беше изгубила ума и дума.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_lili_gleda_telefona.png

— Обаждала си се — чу се гласът на Андреас в слушалката. — Или не си била ти? Във всеки случай не познавам друга Лили. Ехо, там ли си?

Това изобщо не беше хрумвало на Лили. Тя започна да търси подходящите думи и обясни на Андреас цялата история с безплатните билети за мача на националния отбор. Той й зададе два или три въпроса и след малко всичко беше решено.

— Ще се видим утре в училище и ще обсъдим подробностите. Нямам търпение — каза Андреас, преди да се сбогуват.

Лили затвори телефона и се втурна да търси Леон. Дали не се беше обадил вече по другата линия на майката на Тобиас, за да й каже, че няма да ходят? Само това липсваше! Не, Леон все още не се беше обадил. Какво щастие! Сега оставаше само да проведат още един телефонен разговор и всичко щеше да е наред. Бащата на Андреас щеше да отиде на мача с Тобиас, Леон, Лили и Андреас. Лили подскочи от радост.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_vljubena.png

На следващата сутрин преди училище Лили и Андреас стояха в двора и бъбреха.

Когато Мона дойде, беше много изненадана. Физиономията, която беше направила буквално казваше: „Как успя?“ Обаче с Андреас и другите тя се опита да се държи съвсем непринудено.

— Е, как сте? — попита тя привидно отегчена.

Другите не чуха въпроса й, защото продължиха да си говорят. Мона дръпна Лили за ръкава, но тя й направи знак да не я безпокои точно сега.

Когато звънецът удари, децата се разделиха и Лили най-накрая успя да обясни всичко на Мона.

— Радвам се за теб — каза Мона. — Важното е да не те нарани.

— Глупости! Важното е да не си нарани крака, защото е много важен за училищния отбор. Ние искаме да победим, нали?

В голямото междучасие Лили отново беше с Андреас и няколко други деца от училищния футболен отбор. И за пръв път тя имаше възможността да блесне с футболните си знания. Не само Андреас беше впечатлен, но и Юрген.

— Непременно трябва да предложим това на г-жа Грах — каза той. — Тя трябва да вземе Лили в отбора като тактически съветник. Лили може да надприказва дори някой коментатор от SAT 1. Невероятно!

Наистина беше невероятно, и то без магии! Веднага щом стана ясно, че ще ходи с Андреас на мач, Лили започна да чете от книгата за футбол и научи цели две глави за футболни тактики. Футболните експерти слушаха с отворена уста лекцията на Лили: за италианската отбранителна система „Катеначо“, за разпределението на терена, натиск и форчекинг и за така нареченото „английско“ покриване на противниковия играч.

Следващите дни бяха много щастливи за Лили. Тя гледа два пъти училищния отбор по време на тренировка и помагаше на г-жа Грах.

— Дано никой не се нарани — каза учителката. — Отборът ни наистина е добър.

Вечерите Лили използваше, за да обогати футболните си знания. Тя вече разбираше почти всички футболни термини в книгата си.

Лили гледаше футболните мачове по телевизията със съвсем други очи. Затова не беше чудно, че г-жа Грах се вслушваше в нейните съвети. До неделята, в която щеше да се играе училищния мач оставаха само шестнадесет дни и въпреки че отборът беше добре подготвен, всички вече бяха леко изнервени.

Лили беше развълнувана и поради друга причина — мачът на националния отбор… той беше утре!

На следващия ден тя седеше в централния сектор. До нея беше Андреас, баща му, Тобиас и Леон. Играта още не беше започнала. Децата пиеха безалкохолно от пластмасови чашки. Лили го беше купила. Мама й беше дала пари за това. От високоговорителите на стадиона се чуваше музика, която изведнъж беше прекъсната от един глас:

— Мили гости, добре дошли! Всичките петдесет и осем хиляди места на стадиона са пълни. Поздравяваме отбора на гостите и нашия национален отбор. Надяваме се да гледаме един хубав и успешен мач за класиране на световното първенство. Особено ми е приятно да поздравя почетните гости: нашият министър-председател и президента на Германския футболен съюз. Освен това световния и европейски шампион, почетния играч на немския национален отбор, нашия Кайзер Франц!

Зрителите започнаха да ръкопляскат и погледнаха към ложата. Лили също познаваше Франц Бекенбауер от телевизията, но въпреки че почетната ложа не беше толкова далече, тя не успя да го види. Малкият й брат Леон беше много впечатлен.

— Лили, истински кайзер! Ако мама знаеше това, със сигурност щеше да дойде. Той има ли си корона?

— Не, той не е истински кайзер! — отвърна засмяно Лили. — Така го наричат, защото е бил като цар на терена. Бил е супер либеро. Може би най-добрият в целия свят.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_na_sedmoto_nebe.png

Леон не я разбра.

— Либеро ли?

— Да, либеро. Либерото стои в защита и не е прикрепен към постоянен противник. Той тича насам-натам и покрива свободните пространства.

— Нещо като защитник, който е зад всички други защитници и пази пространството пред вратата — обясни Андреас.

— Не, той прави още много неща — каза Лили. — Либерото организира защитата. Тъй като треньорът не го е прикрепил към играч от противниковия отбор, той много лесно може да влезе и в нападение. Както се казва, той играе от вътрешността на терена и подава топката. Днес в мачовете почти не може да се види истинско либеро. Модерните тактики стесняват пространството пред всички играчи. Някой като Франц Бекенбауер би бил спрян още в средата на терена. Системата с либерото е много остаряла.

— Но беше хубава за гледане — намеси се бащата на Андреас и след това добави: — Моите комплименти, девойче! Много добре си запозната с футбола.

— Тя е нашата тактическа консултантка — каза гордо Андреас.

— Е, значи футболното първенство ви е вързано в кърпа — отвърна баща му с усмивка.

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_shiva.png

Лили усети, че Андреас седна по-близо до нея и почувства някакво гъделичкане в стомаха.

Бащата на Андреас каза още нещо, но никой не го чу, защото изведнъж всички започнаха силно да ръкопляскат. Отборът излизаше на терена. Лили скочи и започна да аплодира. Чувството да стоиш сред толкова много въодушевени хора беше невероятно. Тя настръхна.

— Хей, футболната легенда! — извика бащата на Андреас. Той беше открил в почетната ложа още един известен футболист.

— Преди го наричахме териер, защото захапваше противника като териер. Ех, какви времена бяха! По-късно, когато беше треньор на националния отбор, станахме европейски шампиони.

Двата отбора застанаха в дълга редица в средата на терена и размениха националните си флагове. По високоговорителя представиха тримата съдии. А после стана много тихо, защото засвириха химните на двете страни. Беше много тържествено! Веднага щом химните утихнаха, отново се разнесоха радостни възгласи. Играчите се разпределиха по терена. Чу се първият съдийски сигнал. Топката започна да се движи зигзагообразно насам-натам. Нападение и защита се сменяха, без да се стигне до голово положение. Началната еуфория на публиката се изпари изведнъж, защото беше станало много скучно. Подритването на топката продължаваше вече петнадесет минути.

— Прекалено дълго опипват почвата — измърмори Андреас. — Би трябвало вече да се осмелят да атакуват.

— Нужен ни е гол — каза бащата на Андреас. — От мен да мине, това може да е и гол за противника, за да се събудят най-сетне нашите момчета!

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_na_mach.png

Лили не беше въодушевена, но въпреки това каза:

— Треньорът със сигурност е измислил отбранителна тактика за отбора, за да не получат гол прекалено рано. Тогава би ни станало доста трудно.

— Да, да — каза Андреас. — Но това непрекъснато подаване един на друг също не може да продължава вечно, нали?

И като че ли играчите бяха чули това, изведнъж… гол! Но за съжаление не за немския отбор. На стадиона стана много тихо. И още по-лошото беше, че футболистите не се раздвижиха. Напротив, те бяха напълно шокирани. Противниковият отбор продължи да напада немската врата. Лили почувства, че от напрежение сърцето й щеше да се пръсне. Тя беше на мач за пръв път и толкова много й се искаше нейният отбор да вкара гол!

lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_ljubovno_objasnenie.png
lili_chudoto_vyv_futbolna_treska_gledat_nadolu.png

— Трябва да вкарат гол най-накрая! — извика тя.

— Изравнителният гол е много важен, особено сега, малко преди полувремето — отвърна Андреас.

Баща му си пое дълбоко въздух и изкрещя:

— Те наистина ще заспят. Винаги съм казвал, че противникът не трябва да се подценява. В другите страни също се играе добър футбол!

Обаче все още нямаше изравнителен гол. Противниковият отбор беше по-силен от очакваното. Дали немският отбор щеше да падне? Това щеше да е много лошо, защото тогава нямаше да играят на световното първенство…

Бележки

[1] Ако искаш да разбереш нещо повече за магията с преобръщането и любовната магия, погледни в книгите „Лили Чудото взривява цирка“ и „Лили Чудото забърква хаос в клас“.