Книстер
Лили Чудото във футболна треска (3)

Втора глава

Мина цяла вечност докато дойде междучасието и всички деца отново се втурнаха на двора. Всички деца ли? Не. Лили остана да седи на чина си и да размишлява как да обясни на учителката си. Госпожа Грах със сигурност щеше да й се присмее. Любовни терзания… Най-накрая събра смелост и се отправи към учителската катедра. Там обаче имаше още някой — приятелката на Лили, Мона. Тя не искаше да оставя Лили в беда.

Госпожа Грах все още продължаваше безмълвно да рови в чантата си. Двете момичета я наблюдаваха и чакаха тя най-накрая да ги погледне и да каже:

— Какво става с вас?

— Става въпрос за бележката — каза Лили заеквайки.

— Аха, бележката! — каза г-жа Грах и я извади от чантата си.

— Аз я написах, вината е моя — каза Мона. — Тя е предназначена за приятелката ми Лили и е много лична.

— Така, така — каза г-жа Грах и започна да прехвърля между пръстите си сгънатото листче.

— Не исках да преча на учебния процес — извини се Мона и протегна ръка към учителката си, за да вземе бележката.

— Много е мило от твоя страна, че се застъпваш за приятелката си… — отвърна г-жа Грах и продължи да опипва листчето, — но аз мисля, че бележката е била предназначена за Лили, нали?

Лили кимна.

— Искам да кажа, че Лили трябва да е тази, която ще получи писъмцето.

В този момент тя подаде на Лили сгънатото листче, без да прочете какво е написано на него.

Лили прибра писъмцето и каза само:

— Благодаря!

— А сега излизайте — предупреди ги госпожа Грах. — Междучасието скоро ще свърши.

Двете момичета излязоха облекчени от стаята. На вратата Лили се обърна още веднъж:

— Благодаря, г-жо Грах.

— Това е въпрос на чест — отвърна учителката.

Разбира се, на Лили сега изобщо не й беше до разговори на футболна тема. Щеше й се изобщо да не говори. Обаче не можеше да се държи така с Мона.

— Когато човек се чувства по този начин, е най-добре да сподели с някого — каза Мона и погледна Лили многозначително.

— Добре, тогава ще отида да споделя всичко с Юрген — каза Лили и се отправи към група момчета, които подритваха празна кутийка от кока-кола.

— Да не си полудяла? — извика Мона и се втурна след Лили. Изведнъж се спря и започна да се смее. Тя едва сега се досети, че Лили се беше пошегувала с нея.

— С тези неща шега не бива — каза Мона почти обидено. — Хайде, казвай!

— Ами, знаеш ли… — започна Лили и отново направи тъжна физиономия, — всъщност нямам истински любовни терзания. Просто много се ядосах. Представях си всичко толкова хубаво и изведнъж нещата се объркаха.

— Какво се е объркало?

— Ами това с футбола!

— Нищо не разбирам!

— Бях се подготвила толкова добре, защото исках да говоря с Андреас… и всичко стана по съвсем различен начин.

— Кое всичко? — продължи да настоява Мона.

— Просто всичко — каза Лили. — Те говореха за някаква система и после всички ми се присмяха.

— Андреас ти се присмя?

— Мисля, че да.

Мона поклати глава.

— Типични любовни терзания — каза тя.

Лили повдигна рамене.

— И сега вече не го обичаш, защото ти се е присмял? — попита Мона.

Лили кимна и веднага след това поклати глава.

— И сега какво?

— Много съм объркана — каза Лили нещастно.

— Значи все пак имаш любовни терзания, нали ти казах. И какво ще правиш сега?

— Не знам! — отвърна леко раздразнено Лили.

— В никакъв случай не трябва да тичаш след него! Дори и да го обичаш!

— Защо?

— За да разбереш дали и той е влюбен в теб. Възможно е да не ти се е присмял, а просто да ти се е усмихнал. Не съм била там. Защо не ми каза нищо преди това? Може би е влюбен в друга или просто…

— … просто обича единствено футбола — довърши Лили, за да прекъсне тирадата на Мона.

Мона обаче беше набрала скорост и продължи да дава съвети. Лили не искаше да я слуша повече.

— Той каза „сладко мишле“ — се изплъзна от устата на Лили.

— Какво е казал? Сладко мишле? — изкрещя Мона.

Лили кимна.

— Тогава той те обича. Това е ясно!

— Не, не. Нещата не са точно такива. Не го каза директно на мен. Той…

— Не на теб? Този негодник! Тогава значи обича друга. Обаче се съмнявам!

— Не, не. Ти не разбираш — отвърна Лили.

Обаче Мона не й остави никакъв шанс, за да обясни. Тя продължаваше да говори, да говори, да крещи и да дава съвети. Лили вече изобщо не я слушаше. Най-накрая звънецът я спаси.

Когато двете се върнаха в сградата на училището, Лили видя, че Андреас върви пред тях. Веднага щом го съзря, почувства нещо като пробождане в стомаха. Кой ходеше до него, говореше му и се смееше? Сабрина! Само това липсваше! Настроението на Лили отново се развали.

Последния час Лили имаше рисуване. Въпреки че друг път рисуваше с голямо удоволствие, днес часът изобщо не й хареса. Просто денят беше тъп. Дали Андреас и Сабрина…? Е, тя наистина можеше да играе футбол и може би щеше да играе в училищния отбор. А Лили… Какво можеше да предложи тя на Андреас?

Изведнъж Мона застана зад нея и й прошепна:

— Видях ги двамата. Наистина ми е мъчно за теб.

На Лили само това й липсваше. Въпреки че обичаше приятелката си, в момента тя й лазеше по нервите. Или пък Мона имаше право? Не, Лили просто не искаше повече да мисли за това. Тя натопи четката си в черна боя и започна да рисува… Но какво рисуваше? И тя самата не знаеше. Пък и й беше все едно. Най-накрая училището свърши и Лили можеше вече да се прибере.

Щеше й се да си легне и да се завие през глава. Обаче първо трябваше да яде, а и домашните я чакаха. Тъкмо когато беше свършила с всичко и се канеше да спусне щорите и да си легне, майка й влезе в стаята и седна до нея на леглото. Тя беше забелязала, че нещо не беше наред с Лили.

— Какво те измъчва? — попита я тя.

— Не знам.

— Хайде, разкажи ми! Знам, че нещо се е случило!

— Просто всичко е много глупаво!

— Какво? Нещо в училище ли?

— Не. Да. Беше тъпо в училище. А на двора беше още по-тъпо.

— Но кое е тъпо?

— Просто всичко. Как да ти обясня?

Лили въздъхна. С никого не й се говореше за Андреас. Нито с майка й, нито с Мона.

— И наистина не се е случило нищо лошо? — попита мама и погали Лили по главата.

— Не — отвърна Лили, усмихна се и се сгуши в мама. — Само дето не искам да говоря за това. Аз самата не съм много наясно. И освен това…

— Освен това какво?

— Уф, не знам.

— Това ми е познато — каза мама и въздъхна. — Когато бях на твоята възраст и на мен ми се е случвало често. Знаеш ли какво, искаш ли само ние двете да излезем из града? Аз трябва да купя една книга от книжарницата, а след това може да ядем сладолед. Не сме го правили от много време.

— Ами Леон?

— Той ще отиде при един свой приятел. Мисля, че трябва да излезем по женски. Само ти и аз.

— Супер! — извика Лили въодушевено и скочи от леглото. — Само ние, по женски.

Когато Лили и майка й влязоха в книжарницата, на Лили изведнъж й хрумна една идея.

Тя попита продавача:

— Имате ли книга за футбола, в която да има нещо за системи?

Лили имаше късмет, защото продавачът веднага й показа точната книга. Тя се казваше „Футболни системи“.

— Всичко е написано вътре — обясни й продавачът и й показа няколко страници. — Различните нападателни и отбранителни системи. Четири-две-четири, четири-три-три и всякакви други стратегии. Нали това ти трябва?

Лили беше въодушевена.

— Да, точно това — отвърна тя. — Вие или разбирате доста от футбол, или пък от книги.

— Или и от двете по малко — поправи я продавачът усмихнато. — Преди и аз играех футбол. Да опаковам ли книгата като за подарък?

Лили погледна майка си въпросително.

— Не е нужно, ще си я подарим на нас. А ако сте такъв специалист и по любовта, какъвто сте по футболните въпроси, то тогава ми препоръчайте някой наистина хубав любовен роман!

Продавачът се изчерви и каза:

— По-добре се обърнете за съвет към моите колеги, които продават романите. Там ще получите и книгата, която сте поръчали.

Вкъщи Лили веднага се задълбочи в новата си книга. Тя не беше нито много интересна, нито забавна, защото беше доста специализирана. Лили беше много учудена, че човек може толкова много да се замисля над игра като футбола. Тя нямаше желание да прочете цялата книга наведнъж. Най-напред започна с главата за тактическите подредби и скоро разбра какво бяха имали предвид момчетата с тяхната система. Това означаваше как се подреждаха единадесетте играчи от един отбор на терена. Например при системата 4-3-3 пред вратаря има четирима защитници. В средата на полето има трима играчи и най-отпред, пред противниковата врата, има трима нападатели. Когато човек видеше обясненията и картинките черно на бяло, всичко изглеждаше много елементарно. Лили разгледа още няколко футболни системи и затвори книгата.

Тя легна в леглото, затвори очи и започна да мечтае за това как стои до Андреас на двора в училище. Но този път никой не й се смее и Андреас дори я кани да ядат заедно сладолед. Те отиват до будката, където Лили и мама днес бяха хапнали сладолед. О, колко е хубаво! Само тя и Андреас.

Те говорят за футбол и футболни тактики, а Андреас е впечатлен. Докато не се появи Леон. Обаче не при будката за сладолед, а в действителност. Той връхлетя в стаята на Лили и беше много развълнуван.

— Трябва да ми помогнеш! — извика той.

— Колко пъти да ти казвам, че трябва да чукаш, преди да влезеш? — скара му се Лили.

— Много е важно и без теб няма да стане.

— За какво става въпрос? — попита тя с отегчен глас.

— Докато ти беше с мама на покупки, аз бях у Тобиас. Нали знаеш кой е Тобиас?

— Най-добрият ти приятел.

— Да. Значи, бащата на Тобиас трябва да работи и затова не може. Майката на Тобиас също не може, защото трябва да се грижи за Марайке, която е болна от заушка. Само Тобиас може, но на него, разбира се, не му е разрешено сам. Обаче ако мама дойде, той ще може. Тогава и аз ще мога.

— Нищо не разбирам. За какво говориш? — попита Лили.

— И ти можеш да дойдеш, ако искаш. Понеже билетите са налице и иначе ще станат невалидни.

— Какви билети? За какво говориш всъщност? — попита Лили и по гласа й веднага можеше да се разбере, че тази история изобщо не я интересуваше.

— Говоря ти за футболния мач в неделя! Ти трябва да ми помогнеш да накарам мама да дойде с нас! — настояваше Леон.

— Чакай малко! Мама? На футболен мач? Мисля, че си се побъркал…

— Ще играе Германия. Това ще е велик мач за националния отбор!

— Какво? — Лили изведнъж започна да мисли сериозно. — Правилно ли те разбрах? Тобиас има билети за мача на националния отбор?

— Да, те са безплатни, защото бащата на Тобиас ги е получил като подарък от фирмата, в която работи. Става въпрос за няколко безплатни билета, но за съжаление той не може да отиде.

— И наистина има много билети?

— Да, един билет за Тобиас, един билет за мен, един билет за мама, един за теб и остава още един. Може да дойде някой приятел на Тобиас или някоя твоя приятелка, например Мона.

Лили изведнъж се развълнува. И това не беше чудно, защото тя светкавично измисли план, който нямаше нищо общо с приятелката й Мона…

Леон прекъсна размишленията й:

— Важното е да накараме мама да дойде, защото ако с нас няма възрастен, Тобиас няма да го пуснат, а и мен също.

— Остави ме да се погрижа за това — каза Лили и се втурна в кухнята.

Обаче там преживя горчиво разочарование. Колкото и да молеха мама, тя не се остави да я размекнат.

— Аз да отида на футболен мач? Никога!

Лили се върна в стаята си съсипана.

— Моля те, остави ме сама — каза тя на Леон. — Сега се нуждая от спокойствие, за да мога да премисля нещата.