Марк Твен
Писма от Земята (9)

Писмо осмо

Човекът несъмнено е най-интересният глупак, който можете да си представите. И най-ексцентричният. Всички негови закони, вписани в Библията или извън нея, имат само една цел, едно предназначение: да ограничат или отменят Божия закон.

От всеки очевиден факт човекът непременно прави неверен извод. И той не е виновен за това — така е устроена бъркотията, която той нарича свой разум. Да вземем нещата, които той приема по начало, и неочакваните изводи, които прави от тях.

Например той приема, че Бог е създал човека. Създал го е без съгласието на човека и без да се допита до него.

Оттук като че ли следва безспорно, че Бог и само Бог носи отговорността за постъпките на човека. Но човекът отрича това.

Той приема, че Бог е създал ангелите съвършени, кристалночисти, недостъпни за страданията и смъртта, признава, че ако е искал, Бог е могъл да направи и него такъв, но отрича, че Бог е бил морално задължен да стори това.

Той приема, че никой баща няма морално право да обрича детето си на безсмислени страдания, страшни болести и смърт, но смята, че Бог има неограничено право да се разправя със своите деца, както му скимне.

Библейските и човешките закони забраняват убийството, прелюбодеянието, разврата, лъжата, предателството, кражбата, тиранията и други престъпления, но се смята, че тези закони не се отнасят за Бога и той може да ги нарушава, когато си иска.

Той приема, че Бог определя темперамента, естествените наклонности на всеки човек още с рождението му; той приема, че човек по никакъв начин не може да промени природата си и е принуден винаги да й се подчинява. Въпреки това, ако даден човек има непоносими страсти, а друг е лишен от тях, смята се, че е справедливо и разумно първият да се наказва за престъпленията му, а вторият да се възнаграждава за това, че не е извършил тези престъпления.

Нека разгледаме по-подробно тези куриози.

Темперамент (естествени наклонности).

Да вземем два противоположни темперамента — на козата и на костенурката. Тези две същества не са създали сами своя темперамент, а са се родили с него, както и човекът, и както човекът не са в състояние да го променят.

Темпераментът е Божи закон, вписан от Божията десница в сърцето на всяка жива твар, и неговите повели трябва да се изпълняват и ще се изпълняват въпреки всички забрани и ограничения, откъдето и да идват те.

Така. Похотливостта е преобладаващата черта в темперамента на козата, Божият закон е вписан в нейното сърце и тя трябва да му се подчинява и ще му се подчинява непрекъснато по време на разгона, без да се сети ни за вода, ни за храна. Ако Библията би заповядала на козата: „Не блудствай, не прелюбодействай“, дори човек — и най-празноглавият човек — би признал цялата нелепост на такава забрана и би се съгласил, че козата не бива да се наказва, защото тя само изпълнява закона на своя Творец. И същият този човек смята за правилно и справедливо да се налага такава забрана на хората. На всички хора. Без изключение.

Това е очевидна глупост, защото по своя темперамент — истинския закон на Бога, много мъже приличат на козлите и не могат да не блудстват, щом им се удаде случай; същевременно има немалко мъже, чийто темперамент им позволява да опазят своята непорочност и да пропускат такива случаи, ако жената не е особено привлекателна. Но Библията забранява изобщо прелюбодеянието, без да държи сметка дали е по силите на даден човек да се въздържи от него. Тя не прави разлика между козела и костенурката — между пламенния козел, сладострастния козел, който ще залинее и ще умре, ако не извършва всеки ден по някое прелюбодеяние, и костенурката, този студен, невъзмутим пуритан, който си позволява това удоволствие само веднъж на две години и заспива в разгара на удоволствието, за да не се събуди цели два месеца. Никоя коза-дама не е застрахована срещу престъпно деяние, дори в Съботния ден, ако някъде на три мили от нея, откъдето духа вятърът, се намира козел-кавалер и нищо друго не ги дели, освен някоя ограда, висока четиридесет стъпки. От друга страна, нито костенурката-кавалер, нито костенурката-дама изпитват някога толкова голяма нужда от плътска наслада, че да нарушат Съботния Ден заради нея. А ето че според странната човешка логика козата заслужава наказание, а костенурката — похвала.

„Не прелюбодействай!“ — това е заповед, която не прави никаква разлика между изредените по-долу лица. От всички тях се иска да я спазват:

Новородени.

Пеленачета.

Деца на училищна възраст.

Юноши и девойки.

Млади хора.

По-възрастни от тях.

Мъже и жени на 40 години.

На 50.

На 60.

На 70.

На 80.

На 90.

На 100.

Както и може да се очаква, бремето на тази заповед е разпределено несправедливо.

Тя не е трудно да се спазва от първите три категории — детските.

Но е трудна — все по-трудна и по-трудна — за следващите три, дори мъчително трудна.

Следващите три са облекчени и може да я спазват все по-лесно и по-лесно.

Досега тази заповед е причинила всичките възможни злини и вече трябва да бъде отхвърлена. Но въпреки това тя продължава да действа с идиотска упоритост и налага своята тежка забрана и на останалите четири категория. Но тези грохнали развалини и да искат, не биха могли да я престъпят. И представете си — тях ги хвалят като праведници, защото се въздържат от прелюбодеяния! Това е чиста глупост — та нали самата Библия свидетелства, че ако някой от описаните в нея старци би си възвърнал, макар за час нявгашните сили, той би пратил по дяволите тази заповед и би свалил първата му попаднала жена, дори да не я познава.

Въпросът стои точно така, както го казах: всички библейски и юридически закони представляват опит да се отмени Божият закон — тоест неизменният и нерушим закон на Природата. Богът на тези хора с милион свои постъпки им е дал да разберат, че той не зачита библейските закони. Самият той нарушава всички заповеди — и против прелюбодеянието, и другите.

Божият закон, ясно изразен в устройството на женския организъм, гласи: да не й се налагат никакви ограничения, през която да е част от живота й в отношенията й с другия пол.

Божият закон, ясно изразен в устройството на мъжкия организъм, гласи: през целия си живот ще търпи всякакви забрани и неизменни ограничения в полово отношение.

От седемгодишна възраст до дълбока старост жената винаги е готова и съгласна. Готова, както е готов свещникът да приеме свещта. Съгласна всеки ден, съгласна всяка нощ. И тя иска тази свещ — мечтае за нея, копнее за нея, жадува за нея, защото тъй й диктува заложеният в сърцето й Божи закон.

А мъжа го бива само през кратка част от неговия живот, пък и тогава е доста умерен в полово отношение. Бива го от шестнадесет-седемнадесетгодишна възраст до над тридесет и пет. След петдесет неговите сеанси са вече долнокачествени, с големи промеждутъци, а удовлетворението, което получават и едната, и другата страна, е доста съмнително. В същото време неговата прабаба е още като нова. Нейната машинка е в пълна изправност. Свещникът й е здрав, както и преди, а свещта на мъжа все повече омеква и се огъва под действието на годините и накрая вече не може да се държи и ляга печално във вечен покой с надежда за блажено възкресение, което никога не идва.

Устройството на жената е такова, че нейната машинка излиза от строя по три дни всеки месец и по време на част от бременността. Това са дни на неразположение, а понякога и на болки. Като справедлива и законна компенсация жената е получила висока привилегия да прелюбодейства неограничено през всички останали дни в живота си.

Такъв е Божият закон, който се проявява в нейното устройство. Но какво е останало от тази висока привилегия? Ползва ли се тя свободно от нея? Не. Никъде в света. Навсякъде жената е лишена от нея. И кой я е лишил? Мъжът. Законите, измислени от мъжа (ако Библията е наистина Слово Божие).

Ето ви един образец на човешката „логика“, както се изразяват тук. Мъжът забелязва определени факти. Например, че в живота му няма ден, в който би могъл да удовлетвори напълно дори една жена, а също, че няма ден в живота на жената, в който тя не би могла да измори, изтощи и извади от строя десет мъжки машинки, заложени в леглото й^[1]. Той съпоставя тези удивително ясни и недвусмислени факти и прави от тях следния поразителен извод: Твореца е решил жената да принадлежи само на един мъж.

И тъй, въз основа на този неокачествим извод мъжът създава вечен закон.

И прави това, без да пита жената, въпреки че тя е хиляди пъти по-заинтересована от правилното разрешение на този въпрос. Способността на мъжа за размножение е ограничена до стотина сеанса годишно в продължение на петдесет години, а жената е способна на три хиляди сеанса годишно до края на живота си, колкото и дълго да живее. И тъй, за цял живот мъжът участва с капитал от пет хиляди удоволствия, а жената със сто и петдесет хиляди; въпреки това, вместо да отстъпи честно и почтено и да остави изготвянето на закона на лицето, което участва с тридесет пъти по-голям капитал, тази мръсна свиня, която почти няма какво да загуби, създава сам закона!

От предишните ми писма сигурно вече сте разбрали, че мъжът е глупак; сега виждате, че жената е дваж по-голям глупак.

Ако вие или някоя друга истински умна личност се заемете да уредите честно и справедливо отношенията между мъжа и жената, положително ще дадете на всеки мъж по два процента жена и на всяка жена по цял харем мъже. Прав ли съм? Безусловно. Но, честна дума ви казвам, този скот с немощна свещ е уредил всичко точно обратно. Соломон, един от любимците на Твореца, е разполагал със съвкупителен кабинет от 700 законни жени и 300 държанки. Животът му да зависеше от това, той не би могъл да задоволи дори две от тези млади създания, въпреки че са му помагали още петнадесет експерти. Следователно почти всички тези хиляда жени е трябвало да гладуват с години. Представете си колко жестокосърдечен трябва да е човек, за да гледа всекидневно такива страдания и да не се трогне да ги облекчи. Нещо повече — с животинска жестокост Соломон е утежнявал тези мъки: поставял снажни пазачи да вардят харема му, а на горките момичета слюнките им течали, като гледали непрекъснато пред очите си тези яки мъжаги, които с нищо не биха могли да утешат свещниците им, понеже били евнуси. Евнух е мъж, чиято свещ е угасена по изкуствен начин^[2]. По-нататък от време на време ще разглеждам отделни библейски закони и ще ви покажа, че те винаги нарушават някои от Божиите закони, но въпреки това биват внасяни в кодексите на различни страни, за да легализират тези нарушения. Но всяко нещо по реда си. Няма защо да бързаме.