Марк Твен
Писма от Земята (8)

Писмо седмо

Ной и семейството му се спасили — друг е въпросът дали са имали някаква полза от това. Правя тази уговорка, защото още не се е намерил разумен шестдесетгодишен човек, който да се съгласи да изживее отново живота си. Или живота на някой друг. Ной и семейството му се спасили наистина, но не се чувствали особено добре, защото били пълни с микроби. Пълни чак до веждите; набъкани с тях; набъбнали от тях; надули се като балони. Това било крайно неприятно, но какво да се прави — трябвало да се спасят достатъчно количество микроби, за да осигурят на бъдещото човечество смъртоносни болести, а на борда имало само осем души, които да служат за убежище на микробите. Микробите били най-ценният товар на Ковчега, Твореца най се тревожел за тях, те най му били на сърцето. Той бил наредил да им се осигури питателна храна и приятна обстановка. Микроби за тифус, микроби за холера, микроби за бяс, микроби за тетанус, микроби за туберкулоза, микроби за черна чума и още стотици подобни аристократи, най-любими създалия на Твореца, златни носители на неговата любов към човека, благословени дарове от нежния баща за неговите деца — всички те трябвало да бъдат обкръжени от разкош и да получават най-изискани ястия. И те били настанени в най-отбраните покои, каквито можело да се намерят във вътрешностите на Ной и семейството му: в белите дробове, в сърцето, в мозъка, в бъбреците, в кръвта, в червата. Особено в червата. Любим техен курорт станало дебелото черво. Там се събирали безчислени, милиарди микроби, работели, пирували, пълзели и пеели хвалебствени и благодарствени псалми; при тихи нощи се чувал лекият отглас от техните песнопения. Дебелото черво било всъщност техният рай. Те така се натъпкали в него, че то станало твърдо като газопровод. И микробите се гордеели с това. В своя главен псалм те с благодарност намекват за него:

О, запек, запек, радост,

ти за нас си рай блажен.

Черва, славете до безкрай

Твореца в тоя ден!

Неудобствата на Ковчега били много и най-различни. Ной и семейството му трябвало да живеят сред какви ли не зверове, да дишат тяхната воня, а ушите им глъхнели от техния неистов рев и вой; да не говорим за допълнителните неудобства за дамите, които, накъдето и да обърнели глави, виждали как хиляди от тези твари се оплождат и размножават. А мухите! Те се носели на облаци навсякъде и не давали мира на Ной и семейството му. Сутрин те се събуждали преди всички други животни, а вечер заспивали последни. Но не бивало да ги убиват, не бивало дори да ги докосват, защото те били свещени, имали божествен произход и били любимци на Бога, най-големите му галеници.

С течение на времето останалите животни щели да бъдат разпръснати по Земята: тигрите — в Индия, лъвовете и слоновете — в безлюдните пустини и глухите гъстаци на джунглите, птиците — из безкрайните въздушни простори, насекомите — в една или друга област в зависимост от техните наклонности и нужди. Но мухата? Тя няма националност; тя се чувства у дома си във всяка страна, цялото земно кълбо е нейно владение, всички живи твари са нейна плячка, за всички тях тя е бич и палач.

А за човека тя е божествен посланик, пълномощен министър, специален представител на Твореца. Тя витае над люлката на младенеца, лази по гуреливите му клепки, бръмчи около него, хапе го и му досажда, лишава го от сън, а уморената му майка — от сетни сили, които тя хаби в дългите бдения, мъчейки се да запази рожбата си от преследванията на тази чума. Мухата тормози болния в дома му, в болницата, дори на смъртния одър. Не дава покой на човека по време на ядене, като преди това е лазила по хора, страдащи от някоя отвратителна, неизлечима болест, завирала се е по техните рани, набирала е с краката си милиони смъртоносни микроби; а после идва на трапезата на здравия човек и ги изтърсва върху масата, посира хляба му с тифозни микроби. Домашната муха носи повече страдания и унищожава повече хора, отколкото цялата останала сган Божи вестители на печал и смърт.

Сим бил пълен с анкилостоми. Просто удивително е с какво старание и вещина Твореца е изучил великото изкуство да прави човека нещастен. Вече споменах, че той е изобретил специален враг за всяка част на човешкия организъм, без да пропусне нито една, и това е самата истина. Много бедняци са принудени да ходят боси, защото нямат пари за обувки. Твореца и тук е използвал удобния случай. Нека ви кажа между другото, че той никога не забравя бедняците. Деветдесет на сто от изобретените от него болести са предназначени за бедняците и винаги достигат местоназначението си. Богатите получават само остатъците. Не мислете, че говоря наизуст, съвсем не: огромната част от болестите, изобретени от Бога, са създадени специално, за да тровят живота на бедните. Това може да ви подскаже и фактът, че при проповед в черквата свещеникът най-често величае Твореца като „Приятел на бедняка“. Разбира се, в похвалите, отправяни към Твореца в черквата, никога няма и следа от истина. Най-неумолимият и неукротим враг на бедните е техният Небесен Баща. А единственият им истински приятел — това е техният събрат човекът. Той им съчувства, той ги жали и доказва това с дела. Той всякога гледа да облекчи страданията им, а при всички случаи заслугата се приписва на Небесния Баща.

Точно такъв е случаят и с болестите. Щом науката изкорени някоя болест, която вярно е работила за Бога, заслугата се приписва на същия този Бог и от всички черковни амвони гръмва рекламен хор от възторжени похвали — вижте колко добър е Той! О, да, това е Негово дело. Може да го е забавил с хиляди години. Но нищо, Църквата уверява, че той непрекъснато е мислил за това. Когато на някой народ му дойде до гуша и смъкне вековната тирания и освободи страната си, Църквата бърза да обяви възторжено, че това е Божие дело, и приканва богомолците да коленичат и да отправят благодарствени молитви. И от амвона се чуват прочувствени думи: „Нека тираните знаят, че Окото, което никога не заспива, ги следи, и нека помнят, че Господ, Бог наш, няма вечно да бъде търпелив, а в уречения ден ще стовари връз тях бурята на своя гняв.“

Църквата забравя само да спомене, че от него няма по-бавен в цялата вселена; че той може да затвори своето незаспиващо Око и никой няма да забележи разликата, защото на това Око му е нужен цял век, за да види неща, които всяко друго око може да забележи за една седмица; че в цялата история няма случай, когато той пръв да се е сетил за някое благородно дело — напротив, той винаги се сеща със закъснение, след като някой друг е замислил и осъществил това дело. Едва тогава се явява той и обира дивидентите.

И тъй — това било преди шест хиляди години — Сим бил пълен с анкилостоми. Микроскопични, невидими с просто око. Всички смъртоносни Божи сеячи на болести са невидими. Хитро хрумване. Благодарение на това в течение на хиляди години човек не е бил в състояние да разбере първопричината на болестите и всичките му опити да ги победи отивали напразно. Едва напоследък науката е успяла да разкрие някои от подлите хитрости на Бога.

Една от последните благословени победи на науката е откриването и опознаването на тайния убиец, наречен анкилостома. Негова жертва са най-вече босоногите бедняци. Той се крие и дебне в пясъка на тропическите области и си прогризва път през незащитените крака на бедняка.

Анкилостомата е била открита преди две-три години от един лекар, който дълго и търпеливо изучавал нейните жертви. Болестта, причинявана от този глист, е вършила своето гнусно дело на Земята още от времето, когато Сим слязъл на Арарат, но никой не подозирал изобщо, че това е болест. Заболелите от нея били считани за лентяи и затова ги презирали и ги подигравали, вместо да ги съжаляват. Анкилостомата е особено подло и нечестно произведение, вършило безпрепятствено подмолната си работа в течение на векове; но сега този лекар и неговите помощници ще го изкоренят завинаги.

И, естествено, зад този лекар стои Бог. Той е разсъждавал по този въпрос цели шест хиляди години, но не е могъл да вземе окончателно решение. И все пак идеята за унищожаването на анкилостомата е негова. Той за малко не я осъществил преди Д-р Чарлс Уордъл Стайлс. Но във всеки случай е успял да си присвои лаврите за това откритие. В такива случаи той винаги успява.

Унищожаването на болестта ще струва един милион долара. Може би Бог тъкмо се е готвел да пожертва тази сума, но както обикновено човекът го е изпреварил. Този човек е мистър Рокфелер. Той е дал милиона, но както обикновено лаврите ще обере друг. В тазсутрешните вестници са разказани някои неща за дейността на анкилостомите:

Тези паразити често пъти дотолкова понижават жизнеспособността на болния, че задържат неговото физическо в умствено развитие, правят го по-податлив на други болести и намаляват работоспособността му, а в областите, където болестта е особено разпространена, значително се увеличава смъртността от туберкулоза, пневмонии, тифус и малария. Доказано е вече, че намалената работоспособност на хиляди хора, приписвана досега на маларията и климата и сериозно влияеща на икономическото развитие, се дължи в някои области на този паразит. Тая болест съвсем не е характерна само за една класа; тя носи страдание и смърт както на богати и занимаващи се с умствена работа хора, тъй и на техните не дотам щастливи събратя. Най-малко два милиона наши съграждани са засегнати от този паразит. Болестта се среща по-често и в по-тежка форма сред децата на училищна възраст.

Колкото и опасна и широко разпространена да е тази болест, все пак можем с надежда да гледаме на бъдещето. Тя се разпознава лесно, лекува се без труд, човек може да се предпазва от нея е най-прости санитария мерки (и с Божия помощ).

Както виждате, Окото, което никога не заспива, е устремено непрекъснато върху сиромашиите деца. За тяхно нещастие така е било през всички векове. Те и „Божиите нищи“ — нека се възползваме от този саркастичен израз — нито веднъж не са успели да убегнат от вниманието на това Око.

Да, смирените, невежи бедняци — на тях се падат тези блага. Да вземем например африканската „сънна болест“. Жертва на тази зверска жестокост са невинни, безобидни чернокожи, които Бог е поселил в затънтените джунгли, за да обръща после към тях своето бащинско Око, което никога не спи, щом се удава случай да напакости някому. Той се е погрижил за тези хора още преди Потопа. За изпълнител на своята воля е избрал една муха, роднина на мухата цеце. Мухата цеце господства над басейна на река Замбези и носи смърт на рогатия добитък и конете, поради което е невъзможно човек да живее там. А страшната роднина на цеце разнася микробите, причиняващи сънна болест. Хам бил пълен с тези микроби и след като слязъл на сушата, разнесъл ги из цяла Африка. Тогава започнал мор, който не стихнал шест хиляди години, докато най-после науката проникнала и в тази тайна и открила причинителя на болестта. Благочестивите нации сега благодарят на Бога и го славят, задето се бил притекъл на помощ на горките негри. Свещениците твърдят, че именно Той заслужава похвала. Наистина странно същество е Той. Първо замисля ужасно престъпление, върши го без отдих шест хиляди години, а после иска да го хвалят за това, че е предоставил на някой друг да сложи край на туй злодеяние. Наричат го търпелив и Той положително е търпелив, иначе отдавна да е изравнил със земята всички черкви заради невъзможните славословия, отправяни в тях към него.

Ето какво казва науката за сънната болест, наречена още негърска летаргия:

Тя се характеризира със сънливост, която настъпва на интервали. Болестта трае от четири месеца до четири години и винаги завършва със смърт. Отначало болният е отпуснат, немощен, блед, с бавни реакции. Клепките му подпухват, по кожата се явяват обриви. Той заспива по време на разговор, ядене и работа. С развитието на болестта болният престава да яде и постепенно настъпва пълно изтощение. От дългото лежане се появяват рани, а после идват гърчовете и след тях — смъртта. Някои болни полудяват.

Именно този, когото Църквата и хората назовават „Небесен Баща“, е измислил мухата и я е изпратил да сее ужасни страдания, печал и скръб, да погубва тялото и духа на бедните диваци, които не са сторили никакво зло на Великия Престъпник. Няма човек на света, който да не съжалява бедния чернокож страдалец, и няма човек на света, който не би се радвал да го излекува. За да открием единствения, който няма жал към дивака, трябва да го потърсим на небето; и пак там трябва да търсим, за да открием единствения, който може да го излекува, и въпреки всички молби не желае да направи това. Има само един баща, толкова жесток, че да обрече детето си на такава страшна болест — само един. Втори такъв няма да се намери в цялата вечност. Искате ли да чуете стихове, наситени с лют гняв? Ето ви едни, откъснати от сърцето на роба:

Човешка безчовечност към човека,

ти носиш скръб на хиляди души.

Ще ви разкажа една мила и дори леко трогателна история. Някакъв човек се покръстил и попитал свещеника как трябва да живее, за да е достоен за новата вяра. Свещеникът отвърнал: „Подражавай на нашия Небесен Отец, старай се да бъдеш като него.“ Човекът изучил Библията прилежно и с разбиране, а после, след като се помолил на Бог да го напътва, се заел да му подражава. Той направил тъй, че жена му паднала от стълбата, счупила си гръбнака и се парализирала за цял живот; предал брат си в ръцете на някакъв мошеник, който го ограбил до шушка и го оставил в сиропиталище; заразил единия си син с анкилостоми, втория със сънна болест, а третия с гонорея; занесъл на едната си дъщеря скарлатина и тя още в крехка възраст останала глуха, няма и сляпа; а после помогнал на един негодник да прелъсти втората, след което я изгонил от къщи и тя умряла в приют, проклинайки баща си. Накрая дал отчет пред свещеника, а той му казал, че така не се подражава на Небесния Отец. Когато покръстеният попитал къде е сгрешил, свещеникът променил темата и се заинтересувал как е времето навън.