Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Завтра утром за чаем, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir(2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Максимус(2013)

Издание

Сергей Волф. Сутрин след чая

Научнофантастична повест

Първо издание

Превод от руски: Гюлчин Чешмеджиева

Редактор: Елена Коларова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Албена Янкова

Индекс №11/9537621331 6156–12–77. Дадена за печат м. май 1977.

Подписана за печат м. октомври 1977. Излязла от печат м. ноември 1977.

Издателски коли 7,78. Печатни коли 12. Формат 32/70/100. Цена 0,40 лв.

Издателство „Отечество“

Печатница „Балкан“

 

Сергей Вольф. Завтра утром за чаем

повесть

Ленинград, „Детская литература“, 1974 г.

История

  1. —Добавяне

3

— На колко си години — попита той.

Имаше бели, солидни (стърчащи като стрели в противоположни посоки) мустаци.

— Минавам дванайсет — казах аз.

— А кога, на колко години, престана да играеш с играчки?

— Аз и сега играя — казах аз. — Имам си чудесен плюшен мечок.

— Робот ли е?

— Не, за какво ми е робот? Така повече ми харесва.

— Обичаш ли да се къпеш бос?

— Не… По-добре с плавници.

(По-късно разбрах, че покрай обикновените въпроси, той от време на време ми е задавал въпроси от схемата, специално разработена за такива училища от учени психиатри. Например, ако на въпроса: „Обичаш ли да се къпеш бос?“ бях отвърнал: „А нима не се къпят винаги боси?“ — това не би било в моя полза.)

— Случвало ли ти се е да летиш?

— Да, наблизо, само до междинните станции.

— Кои именно?

— Селена-едно, Селена-две — излъгах аз.

Всъщност бил съм само на Аякс и на Днестър-четири, но това беше съвсем близко… Пък и не лъжех за някаква изгода, просто ми беше неудобно.

— Обичаш ли сладолед?

— И още как. Само не на клечка.

— А защо?

— Бързо се разтопява.

— Мислиш, че е заради клечката?

— А от какво друго — казах аз. — Именно. Клечките ги правят, както в миналото, от бор. Неотдавна се бях замислил върху това и си спомних, че в трети клас разглеждахме под микроскоп разрези на различни дървесни видове. Борът има съвсем специална структура на влакната и техническите условия, които възникват, струва ми се, също са специални — топлината просто се напъхва от ръката в клечката. И сладоледът се топи, и бора хабят напразно.

— Забавно — засмя се той. — Само че не казвай „напъхва се“ — не е красиво. Назови ми поред десет животни.

Смешен старик!

— Кон — започнах аз. — Охлюв. Гъска. Мравояд. Свиня. Папагал. Рис. Летяща катеричка. Жираф. Жаба. Трепетликова манатарка.

— Защо и трепетликова манатарка? Това е изчезнал вид гъба. Аз те помолих да назовеш десет животни.

— Точно така — казах аз. — Десет животни. А гъбата е единадесета.

Приятно ми беше да се занасям — а към училището за особено надарени деца номер две не се стремях.

— Няма да му доскучае на човек с тебе — каза директорът и мръдна мустаците си. После написа на един лист километрична формула и ми я показа. Аз веднага я познах, спомнях си я, макар че бях забравил откъде я зная.

— Ха! Това е формулата на Газеличев-Шлакбаум — засмях се аз. — Симпатична дяволия. Само че, според мен, тук „пи“ не е на квадрат, а на куб.

— Наистина — замисли се той. — Сгрешил съм. Впрочем, не е там работата. Аз просто исках да разбера позната ли ти е тази формула, макар че сигурно я няма във вашата програма.

— Позната ми е — казах аз. — Понякога попрочитам и странична литература.

— А знаеш ли формулата на кривата от графиката на ефекта на Лупешкин?

— От теорията на газовете? Зная я. Там има още и променлив „игрек“, нали?

— Вярно — потвърди директорът и добави, кой знае защо, доста сигурно: — Между впрочем, преди няколко години Лупешкин преподаваше в нашето училище. А не те ли плаши звездното небе нощем? — неочаквано попита той.

Замислих се и казах:

— Струва ми се, не. Не, съвсем не ме плаши. Преди се плашех, а после престанах.

— Ти би ли искал да станеш инженер във Висшата Лига?

— Като че ли не. Не много.

Прът в колелото на баща ми!

— А защо?

— И сам не зная.

— А какъв би искал да станеш?

— Може би градинар, макар че не съм съвсем сигурен в това.

— А защо именно градинар?

— Трудно е да се обясни, според мен приятно е да се ровиш в градината, а имам и хипотеза за узряването на някои видове плодове в зависимост от характера и силата на източника с насочена изкуствена светлина. Добре би било да се провери.

— Достатъчно — каза внезапно с уморен глас той. — Аз имам твърде много работа. Ето, предай на баща си тази бележка — той написа нещо на едно листче. — Нека да я даде в канцеларията на училището. А ти ела утре на първата лекция в шести „б“.

Баща ми, изглежда, беше слушал целия ни разговор, надвесвайки се като мен през прозореца в коридора, защото в момента, когато директорът ми подаваше в ръка бележката, той нахълта в стаята, радостно усмихнат.

— Това е — рече директорът.