Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Завтра утром за чаем, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir(2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
Максимус(2013)

Издание

Сергей Волф. Сутрин след чая

Научнофантастична повест

Първо издание

Превод от руски: Гюлчин Чешмеджиева

Редактор: Елена Коларова

Художник: Светлана Йосифова

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Албена Янкова

Индекс №11/9537621331 6156–12–77. Дадена за печат м. май 1977.

Подписана за печат м. октомври 1977. Излязла от печат м. ноември 1977.

Издателски коли 7,78. Печатни коли 12. Формат 32/70/100. Цена 0,40 лв.

Издателство „Отечество“

Печатница „Балкан“

 

Сергей Вольф. Завтра утром за чаем

повесть

Ленинград, „Детская литература“, 1974 г.

История

  1. —Добавяне

20

При входа на Двореца, под дъжда, стояха няколко обикновени земни коли и двойка „амфибии“ от типа на нашата (костенурки в сравнение с нея, ако не забравяме за моята приставка); когато аз внимателно и плавно кацнах, пристигнаха още три коли с гости, вляво, малко настрани от останалите, стояха две амфибии от по-висока класа, едната — на Зинченко, другата — не зная на кого. От втората без шлифер, само по рокличка, направо под дъжда, изкочи някакво дългокрако девойче с огромен букет цветя и като куршум се спусна към входа. Не зная защо (та аз мислех за нея през цялото време), но именно в този момент, когато това момиче — пляс! пляс! пляс! — направо през поляната, с леки пантофки, летеше към Двореца, аз с болка помислих за Натка: как можах да си позволя след болестта така да се залисам на „Аякс“ и на „Пластик“, че не се повозихме с нея на моята „амфибия“, а бях обещал? Пък и обещанието не е най-важното — самият аз го исках. Само за малко я видях вчера, буквално за секунда: носех се към „Пластик“…

— Ти накъде?!

— В „Пластик“.

— Какво, програмата ли е пусната, че препускаш така?

— Ами, не. Съвещание. Те смятат, че моята работа е да фантазирам…

— Да си въобразяваш?

— Да си представям!

— А предмета изучаваш ли?

— И още как! Чета до припадък!

— Умник!

— Благодаря за бонбоните!

— Вкусни ли бяха?

— О!

— Един липсваше — забеляза ли?

— Забелязах.

— Аз го взех. Не се сърди.

— Глупости, как може!

— Е, бягай. Ще отскочим ли до Млечния път?

— Млечния път?!

— Е, бягай. По-скоро да го измисли.

— Кой?

— Твоят баща.

— Да-а…

— Е, бягай.