Сергей Волф
Сутрин след чая (2)

1

Не ми побира умът, какъв смисъл имаше да ме натикват именно в това училище.

Аз учех, както всички, в обикновено, нормално училище, наистина не особено блестящо, но и нелошо — поне без тройки и изведнъж като ме завъртя шайбата…

Напоследък забелязах, че баща ми някак странно се заглежда в мен, когато по време на закуска, на обед или на вечеря, аз от нямане какво да правя, започвах да развивам своите, както понякога ги наричаше той, откачени идеи. Честно да си призная, той гледаше на мене не като на глупаче, не, а просто с някакво неочаквано любопитство, и един път (спомням си, това се случи в събота, ние закусвахме, аз бързах за училище, а той беше свободен), без да подозирам и дори без да допусна, че нещо може да стане, аз му казах (а по-скоро не на него, а ей-така, напосоки), че птеродактилите, според мен, съвсем сигурно съществуват, че само в лекомисления двайсети век са вярвали и са се съмнявали в това едновременно, а сега — така е просто неудобно.

— Птеродактилите съществуват — повторих аз — и формулата на Беко от „Химия на багрилата“ доказва това елементарно. Да, съвсем елементарно! Спомни си анализите за устойчивостта на боите на древните тъкани. Блуждаещият кобалт от черупките на яйцата от птеродактил…

Говорех това, като клатех краката си под масата и изведнъж видях, как по лицето на баща ми заиграха някакви остри вълнички, очите му се разшириха, а веждите му се изтеглиха с ъгълчетата си нагоре като покривите на старинните къщички.

Той бързо стана от масата, вдигна телефонната слушалка и натрака някакъв номер; аз познавам добре щракането, с което се включва всеки бутон от нашия апарат и веднага разбрах, че той звъни в моето училище.

— Другаря директор ли е? — попита баща ми. — Безпокои ви бащата на Рижкин от шести „д“. Позволете му днес да отсъствува от занятия. Не, здрав е. Много ми е нужен. Да-да. Надявам се, че за един ден няма да изостане от класа — Татко ми намигна малко неестествено. — Да. Благодаря ви.

— Е, да тръгваме — ми каза той.

— Къде? На училище ли? — попитах аз.

— Не, не в училище. После ще разбереш.

Интересно ми беше да отгатна какво все пак е намислил и затова не го разпитвах.