Сергей Волф
Сутрин след чая (12)

11

В петък, когато майка ми долетя от Каспий-1, аз се върнах от работа, намерих бележка от Жека Семьонов и Валера Пустошкин — момчета от моя клас в старото училище. В бележката се казваше, че в неделя, в единадесет часа ще ме чакат пред входа на „Тропици“, за да се поразходим из парка.

Аз изведнъж се зарадвах: отдавна не бях виждал никого от моите момчета и момичета.

Разбира се, „Тропиците“ ни бяха доста омръзнали, но, откровено казано, това беше първокласен парк. Наистина, той бе създаден за строго научни цели. И още: преди създаването на „Тропиците“ около три или четири градчета от нашия тип искаха да построят такъв парк, но победихме, по неизвестни причини, ние. От само себе си се разбира (тази идея дадоха градските власти и Лигата я подкрепи), че след като беше решено да се построи такъв парк, щеше да бъде глупаво да не го превърнат изобщо в парк за отдих — така и постъпиха.

А какво ли нямаше в нашите „Тропици“! Е, разбира се, преди всичко климатът — климатът беше разкошен! Нямам и понятие, как технически са успели да създадат такава тропическа микрозона. Отначало всички в града бяха луди по него — в нашите северни ширини изведнъж… истински джунгли, тропически растения, тропически дървета, тропически животни — всичко съвсем тропическо и само тук-там субтропическо. Татковият „Пластик“ (макар че това не беше негова работа, а работа на климатолозите, зоолозите и строителите) предложи една новост: животните да бъдат не както в обикновените зоологически градини зад ровове с вода, а зад високи, тънки и прозрачни стени от особено издръжлива пластмаса, така и на животните няма да им е по-зле, а на хората ще им е много по-интересно — тъй да се каже — ефект на присъствието. След това, наистина, попривикнахме, но отначало ни беше странно и малко страшничко — вървиш съвсем, ама съвсем близо до хипопотами, жирафи, антилопи, крокодили и лъвове — ей така, просто с ръка да ги докоснеш… Все пак, за да предпазят редките антилопи, лъвовете ги държаха отделно. Гришата Кау веднъж каза, че през нощта в зоната на лъвовете, за да запазят техния лъвски нрав, пускат за ядене крави, разбира се, живи — да ги ловят. Б-р-р-р… дори не ми се вярва. Особено ме поразяваше нашата градска рекичка Уза, по-точно дори не самата тя, а преходът от климат в климат, който са създали учените: ето тук е рекичката Уза — просто Уза, една съвсем нищо и никаква, сивичка, скромничка, а тук, съвсем до нея, в зоната на парка — тропическа река, абсолютно тропическа, цялата в мангови храсти, покрита с лилии и ослепително бели лотоси; крокодили, хипопотами, чапли, някакви невероятни риби — всичко има.

Непосредствено след входа на парка се намираха огромни съблекални, които се отваряха през есента, когато ставаше хладно, а през зимата дори беше популярна крилатата фраза „да отидем да се стоплим“ — това означаваше в парка, в „Тропиците“. Смъкваш всичко от себе си в съблекалнята и само по шорти се разхождаш из парка, къпеш се в басейна, ядеш с талони (да ги вземат мътните!) сладолед, пиеш газирани напитки, жега, задух… Разбира се, ако няма слънце, ще се разхождаш без слънце — в такъв случай тук нищо не може да се направи.

Наред с това, в средата на зимата имаше месеци, когато „Тропиците“ изобщо се затваряха; дирекцията на парка и научното ръководство бяха принудени да създават периоди на тропически дъждове, без които флората и фауната просто не можеха да съществуват нормално.

Разбира се, в парка имаше както обикновено и много ненужни подробности: кафене, кафе-сладкарница, ресторант, площадки за игри, танцови площадки, кинозала, кинолектория, обикновена лектория, зала-читалня, лодки под наем (не по Уза — това би било отлично! — а по езерата), микрокосмодрум за разходка на децата (височина на полета 2–5 метра, просто за смях!) и т.н. и т.н… Но имаше и разкошни развлечения, наистина с пари и доста скъпи: можеше например да се лови в Уза едра тропическа риба със специална ароматна стръв, да се спуснеш с батискаф в специална морска пукнатина на океанска дълбочина, да посадиш сам някакво (по избор) плодно растение, да проследиш след това как с помощта на биоускорител се появява кълн, израства дърво или храст, цъфти и дава плодове, които по-късно можеш да отнесеш в къщи със специален пропуск при изхода на парка; желаещите можеха да половуват от засада (с инструктор, разбира се) на антилопи или лъвове и да се фотографират с трофеите, а после да се полюбуват на забавната сценка, как убитите лъв или антилопа започват да мърдат нозете и опашката си, да се прозяват и изправят на краката си, тъй като са стреляли не с бойни патрони, а със специални капсули, пълни със силно действуващо приспивателно; можеше в особен прозрачен, немачкаем, непробиваем и непрохапаем скафандър да поскиташ сред лъвове, антилопи, носорози или маймуни — и прочие, и прочие, и прочие…

Въобще, ако се замислим, това беше един гениален парк.

Когато се разработваше неговият проект, учените дълго си блъскаха главата: дали да го направят, от гледна точка на действието на тропико-климатичната машина, многосекционен или с една секция. Ако е само с една секция (т.е. секцията да представлява целия парк) съществува голям риск: в случай, че машината, особено през зимата, внезапно се повреди, тогава ще загинат всички растения и много животни, а ако го направят многосекционен (да се повреди, да кажем, една секция, особено ако е вътрешна — нищо страшно, микроклиматът няма къде да отиде, още повече, че съседните секции могат да му дадат от своята топлина, а общото спадане на температурата може бързо да се възстанови чрез повишаване мощността на съседните секции) — това излизаше страшно скъпо.

Решили да направят четири секции. Разбира се, и в този случай рискът не беше малък, тук всяка от четирите секции с две от страните си неизбежно беше в допир с външния, нетропически климат, но все пак, лесно е да се пресметне, че рискът беше, да кажем, едно към четири в сравнение с едносекционното устройство.

Първата авария стана две години след откриването на парка и то точно през зимата — отказа третата секция. Независимо от наличието на аварийна служба и разработения научен метод за ликвидиране на внезапното спиране на машината, дълго време нищо не можаха да направят. Криво-ляво успяха да изловят всички животни и да ги натикат по другите секции, из топлите помещения в „Тропиците“ и в зоологическата градина, а растенията загинаха. Но все пак, за щастие, намериха мястото на повредата в системата.

Ето какъв беше нашият парк!