Робърт Зубрин
Икономическата жизнеспособност на колонизацията на Марс (8)

Продажба на марсианско недвижимо имущество

Марсианското недвижимо имущество може да бъде сведено до две категории: обитаемо и отворено. Под обитаемо недвижимо имущество имам предвид такова, което е под купол, позволяващо на заселниците да живеят в относително стандартна открита среда „по риза“. Откритото недвижимо имущество е онова, което е извън куполите. Очевидно е, че обитаемото недвижимо имущество е далеч по-ценно от отвореното недвижимо имущество. Независимо от това и двете могат да бъдат купувани и продавани, а с понижението на транспортната такса и двете форми на марсианско недвижимо имущество ще нараснат като по стойност.

Единственият вид земя, който съществува на Марс точно сега, е отвореният. Има необятно количество от нея — 143 милиона квадратни километра — но може да изглежда, че тя е изцяло безполезна, защото в момента не може да бъде разработена. Не е така. Огромни пространства земя са били купени и продадени в Кентъки за много големи суми пари сто години преди заселниците да пристигнат — за целите на темата транс-апалачиева Америка може да е била също така Марс в началото на 17-ти век. Това, което я правило продаваема, били две неща: 1) Това, че поне няколко души са вярвали, че ще бъде разработена някой ден и 2) това, че е съществувало юридическо споразумение (под формата на земните патенти на Британската колона), което е позволило земята от транс-Апалачите да бъде частно притежавана. Всъщност, ако механизмът бъде уместно приложен, така че да приложат правата на частна собственост на Марс, земята на Марс може би може да бъде купувана и продавана сега. Такъв механизъм не би се нуждаел от наемане на охранители (например, космическа полиция) на повърхността на Марс; патентът на регистъра за собственост от достатъчно мощна нация, такава като Съединените щати, би бил съвсем достатъчен. Например, ако Съединените щати изберат да дадат патент за мина на която и да е частна група, която е проучила парче от марсиански недвижим имот с някаква определена степен на точност, то такива искове биха били с възможност за търгуване днес въз основа на тяхната бъдеща спекулативна стойност (и може би би могло да се използва за частно финансиране на роботизирани минни изследователски сонди в близко бъдеще). Нещо повече, такива искове биха могли да бъдат налагани международно и в цялата Слънчева система просто като се накарат американските митници да наказват с наказателна тарифа който и да е внос в САЩ, направен където и да е, пряко или косвено, за материал, който е бил добит без зачитане на иска. Такъв вид механизъм не означава суверенитет на САЩ над Марс, не повече, отколкото сегашното Патентно бюро и Бюрото по авторски права на САЩ, които превръщат идеите в интелектуална собственост, означават суверенитет на американското правителство над вселената от идеи. Но независимо дали е САЩ, НАТО, ООН или Марсианската република, нужно е споразумение от някоя държава, което да превърне безполезния терен в недвижим имот със стойност.

След като това се уреди, обаче, дори неразработените отворени недвижими имоти на Марс представляват огромен източник на капитал за финансиране на първоначалното разработване на марсианските селища. Ако се разпродаде на средна цена от 10 долара на акър (около 4 декара — б.пр.), Марс би струвал 358 милиарда долара. Ако Марс бъде тераформиран, цените на тези отворени земи може да се очаква да нараснат 100-кратно, с приблизителна предполагаема стойност на планетарната земя от 36 билиона (по SI, 35 800 000 000 000 — б.пр.) долара. Приемайки, какъвто изглежда е случаят, че метод за тераформиране на Марс може да бъде намерен с обща цена много по-ниска от тази, тогава онези, които притежават Марс, биха имали всякаква причина да се опитват да разработят своята собственост чрез планетарно инженерство.

Разбира се, всички отворени недвижими имоти на Марс няма да са с еднаква стойност; онези райони, за които се знае, че съдържат ценни минерали или други ресурси, или които са разположени по-близо до обитаемите зони, ще струват много повече. По тези причини, по същия начин както спекулантите на земя на Земята в миналото, собствениците на отворените неразработени недвижими имоти на Марс ще окажат цялото свое влияние за напредване на изследването на, и насърчаване на заселването в земите, които са под техен контрол.

Далеч по-ценни от отворените недвижими имоти ще са обитаемите недвижими имоти под куполите. Всеки 100-метров в диаметър купол, с маса около 50 тона (32 тона за надуваемия кевларен купол под налягане, 16 тона за плексигласовия геодезичен купол с твърди прегради, 2 тона за различни принадлежности), би обградил площ от около 2 акра (около 8 декара — б.пр.). Приемайки, че в него са издигнати жилищните постройки за 20 семейства и всяко семейство желае да плати 50 000 долара за тяхната земя за живеене (парцел със страна 20 метра), тогава общата стойност на недвижимите имоти, обхванати от един купол ще е 1 000 000 долара. При тази цена, създаването на обитаема земя чрез масова продукция и издигане на голям брой куполи, които да приютят вълните от имигранти би трябвало да се докаже като един от най-големите бизнеси на Марс и основен източник на доходи за колонията.

През 21-ви век, нарастването на населението на Земята ще направи недвижимите имоти още по-скъпи, правейки възможността за хората да притежават свой собствен дом още по-малка. Във същото време, растящата бюрократизация на земните общества от бившата граница ще направи още по-трудно за силните духом да намерят съразмерни средства за изразяване на техния съзидателен подтик и инициатива на Земята. Правилото да се „запазва“ това, което е създадено, ще стане дори още по-гнетящо за онези които искат да създадат онова, което не е все още създадено. Затвореният свят ще ограничи възможността за всички и ще се стреми да наложи поведенчески и културни норми, които ще бъдат неприемливи за мнозина. Когато търканията се превърнат в неизбежни въстания и войни, тогава ще има губещи. Ще бъде нужна планета за убежище и Марс ще бъде на разположение.