Кони Бенет
Сподели с мен светлината (11)

Десета глава

След като Хю и Уеб тръгнаха за летището, Риан изведнъж осъзна какво бе направила. Бе предизвикала разговор и изяснила нещата, но освен това бе поела ангажимента да се любят с Хю — тази вечер. Не съжаляваше за решението си, ала малко се притесняваше. Всъщност трепереше от нерви.

Тя го желаеше неудържимо. Обаче следобедът едва се влачеше и докато се опитваше да си намери занимание и да запази спокойствие, всичко започна да й се струва някак предопределено, планирано и изчислено. Довечера за пръв път щеше да е в прегръдките му… в леглото му. После нямаше да може да си каже, че бе действала импулсивно или че се бе поддала на моментна страст.

Риан се замисли дали той би й простил, ако бие отбой. Реши, че би й простил. Бе прекалено добър, за да й го върне, но щеше ли тя да може да си прости? Проблемът бе, че Риан наистина мислеше всичко онова, което му наговори — че не иска да се върне в Чикаго със съзнанието, че е пропиляла безценното им време заедно.

Мисълта, че ще напусне Лос Анджелис отново я прободе под лъжичката, ала реши да не мисли за това. И двамата не вярваха в дълготрайните връзки. Освен това бе напълно възможно романът им да свърши още преди тя да замине. Взаимното им привличане можеше да прегори във всеки момент и това щеше да е краят на всичко. За съжаление всички тези размишления не я успокояваха. Затова, вместо да се занимава с бъдещето или с миналото, Риан реши да се съсредоточи върху настоящето — върху тази нощ — и да се опита да остане спокойна.

Имаше някои практически въпроси, които трябваше да се уредят. Тя изпитваше ужас от предстоящия скандал с Джудит. Знаеше, че трябва да й каже. Нямаше да е честно да не я предупреди. А възникваше и проблемът с Аги. Не можеше да остави кучето да обикаля къщата на Хю, а от друга страна нямаше да е удобно да го върже до леглото. Аги трябваше да остане у дома, а Джудит трябваше да се грижи за нея през нощта и утре сутринта.

Имаше и още една причина, поради която Джудит трябваше да знае какво стана. Риан се страхуваше от неудобното положение, в което щяха да се окажат и двете. Все едно, нямаше да се размине. Тя събра цялата си смелост и влезе в хола, където Джудит гледаше телевизия.

— Джудит, може ли да поговоря с теб?

— Разбира се! — Тя изключи телевизора. — От тези глупости ме заболява глава. Какво има?

Риан се подпря на един стол и се изкашля, за да разкара заседналата в гърлото й буца.

— Тази вечер Хю ще мине да ме вземе. Аги сигурно ще остане тук.

Нещо в тона й подсказа на Джудит, че е по-добре да се въздържи от обичайната си хаплива забележка по адрес на кучето.

— Добре. Ако я нахраниш, преди да излезеш, ще я изведа на разходка и после ще я вържа.

— Благодаря, но… може да се наложи да я изведеш на разходка и сутринта.

— Добре. Да я нахраня ли?

Риан се обърка.

— Какво искаш да кажеш с това „добре“? Няма ли да ми четеш конско? Няма ли да ме предупредиш? Няма ли да покажеш някакво неодобрение? Каквото и да е? Просто „добре“? Джудит, аз ще прекарам нощта с Хю!

— И според теб това трябва да ме изненада? Мила моя, единственото, което ме изненадва, е, че чакахте толкова дълго.

— Значи одобряваш? — попита Риан недоверчиво.

— Не е моя работа нито като твоя секретарка, нито като твоя приятелка да одобрявам или да осъждам.

— Но това никога не ти е пречило да изразяваш мнение за всичко досега.

— Ти си вече голямо момиче, а Хю Макена е много хубав мъж. Той те харесва — това всеки глупак може да го забележи. В началото се страхувах, че просто се опитва да си създаде самочувствие, като се прави на твой защитник. Ала той не е такъв. А щом ти си готова, отношенията ви да стигнат до леглото, знам, че си го премислила добре и си претеглила плюсовете и минусите… — Джудит се протегна и хвана ръката й. — Ти не си дете. Знам, че няма да се оставиш да те излъжат.

Риан се замисли доколко това бе вярно, ала реши да не го обсъжда и се усмихна с облекчение:

— Благодаря, Джудит. Мислех, че ще си възмутена или поне изненадана.

— Изненадана ли? Как бих могла да съм изненадана, след като миналата седмица в списъка за пазаруване си напечатала „противозачатъчни средства“? Писала ги беше между „памук“ и „дезодорант“, но аз ги забелязах.

— Не знаех, че си видяла списъка! — разсмя се Риан.

След този разговор тя отново нямаше какво да прави, освен да се безпокои какво ще стане вечерта. Щеше ли Хю да я хареса? Или щеше да помисли, че е тромава и неопитна? Сексът никога не бе заемал особено място в живота й. Може би защото със сигурност никога не бе срещала някой, който да я вълнува колкото него, да я кара да иска да бъде до него толкова близо, колкото изобщо бе възможно да бъдат двама души.

Този копнеж я плашеше. Тя продължаваше да се опитва да си внуши, че това не означава, че се влюбва. Обаче знаеше, че се влюбва… Не, че вече се бе влюбила. Хю бе чудесен, просто не беше възможно да е иначе. Ала той щеше да е неин съвсем за малко, затова Риан искаше да изпита всички удоволствия, които връзката им предлагаше. След четиридесет години, когато станеше сприхава побеляла стара мома, щеше да си спомня за това прекрасно шеметно лято, през което си бе загубила ума по един очарователен частен детектив. Разбира се, нямаше да има внуци, на които да разказва, но сърцето й щеше да е пълно с красиви спомени.

Бъдещето, което си представи, я накара да се усмихне, ала не й помогна особено да се отърси от страховете си за тази нощ. Чудеше се как ще успее да скрие от Хю, че е влюбена в него.

Часовете продължаваха да се точат. Тя се опита да си представи какво ще се случи и как, обаче и това не й помогна много. Когато той дойде, ще се опитват ли и двамата да се преструват, че срещата им с нищо не е по-необикновена от останалите? Ще се пошегува ли Хю, за да й помогне да преодолее смущението си? Когато стигнат до къщата му, ще я вдигне ли на ръце, за да я занесе направо в леглото, или ще се опитат да завържат някакъв разговор? Риан нямаше представа, но от няколко седмици не мислеше почти за нищо друго. Сега обаче бе различно, защото щеше да се случи наистина. След тази нощ нямаше да има нужда да фантазира как ще се чувства, ако усеща тялото му до своето или устните му върху гърдите си. След тази нощ щеше да има спомени, а не мечти. Не отиваше при някой непознат, а при Хю. Той нямаше да й се сърди, ако бе неопитна. Щеше да е търпелив и мил, нежен и любвеобилен. Ако му кажеше, че е уплашена, щеше да изтрие с целувки страховете и да заглуши плахостта й със страст, каквато само Хю можеше да събужда. И най-важното, той никога не би и причинил болка. Бе толкова сигурна в това, колкото, че утре слънцето ще изгрее, а тя няма да може да види зората.

Вече по-спокойна, изпълнена с трепетни предчувствия, Риан довърши приготовленията. Облече тъмночервена копринена блуза с къс ръкав и леки черни панталони, обу тъмночервени сандали на бос крак и се зае да укротява косата си с маша.

— Риан!

— Да, Джудит?

— Хю е тук.

Устата й пресъхна, но за сметка на това дланите й се изпотиха.

— Добре. Не съм чула звънеца.

— Защото той дойде през задния вход.

— По плажа ли?

— Да, и мисля, че има намерение да се върнете пак по този път.

Риан се засмя и се облегна на вратата.

— В такъв случай няма да ми трябват сандали. — Тя ги събу и ги сложи в голямата чанта, която си бе приготвила, даде още няколко ненужни съвета, каза довиждане и тръгна към хола.

Хю я посрещна с нежна прегръдка.

— Изглеждаш чудесно!

Риан го прегърна през кръста и всичките й страхове се изпариха.

— Благодаря. Ти пък миришеш чудесно!

— Това е новият ми одеколон. В магазина ми обещаха, че с него ще съм неотразим.

— Продавачът е бил прав — отбеляза тя и вдигна глава към него.

— Защо мислиш, че е продавач, а не продавачка?

— Трябва да е мъж — усмихна се Риан закачливо. — Една жена щеше да знае, че си неотразим и без одеколон.

— Довечера, скъпа моя, ще стигнеш далеч с това ласкателство — промърмори той и леко я целуна. Това обаче подейства и на двамата много възбуждащо и целувката бързо прерасна в нещо повече.

Джудит слезе по стълбите, като кашляше драматично, за да съобщи за пристигането си и те неохотно се разделиха. Тя промърмори нещо в смисъл, че има нужда да остане поне за малко сама и Хю веднага схвана намека.

— Май тази нощ трябва да освободим терена — каза Риан и го хвана за ръка.

— Ъхъ… Мислех, че ще ти е приятно да се поразходим по плажа.

— Чудесно. Аз съм готова.

— Ами Аги?

— Реших да не я вземам.

— В такъв случай мога ли да ти предложа ръката си?

— О, благодаря!

Пожелаха на Джудит лека нощ, получиха в отговор някакво неясно ръмжене и излязоха.

— Джудит тази вечер изглежда ужасно тиха — забеляза той.

— Ами… може би защото я поставих в доста неловко положение, като й казах, че тази нощ ще остана при теб.

— Представям си какво е станало — разсмя се Хю.

— Тя всъщност се държа много добре.

Той забави крачка и я погледна недоверчиво.

— Шегуваш ли се? Очаквах, че ще те заключи в килера и ще изхвърли ключа.

— И аз така мислех, ала тя изобщо не беше изненадана.

— А знаеше ли, че говориш точно за мен?

— Разбира се. Дори ми каза някои много хубави неща за теб.

Хю замръзна на мястото си.

— Риан, мисля, че трябва да се връщаме — заяви той съвсем сериозно. — Очевидно нещо не е наред. Някакъв луд учен е отвлякъл истинската Джудит и я е подменил с програмиран робот. Боже мой, чувал съм за такива неща, но никога не съм мислил, че може да се случи с някого, когото познавам.

Тя прехапа устни, за да не се засмее.

— А мислиш ли, че трябва да се опитаме да върнем истинската Джудит?

— Непременно! Това е Холивуд. Джудит трябва да бъде спасена! — извика Хю и застина в поза, която Риан си представи като абсурдно героична.

— Но, Хю, тази Джудит те харесва…

— Аха… Разбирам — произнесе той замислено и отново тръгна по плажа. — Очевидно лудият учен не е зъл гений, а голям хуманист, който прави добрини на благодарното човечество.

— Искаш да кажеш, че ако му харесваш, значи е добър?

— Точно така. Може да е ненормален, обаче има добър вкус.

Риан вече не можеше да задържи смеха си. Чудеше се защо толкова време напразно се беше безпокоила. Да бъде с Хю бе толкова естествено, колкото и да диша.

Те вървяха бавно. Говореха или мълчаха заедно. Слънцето бе ниско над хоризонта и дори най-сериозните летовници си бяха отишли, затова почти не срещаха хора. Рядко някой бегач ги задминаваше. От близките къщи се чуваше музика или глас на телевизионен говорител. Но през повечето време имаха чувството, че са сами на целия плаж.

Напуснаха Малибу. Брегът започва да става каменист. Хю спря и погледна към босите й крака. Тя разбра какъв бе проблемът и започна да рови в чантата си.

— Трябва да си извадя сандалите.

— Имам по-добра идея… — Без да мисли много, той я вдигна на ръце и я понесе към къщата.

— Хю! Не можеш да ме носиш!

— Не обичам да споря с теб, ала ми се струва, че вече те нося.

— Ще ти натежа.

— Не ме разсмивай! Трябва ли да се правя на културист? Между другото, казвал ли съм ти, че поразително приличам на Кларк Гейбъл?

— Наистина ли? — попита Риан скептично и обви ръце около врата му. — Мислех, че приличаш на Робърт Редфорд.

— И на него.

— Боже, какво съчетание! Кларк Гейбъл и Робърт Редфорд.

— Не забравяй и за Патока Доналд — напомни й той.

Тя се засмя и отпуска глава на раменете му.

— Кажи ми, Хю, защо не ми се налага да се бия с още стотина жени, за да те запазя за себе си?

Той я постави леко на терасата, но не я пусна, а я притисна до себе си. Когато заговори, игривите нотки в гласа му бяха изчезнали.

— Защото в деня, в който те срещнах, не съм поглеждал към никоя друга жена.

— Значи имам късмет…

— Късметът няма нищо общо с това — прошепна Хю, наведе се над нея и нетърпеливо потърси устните й. Повтори с език извивката им. Риан трепна. Понечи да приеме целувката, ала се отказа. Тръсна глава, прегърна го през врата и повтори милувката. Обрисува с език устата му, докато усети, че и през него премина същата чувствена тръпка. Едва тогава отпусна покорно глава в знак, че му разрешава да прави с нея каквото пожелае.

Този жест на подчинение го възпламени почти колкото желанието й да му достави същото удоволствие, което и тя изпитваше. Привлече я по-близо до себе си. Кръвта му пламна. Без да мисли повече, той я повдигна, а Риан обви крака около кръста му и трескаво прекара ръце по гърба му. Изстена от удоволствие, но звукът заглъхна в страстна целувка. Желанието започна да я изгаря. Мисълта, че тази нощ Хю най-после ще потуши пожара, я направи по-смела, отколкото си бе представяла и в най-дръзките си мечти. Тя плъзна ръце по бедрата му.

Този път изстена той. След седмиците, през които не си бе позволявал удоволствието да я има, Хю загуби контрол над себе си. Отскубна устните си от нейните. Гърдите му бясно се вдигаха и спускаха срещу втвърдилите се гърди на Риан. Опита се да мисли разумно, ала почти без успех.

— Не го бях планирал така — успя накрая да прошепне задъхано в устните й.

Вместо отговор тя отново се притисна към него и в следващата целувка и двамата се забравиха. Той я грабна и се втурна в къщата. В широкия хол бе подредена маса за двама. Трябваше само да се запалят свещите и да се донесе яденето от кухнята. Интимната вечеря, нежната музика, виното — всичко бе забравено. Хю изтича по стълбите към спалнята.

Риан скри лице във врата му и усети, че и той е задъхан — което, бе сигурна, нямаше нищо общо с тежестта й. Когато най-после я пусна на пода, тя протегна ръце към гърдите му, за да намери копчетата на ризата, която й пречеше да го докосне и да го види.

Първите няколко успя лесно да разкопчее. Усети с опакото на ръката си меките косми. Разтвори ризата и жадно прекара длани. С благоговение започна да изучава твърдите мускули, топлата кожа… Разтрепери се от възбуда. Хю стисна здраво зъби и призова цялото си самообладание, за да може да й достави същото удоволствие. Измъкна блузата й от панталоните, за да почувства плътта под нея. Кожата й бе мека и топла като коприна. Но това не му стигаше. Посегна нетърпеливо към копчетата отпред. Внезапно Риан се отдръпна и хвана ръцете му.

— Хю… Слънцето залезе ли?

— Слънцето ли? — Той вдигна очи към прозореца, от който се процеждаше кехлибарена светлина. — Почти.

— Можеш ли да дръпнеш пердето?

Хю се вгледа в лицето й. Дали не се страхуваше, че някой ги гледа? Но защо? Зад терасата се простираха само километри океан. Обаче ако това щеше да я успокои, нямаше нищо против. Той я пусна неохотно, прекоси стаята и спусна завесите пред угасващия залез. Върна се при нея и протегна ръка към нощната лампа. Риан усети намерението му и го привлече към себе си. Хвана главата му с две ръце и прошепна с пресекващ от едва сдържано вълнение глас:

— Никаква светлина, Хю, моля те! Само тази нощ, само този път… Нека да сме равни. Сподели с мен тъмнината…

— О, любов моя! — простена той. От очите му внезапно избликнаха горещи сълзи. Сграбчи я яростно, сякаш никога нямаше да я пусне.

Накрая се откъсна от нея и се отдалечи. Тя преглътна риданието си. Мразеше се, че трябваше да го върне към действителността. Проследи движението му и когато чу щракването на ключалка, отчаянието й се смени с изблик на почти задушаваща любов. Още една заключена врата, още една спусната завеса. Хю затваряше пътя за всеки лъч светлина и доброволно навлизаше в нейния свят — свят не на сенки, а на непрогледна тъмнина.

Когато се върна и я взе в прегръдките си, Риан вече знаеше, че сърцето й е преминало границата, от която връщане назад нямаше…