Метаданни
Данни
- Серия
- Лу Арчър (18)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Blue Hammer, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Савина Манолова, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2011)
- Разпознаване и корекция
- hrUssI(2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2012)
Издание:
Рос Макдоналд. Прощален поглед. Пулсираща вена
Американска. Първо издание.
Издателство „Народна култура“, София, 1991
Редактор: Надя Баева
Коректор: Стефка Добрева
История
- —Добавяне
Двайсет и трета глава
Когато се събудих сутринта, Фред още спеше. Беше закрил с ръка очите си, сякаш се ужасяваше от светлината на новия ден. Помолих дежурния в участъка да държи Фред под око. След това потеглих с колата към Копър Сити, като се водех по димния облак над завода.
Един бръснар ме удостои с услугите си срещу четири долара. За подобна сума получих нищожна закуска и указания как да намеря Югоизточната спестовна банка.
Намираше се в търговския квартал в центъра, подобен на късче от Южна Калифорния, пренесено от вятъра през пустинята. Градчето, което го заобикаляше, изглеждаше изтощено от огромната рана на медната мина до него и от нестихващата въздишка на завода. Димът се носеше по небето като гигантска пародия на знаме.
Табелката върху остъклената входна врата на банката съобщаваше, че работното й време е от десет часа. По моя часовник още нямаше девет. Започваше да става горещо.
Намерих телефонна будка и потърсих в указателя Пол Граймс. Името му не фигурираше, но имаше два адреса и телефонни номера на мисис Пол Граймс, единият домашен, а другият — на „Учебни и художествени помагала Граймс“. Последният се оказа в центъра и съвсем наблизо.
Беше магазинче на малка уличка, претъпкано с книжарски стоки и репродукции на картини и без никакви купувачи. Дългото и тясно мрачно помещение ми напомни на древна пещера със скални рисунки с тази разлика, че модернистичните картини по стените не бяха кой знае колко пълни с живот.
Жената, която изникна от вратата в дъното, приличаше на сестра на Паола. Имаше широки рамене, едри гърди и същия тъмен тен и подчертани скули. Носеше бродирана блуза, мънистен гердан, който потракваше, дълга, богато набрана пола и сандали.
Очите й, черни и блестящи, се открояваха на мургавото лице със строго, изрязани черти. Създаваше впечатление за спотаена сила.
— Какво обичате?
— Познат съм на дъщеря ви. — Казах й името си.
— Разбира се. Мистър Арчър. Паола ми спомена за вас по телефона. Вие сте открили Пол.
— Да. Съжалявам.
— Детектив сте, нали?
— Такава е работата ми.
Отправи ми твърд тъмен поглед.
— И в момента ли работите?
— В моята професия няма почивни дни, мисис Граймс.
— Заподозряна ли съм в нещо?
— Не знам. Има ли в какво?
Тя поклати хубавата си глава.
— Не съм се виждала с Пол повече от година. Разведени сме от дълго време. Когато Паола порасна, нямаше защо да живеем повече заедно. Всичко бе изтляло много отдавна.
Мисис Граймс говореше с пряма емоционална сила, която ме впечатли. Изглежда, усети, че ми казва повече, отколкото е необходимо. Закри с лявата ръка устата си.
Забелязах, че червените й нокти са изгризани дълбоко. Дожаля ми, че я бях уплашил.
— Не смятам, че някой ви подозира в нещо.
— Няма и за какво. Не съм сторила нищо на Пол, освен че се опитах да го направя мъж. Паола може би ще ви каже нещо друго, винаги е била на страната на баща си. Но аз правех всичко каквото мога за Пол, стига да ми позволяваше. Истината е… истината беше, че той не бе роден да живее с жена.
Интимният й живот и спомените за брака май лежаха съвсем близо до повърхността и хладно кипяха зад гладкото й мургаво лице. Спомних си какво ми бе казала Паола и я запитах без заобикалки:
— Хомосексуалист ли беше?
— Бисексуален — рече тя. — Не ми се вярва да е имал нещо с мъже, докато бяхме женени. Но винаги е търсил обществото на млади момчета, включително и на учениците си, когато беше преподавател. Не беше съвсем пропаднал. Обичаше да преподава. — Добави замислено: — И мен научи на много неща. Най-важното, научи ме да говоря правилно английски. Това промени съдбата ми. Но в живота му нещо не потръгна. Може би аз бях причината. Не успя да се справи с мен. — Размърда се неспокойно. — Винаги казваше, че аз съм виновна да излезе от релси. Може и така да е.
Наведе красивата си глава и стисна юмруци.
— Имам лош характер. Често се нахвърлях върху него в буквалния смисъл. Пол всъщност не беше влюбен в мен. Особено след като се оженихме и престанах да му бъда ученичка.
— А кого обичаше?
Тя се замисли.
— Паола. Истински обичаше Паола, ала тя не видя голяма полза от това. Обичаше и някои от учениците си.
— Това отнася ли се за Ричард Чантри?
Тъмните й очи се зареяха в миналото. Кимна почти незабележимо.
— Да, обичаше Ричард Чантри.
— Имаха ли интимни отношения?
— Мисля, че да. Младата, мисис Чантри бе убедена в това. Дори възнамеряваше да се разведе.
— Откъде знаете?
— След като Пол отиде да живее при тях, тя ме посети. Искаше да прекратя връзката им или поне така каза. Сега ми се струва, че по-скоро е смятала да ме използва като свидетел срещу съпруга си в случай, че се стигне до развод. Не й казах нищо.
— Къде се проведе разговорът, мисис Граймс?
— Точно тук, в магазина.
Тропна с крак по пода и тялото й се разлюля. Беше от онези жени, чиято чувственост с годините се преражда в имитация, но все още може да се възпламени, ако бъде предизвикана. Не помръднах от мястото си.
— През коя година се състоя разговорът ви с мисис Чантри?
— Някъде през хиляда деветстотин четиридесет и трета, в началото на лятото. Току-що бяхме отворили магазина. Пол беше получил доста голям заем от Ричард, за да го ремонтира и зареди. Парите бяха нещо като аванс за бъдещи уроци по рисуване, но Ричард така и не ги взе. Двамата с жена му се преместиха в Калифорния преди края на лятото. — Избухна в кратък, но толкова силен смях, че мънистата й затракаха. — И това ако не беше отчаяно бягство!
— Защо?
— Абсолютно сигурна съм, че идеята е била нейна. Тя го е избутала набързо, направо за една нощ, готова беше на всичко, само и само да измъкне Ричард от щата и от влиянието на мъжа ми. Аз самата се зарадвах, че двойчицата се раздели. — Разпери ръце и повдигна рамене в жест на облекчение, после рязко ги отпусна.
— Но в края на краищата и двамата се озоваха в Санта Тереза — напомних аз. — Чудно ми е защо. И защо бившият ви мъж и Паола отидоха там тази година?
Тя повтори жеста с ръцете и раменете си, но този път, изглежда, в знак, че не може да отговори.
— Не знаех, че отиват там. Не ми казаха. Просто заминаха.
— Смятате ли, че Ричард Чантри има връзка с това?
— Предполагам, че всичко е възможно. Но аз лично отдавна смятам, че Ричард Чантри е мъртъв.
— Убит?
— Може би. Това се случва на хомосексуалисти и бисексуалисти, или какъвто и да е бил той. Някои от тях просто сами си го търсят. В работата си често се сблъсквам с такива. Други пък бягат и се самоубиват. Може би така е постъпил и Ричард Чантри. От друга страна, нищо чудно да е намерил сродна душа и да си живее щастливо някъде в Алжир или Хаити.
Усмихна се студено, но широко и успях да видя, че един от кътниците й липсва. Помислих си, че и физически, и емоционално е малко изхабена.
— А бившият ви съпруг от ония, дето си го търсят, ли беше?
— Може и да е бил. Знаете ли, че три години лежа във федерален затвор? На всичко отгоре вземаше и хероин.
— Казаха ми. Но чух, че е скъсал с този навик.
Тя не отговори на неизречения ми въпрос и аз не настоях. Граймс не беше умрял от хероин или някакъв друг наркотик. Беше пребит до смърт като Уилям Мийд.
— Познавахте ли Уилям, брата на Ричард Чантри? — запитах аз.
— Да. Познавах го покрай майка му Милдред Мийд. Тя беше известен модел по тези места. — Присви очи сякаш си спомни нещо озадачаващо. — Знаете ли, че и тя отиде в Калифорния?
— Къде в Калифорния?
— В Санта Тереза. Изпрати ми картичка оттам.
— Споменавала ли е за Джак Бимайър? Той живее в Санта Тереза.
Тя свъси черните си вежди.
— Не мисля. Май не споменаваше никакво име.
— Поддържа ли връзки с Бимайър?
— Съмнявам се. Както вероятно знаете, той наследи Милдред от стария Феликс Чантри. Затвори я в къщата в планината и живя с нея дълги години. Но мисля, че скъса с Милдред много преди да се пенсионира. Тя беше доста по-възрастна от Джак Бимайър. Възрастта й дълго не си личеше, но сега я е налегнала. Вижда се ясно от картичката, която ми изпрати.
— Имате ли адреса й?
— Отседнала е в някакъв мотел в Санта Тереза. Писа ми, че търси постоянно жилище.
— В кой мотел?
Замисли се и лицето й стана безизразно.
— Страхувам се, че не помня. Но тъкмо той е сниман на картичката. Ще се опитам да я намеря.