Нора Робъртс
Среща с огъня (17)

Шестнадесета глава

Миа не спа цяла нощ, а и не се опита да поспи. Използва пълноценно напиращата енергия. Приготви отвари и джобни талисмани, лъсна мебелите и подовете и се погрижи за маникюра си.

Призори излезе в градината да откъсне цветята, които бе избрала за украса на книжарницата.

Дори когато влезе в кафенето в осем часа, нямаше признаци енергията й да отслабва.

Нел пристигна, както винаги — точна като часовник и натоварена.

— Изглеждаш невероятно — каза тя, докато Миа й помагаше да пренесе кутиите и кашоните.

— Чувствам се невероятно. Ще бъде чудесен ден.

— Миа — Нел остави кутията с тортата на масичката с напитки. — Вярвам в теб, но не е в стила ти да приемаш с такова нехайство случилото се снощи. Това ниво на магическа сила, този размах…

— Беше, сякаш хванах дракон за опашката — довърши Миа. — Отнасям се много сериозно към онова, което стана снощи. Аз трябва да преодолея тази вълна, сестричке. Физически — нямам избор. Това не означава, че не осъзнавам или не вярвам, че ще се сблъскам с още по-голяма мощ.

„Дракон за опашката? — помисли си Нел. — По-скоро цяло стадо дракони.“

— Снощи видях какво си способна да предизвикаш. Малка част от него достигна до мен и бе достатъчна, за да ме разтърси. А сега се готвиш за гостуване на писателка, сякаш то е най-важното нещо в живота ти.

— Днес наистина е най-важното — взе си един от захаросаните ябълкови резени на Нел. — Съблазняват ме. Всичко е въпрос на съсредоточаване на енергията, с което, надявам се, си се справила чудесно снощи със Зак — усмихна се тя и отхапа от лакомството. — Доста опитна съм в намирането на други приложения на своята енергия, освен секса. Тази сутрин подът ми блести от чистота.

— Мислех, че със Сам ще си тръгнете заедно.

— И аз се надявах на това — Миа замислено облиза захарта от пръста си. — Очевидно си е намерил друго занимание.

— След като ти си отиде, Мак отчете показанията на Сам. Никак не му бе приятно, Зак едва го накара. Наложи се да го засегне лично, нали се сещаш на каква тема?

— Големината на пениса му.

— Точно така. Нарече го женчо.

— Аха — Миа се засмя и доизяде резена. — Това винаги има ефект.

— Показанията му бяха високи почти колкото твоите.

Миа се подвоуми дали да не хапне още един резен.

— Така ли?

— Теорията на Мак — или поне една от теориите му — е, че Сам е бил на нулево ниво и е поел част от енергията край себе си. Сега естествено иска да изчака няколко дни и отново да изследва показателите му за сравнение: обичайното му ниво и така нататък.

Миа не устоя на изкушението и си взе нов ябълков резен. По-късно щеше да се позанимава с йога един час повече.

— Това няма да се хареса на Сам.

— Права си, но мисля, че ще се съгласи да съдейства. Мак е много убедителен, особено когато заговори за теб.

— За мен?

— Всяка информация може да се окаже ценно парче от мозайката и да помогне да те защитим. Не се сърди за това.

Миа изтръска захарта от пръстите си и със задоволство погледна съвършено оформения си маникюр.

— Нима снощи съм създала у някого от вас впечатлението, че се нуждая от закрила?

— Те са мъже — отвърна Нел и възвърна доброто настроение на Миа.

— Като не можем да живеем с тях, защо не ги превърнем в магарета?

 

 

След като подготовката в кафене книжарницата премина като по вода, Миа излезе да посрещне ферибота в десет часа. Забеляза кучето на Пийт Стъбънс, което отново се бе отскубнало от каишката си, тичаше по кея и от устата му се подаваха остатъци от риба.

Видя корабчето на Карл Мейси и предположи, че с екипажа му носят пресен улов. Хрумна й да се приближи и да го помоли да й запази малко риба. Беше сигурна, че в края на деня апетитът й ще бъде толкова силен, колкото и сега.

— Здравейте, мис Девлин! — Денис Рипли премина с колелото си на сантиметри от сандалите й.

— Здравейте, мистър Рипли.

Момчето се ухили, както винаги. „Расте като гъба — помисли си Миа. — В момента е във фазата на дългите кльощави крайници и тромавата походка. След няколко години ще фучи наоколо с кола, купена на старо, вместо с велосипед.“ Представи си това и въздъхна.

— Днес мама ще дойде в книжарницата ви за срещата с онази писателка.

— Радвам се да го чуя.

— Леля Пат работи в хотела и казва, че щели да я настанят в шикозна стая с джакузи и телевизор в банята.

— Така ли?

— Казва, че писателите печелели по много пари и живеели в разкош.

— Някои от тях, предполагам.

— Като Стивън Кинг. Книгите му са страхотни! Може би някой ден и аз ще напиша книга, която ще продавате.

— Тогава и двамата ще забогатеем.

Миа дръпна надолу козирката на бейзболната му шапка и го накара да се засмее.

— Но предпочитам да играя в „Ред Сокс“. Трябва да тръгвам.

Завъртя педалите и подсвирна на кучето на Пийт, което се затича след него. Миа се обърна да ги проследи с поглед и видя Сам.

В първия миг никой от двамата не проговори, но въздухът сякаш завибрира.

— Здравейте, мис Девлин!

— Здравейте, мистър Лоугън!

— Извинете ме за момент — той обви ръце около нея, сграбчи гърба на роклята й и впи устни в нейните. Въздухът се нажежи. — Снощи не успях да направя това.

— И днес не е късно.

Устните й трепереха от топлината на неговите. Отдръпна се, което бе истинско изпитание за волята й при енергията, напираща в нея. Загледа се във ферибота, който бавно се приближаваше към пристанището.

— Пристига навреме.

— Трябва да поговорим за снощи.

— Да, за много неща. Но не днес.

— Тогава утре, когато и двамата няма да бъдем толкова… разконцентрирани.

— Това евфемизъм ли е? — с насмешка попита Миа и пристъпи напред, когато фериботът акостира.

По рампата слезе черна кола, която спря до тях. Преди шофьорът да заобиколи, за да отвори вратата, от задната седалка изскочи привлекателна блондинка. С радостен вик тя се хвърли в обятията на Сам. Последва дълга, шумна целувка.

— Господи! Толкова се радвам да те видя! Как е възможно да изглеждаш още по-добре? Не мога да повярвам, че най-сетне съм на твоя остров, след цяла седмица изтощително обикаляне и раздаване на автографи. Искам още една целувка.

„О, разбира се“, мрачно си каза Миа, докато наблюдаваше сцената. Карълайн Тръмп бе хубавица — като на снимката в книгата си. Буйни светлоруси коси се спускаха на талази около миловидно лице с топли кехлибаренокафяви очи и чувствени розови устни, които в момента бяха плътно долепени до устните на Сам.

Имаше младежко телосложение — като на мажоретка от гимназията, въпреки че според биографичната справка бе на тридесет и шест години.

В биографията й не се споменаваше, че е била любовница на Сам.

— Разкажи ми за всичко, с което се занимаваш! — настоя Карълайн. — Нямам търпение да видя хотела ти. Трябва да остане време да ме разведеш из района. Страхотно е! Предполагам, че срещата ще бъде пълна скука. Бог знае защо организират тези досадни прояви в малки, затънтени дупки. Ще гледам да се освободя рано и ще отидем на плаж.

— Все още говориш твърде много — Сам я побутна назад и разтърси раменете й. — Добре дошла на Трий Систърс! Карълайн, това е Миа Девлин, собственичката на кафене книжарницата.

— Ох! — Карълайн смутено се усмихна на Миа. — Наистина не си меря приказките. Не исках да кажа онова за срещата — стисна ръката й. — Просто съм много развълнувана. Не съм виждала Секси повече от шест месеца, а и тази сутрин изпих два литра кафе. Наистина оценявам поканата ви.

— За нас е удоволствие — отвърна Миа със самообладание, което накара Сам да потръпне. Той освободи ръката си от прегръдката на Карълайн. — Надявам се, че пътуването ви с ферибота е било приятно.

— Беше чудесно. Всъщност…

— Тогава и аз ви приветствам с добре дошли и ще ви оставя да се настаните. Ако имате нужда от нещо, обадете ми се в книжарницата. Сам! — властно кимна тя и се отдалечи.

— О, Господи! — Карълайн се плесна по челото. — Каква идиотка съм! Страхотни взаимоотношения между автор и разпространител.

— Не се тревожи — успокои я Сам. Той имаше за какво да се тревожи. — Да тръгваме към хотела. Надявам се, че апартаментът ще ти хареса.

 

 

Час по-късно, готов да бъде подложен на обстрел, Сам се осмели да влезе в книжарницата.

— Горе е — извика Лулу, докато трескаво приемаше заявки. — Сякаш всеки момент ще се разплаче.

Завари Миа да дава указания на временно назначената помощник касиерка. Не се държеше като жена, която всеки момент ще се разплаче, а като хладнокръвна бизнес дама, заета с доуточняване на подробности. Но Лулу отлично я познаваше.

Отдалечи се да преподреди книгите на етажерката, някои от които вече бяха купени и местата им бяха останали празни.

— Как е високопоставената ни гостенка?

— Преоблича се. След малко ще я заведа на обяд.

— Дано досадното ни мероприятие да не попречи на личните аспекти от вашата среща.

— Може ли да поговорим за това насаме?

— Не, за съжаление — Миа се завъртя и любезно се усмихна на клиентка, която избра книга от етажерката. — Не забравяйте да попълните талона за томболата. По време на цялата среща ще раздаваме награди — каза тя на жената. — Както виждаш — обърна се към Сам, — твърде заета съм с досадната проява в малката затънтена дупка и нямам време да си бъбря с теб.

— Тя не искаше да те обиди, Миа.

— Поне не лично. Излишно е да ми обясняваш що за човек е твоята приятелка. Във всяко отношение.

— Исках да те поканя на обяд с нас — Сам не трепна, когато срещна съсредоточения й поглед. — Дай й шанс да поправи смущаващото първо впечатление.

— Един обяд далеч не е достатъчен, а и нямам нито време, нито желание. Определено не би ми било приятно да бъда третият човек на масата, колкото и интелигентна да е компанията.

„Добре — помисли си той. — Едно по едно.“

— С Карълайн нямаме интимна връзка от дълго време. Освен това не желая да обсъждам това насред книжарницата.

Тя го побутна встрани и заговори на група туристи, които стояха наблизо с ококорени очи.

— Добър ден. Надявам се, че ще останете за срещата следобед — взе една от книгите, за да им покаже. — Мис Тръмп ще дойде да представи новата си книга и да раздаде автографи.

Когато приключи с обясненията и остави клиентите да разглеждат, той си бе отишъл.

— Пълна скука — друг път! — промърмори Миа.

 

 

— Ще бъда толкова любезна, че ще я накарам да забрави как се изложих.

— Успокой се, Карълайн.

— Не мога — тя загреба от салатата си. — Ще нараниш чувствата ми, ако си забравил, че държа да създавам добро впечатление. Това за мен е като дишането. Или ще я спечеля, или с мен е свършено. Ще видиш.

— Яж си обяда.

— Нервна съм. Тя ме накара да се почувствам напрегната. За Бога, Сам, не можех да престана да бърборя!

— Ти винаги бърбориш — Сам побутна кафето и я подкани с жест да се храни.

— Не, просто съм приказлива. Бърборенето е нещо различно. Тя е жената, нали?

— Коя жена?

— Онази, за която не преставаше да мислиш — Карълайн наклони глава встрани и го изгледа изпитателно. — Знаех, че в живота ти има някоя, дори когато бяхме заедно.

— Да, тя е. Как е Майк?

— Аха — завъртя ръката си и на пръста й проблесна венчална халка. Все още бе нова и въпреки че бе втората, която носеше, държеше да я запази по-дълго. — Добре е. Липсвам му, когато съм на турне, и това гали егото ми. Някога ще го доведа тук на почивка. Чудесно е! Но ти смени темата — отбеляза Карълайн. — Не искаш да говориш за Миа Девлин.

— Изглеждаш страхотно, Карълайн! Щастлива, преуспяла. Новата ти книга истински ме заинтригува.

— Добре, няма да ти разпитвам за нея. Значи не възнамеряваш да се връщаш в Ню Йорк?

— Няма да се върна.

— Добре — тя обходи с поглед ресторанта. — Хотелът ти е супер — разгледа портрета на трите жени и въпросително повдигна вежди срещу Сам. Но не каза нищо и продължи да се храни. Накрая остави салфетката си на масата. — Трябва да я накарам да ме хареса, иначе няма да се успокоя.

— Не помня да съм те виждал спокойна — Сам стана и махна на сервитьора. — Имаш време за малка разходка из селото.

— Не, да тръгваме! Ще отида да раздам автографи, а после ще поразгледам.

Поведе я през фоайето към тротоара.

— Страхотна сграда! — каза Карълайн, загледана в кафене книжарницата. Изправи гръб и дълбоко си пое дъх. — Е, да вървим!

— Тя няма да издере очите ти — Сам изчака удобен момент да пресекат. — Не по-малко от теб иска срещата да премине успешно.

— За Бога, явно не познаваш жените! — Карълайн прекрачи прага и примигна. — Ах! Колко с красиво! Книжарница — мечта. И е пълна с мои творби. Не мога да повярвам, че нарекох това място бърлога.

— Всъщност употреби израза затънтена дупка.

— Точно така. Споменах ли, че съм идиотка?

— Мисля, че да. Лулу, това е Карълайн Тръмп.

— Радвам се, че приехте поканата ни — Лулу опакова поредната покупка и й подаде ръка. — Продавам книгите ви като топъл хляб. Миналата седмица прочетох новата. Има страхотна тръпка.

— Благодаря. Книжарницата ми харесва — Карълайн се завъртя в кръг. — Искам да живея тук. О! Погледни тези свещи. Сам, трябват ми десет минути.

Когато се втурна да разглежда, Сам се облегна на стената и със симпатия се загледа в нея. Едва след петнадесет минути я придума да се качат на горния етаж.

— Е, Лулу те хареса — увери я той.

— Това е допълнителен плюс. Асортиментът е забележителен. Не само книгите, а и всичко останало. Издава висока класа. Погледни това — спря се на площадката над стълбището, замаяна.

Кафенето вече бе препълнено. Всички маси бяха заети, както и редиците столове. Сред множеството разговори прозвуча плътният глас на Миа, която съобщи името й, датата и часа на срещата.

— Цяло чудо е, че не ме изрита оттук — промърмори Карълайн. — Има поне сто души.

— Щом си решила да се самообвиняваш, ще ти кажа, че тя здравата се потруди. Слушай, само сподели мнението си за това заведение с издателите си. Ако й помогнеш да привлече и други автори, напълно ще забрави за държането ти днес.

— Имаш думата ми, че ще го направя. Ето я, идва.

Чаровно усмихната, Карълайн тръгна срещу Миа:

— Имате невероятна книжарница. Искам да знам дали бих могла да сторя нещо, с което да заслужа прошката ви.

— Не се безпокойте. Да ви донеса ли питие или нещо за хапване? Гордеем се с кафенето си.

— Имате ли отрова?

Миа сложи ръка на рамото й:

— И това може да се уреди.

— Ще се задоволя с диетична кола и мога да се заловя за работа.

— Имам много предварително поръчани екземпляри, така че предлагам да се подпишете на тях преди срещата. Така после ще имате повече време за плаж. Ще ви заведа в хранилището и ще ви покажа. Пам — извика Миа на сервитьорката, — ще донесеш ли на мис Тръмп една диетична кола? Отиваме в хранилището. Сам, ако желаеш да останеш, намери си стол. Насам, мис Тръмп.

— Карълайн, ако обичате. Имала съм много подобни срещи и знам колко трудоемка е подготовката им. Искам да ви благодаря.

— За нас е чест да ни гостувате.

Карълайн последва Миа до хранилището. Беше влизала зад кулисите в доста книжарници и веднага забеляза безупречната организация.

— Отворих екземплярите на заглавната страница — започна Миа. — Ако предпочитате друго място, ще ги променя.

Карълайн овлажни устни:

— Всички тези книги са предварително продадени!

— Да. Последната бройка е тридесет и пет. Онези, които трябва да бъдат с лично посвещение… разбрах, че нямате нищо против да пишете посвещения?

— Разбира се. Няма проблем.

— Приготвили сме ви „Поуст ит“. Издателите ви казаха, че това е марката химикалки, която…

— Почакайте — Карълайн остави куфарчето си и се настани на табуретка до плота. — Никога не съм успявала да продам сто екземпляра при среща с читатели.

— Ще подобрите рекорда си.

— По всичко личи, че ще е така. Забелязах, че химикалките са от марката, която предпочитам, както и че сте сложили на масата розови рози — любимите ми цветя.

— Почакайте да видите тортата.

— Торта? — Карълайн изглеждаше възхитена. — Поръчали сте торта? Уредихте ми апартамент с джакузи и свещи и дойдохте на пристанището да ме посрещнете…

— Както казах, за нас е чест да ни гостувате.

— Все още не съм свършила. Книжарницата ви е впечатляваща и пълна с хора и невероятно много от тях държат мои книги. Но вие ме мразите, защото казах нещо ужасно обидно и глупаво.

— Не. Ядосах се, когато неволно казахте нещо обидно и глупаво. Но не ви мразя поради тази причина.

Миа отиде до вратата да вземе кока-колата от Пам.

— А защото някога имах романтична връзка със Сам.

— Точно така — Миа любезно й поднесе питието. — Естествено е да ви мразя заради това.

— Имате право — Карълайн отпи глътка. — Но със Сам сме просто приятели от повече от четири години, а аз съм щастливо омъжена… — завъртя ръката, на която бе халката й. — Освен това той е луд по вас, а вие случайно сте красива, интелигентна и по-млада от мен и носите прекрасни обувки, така че аз ви мразя още повече.

Миа се замисли за миг.

— Струва ми се напълно логично — подаде на Карълайн химикалка. — Ще отворя и останалите.

 

 

Четири часа по-късно Миа бе в офиса си и правеше изчисления. Когато издателите се обадеха в понеделник за отчета, щяха да се изумят.

Нел влезе при нея, отпусна се на един стол и поглади корема си, за който бе сигурна, че вече е започнал да се закръгля.

— Беше великолепно. Изключително! Изтощително.

— Забелязах, че въпреки безплатните напитки, кафенето направи значителен оборот.

— Добре знам какво ми коства това — прозина се Нел.

— Искаш ли сметките?

— Ще почакаме до края на работното време. Но вече знам общия брой продадени книги на срещата с Тръмп.

— Колко са?

— Новото заглавие, включително и предварително продадените копия? Двеста и дванадесет. Заедно с предишните, също с предварителните продажби? Триста и три.

— Нищо чудно, че когато си тръгна оттук, тя изглеждаше на седмото небе. Поздравления, Миа! Страхотна е, нали? По време на обсъждането беше забавна и сърдечна. Истински ми хареса.

— Да — Миа заудря с химикалка по ръба на бюрото. — На мен — също. Имала е връзка със Сам.

— О! — Нел изправи гръб на стола. — О!

— След като се запознах с нея, знам с какво го е привлякла. Тя е умна, изтънчена, енергична. Не ревнувам.

— Не съм казала нищо.

— Не ревнувам — повтори Миа. — Просто ме е яд, че толкова я харесах.

— Защо не дойдеш с мен у дома? Ще си поговорим за мъже и ще хапнем мелба.

— Вече погълнах солидна доза захар за днес и може би затова съм толкова неспокойна. Тръгвай. Аз трябва да довърша тук. После ще се прибера и ще спя дванадесет часа.

— Ако промениш решението си, имам домашно приготвен карамел — Нел стана. — Справи се блестящо, Миа.

— Заедно свършихме страхотна работа.

Отново се обърна към клавиатурата и продължи да работи до шест часа. Докато бе заета с практически задачи, успя да размисли и осъзна, че бученето в главата й няма да отмине от само себе си.

Прецени алтернативите и не видя причина да не се спре на най-примамливата от тях.

 

 

Сам се преоблече и реши да извади остатъците от китайска храна от хладилника си. Цял ден се бе чувствал ужасно гладен. Хрумна му да си поръча пица или телешки котлет като добавка към яйчените ролца и пържения ориз със свинско.

Беше доволен, че Карълайн не бе приела поканата му за вечеря. Макар и да изпитваше симпатия към нея, умът му бе така напрегнат, че не би успял да се съсредоточи върху разговора.

Не и след преживяния ден. Или нощта преди него.

Помогна на Зак да отнесе цялата апаратура обратно в къщата на склона и поплува един час, а на път за дома се отби във фитнес центъра на хотела. Там още час изразходва енергия. Измина пет дължини в басейна и взе студен душ.

Цяла нощ не мигна.

След срещата придружи Карълайн обратно до хотела, където тя заяви, че ще прекара доста време във ваната за хидромасаж. Отиде отново във фитнес центъра и положи доста усилия. Още един студен душ и час плуване.

Въпреки това тялото му все още бе пълно с енергия.

Не обичаше сънотворните средства, дори приготвените от самия него, но си каза, че след като се нахрани, това ще бъде единственото решение.

„Единственото разумно решение“, поправи се той. Би предпочел да намери Миа, да я заведе някъде, да разкъса дрехите й и да изразходва енергията си с див, необуздан секс.

Но това щеше да го върне в началото на плана му да изгради здрава връзка с нея, основана не само на дивия, необуздан секс.

Не бе сигурен дали пренапрегнатият му организъм ще издържи.

Спря се на пицата. Затвори хладилника и тръгна към телефона. Изведнъж я видя на прага на задната врата и цялото му тяло се стегна като юмрук.

„Така ми се пада!“, помисли си мрачно. Беше се опитал да овладее бушуващите си хормони, като за няколко часа бе прекъснал мисловната си връзка с нея.

Но когато стигна до вратата, изражението му бе спокойно и приветливо като нейното.

— Не очаквах да те видя. Предполагах, че си някъде с облегнати на стената крака и чаша питие.

— Надявам се да нямаш нищо против, че наминах.

— Нямам — отвори й остъклената врата и се постара да се овладее.

— Донесох ти подарък — Миа му подаде кутия, красиво опакована в тъмносиньо фолио и вързана на сложен възел с бяла панделка. — От собственичката на кафене книжарницата за собственика на хотел „Омагьосаният хан“ — влезе и съзнателно мина толкова близо до него, че телата им леко се докоснаха. Разтресе я тръпка.

— Подарък.

— В знак на благодарност за съдействието ти. Срещата беше голям успех за всички участници.

— Карълайн почти залиташе, когато стигна до стаята си. Трудно е да я накараш да се почувства изтощена.

— Ти със сигурност го знаеш — отбеляза Миа.

— Тя е омъжена. Приятели сме. Това е.

— Много си докачлив — цъкна с език. — Защо не пийнем по нещо?

— Добре — Сам донесе бутилка вино и рязко я отвори. — Имах право на личен живот през тези десет години, по дяволите! Предполагам, че и ти си имала връзки.

— Естествено. Да ти се похваля ли с някои от завоеванията си?

Миа извади чаши от шкафа. Убийственият поглед, който той й хвърли, й достави огромно удоволствие. По-лесно щеше да го съблазни, ако бе ядосан.

— Не искам да чувам за тях. Не съм се хвалил с Карълайн.

— Но и не ми каза за нея предварително. Постави ме в неудобно и изнервящо положение. Но реших да ти простя.

— Е, добре. Благодаря.

— Изглеждаш раздразнен. Ще налея вино, а ти отвори подаръка си. Да видим дали ще подобри настроението ти.

— Може би ако ударя главата ти в стената, настроението ми ще се подобри.

— Но си твърде възпитан за това.

— Не бъди толкова убедена.

Сам вдигна капака на кутията. В нея имаше месингови дрънкулки за окачване във формата на жаби.

— Сториха ми се весели и биха подхождали на къщата. А и когато ги видях, си представих как те превръщам в една от тях — поне за няколко дни — удари леко едната от жабите и когато тя затанцува и се докосна до другите, се чу звън. Вдигна чашата си.

— Много са… оригинални. Всеки път, когато ги погледна, ще се сещам за теб.

— Над вратата на кухнята има кука. Закачи ги, за да видим как ще изглеждат там.

Сам послушно излезе и ги окачи на празната кукичка.

— Миришеш на море — каза му тя и прокара пръст по средата на голия му гръб.

— Отидох да поплувам.

— Имаше ли полза?

— Не.

— Аз мога да ти помогна — приближи се към него и плъзна устни по рамото му. — Защо не си помогнем взаимно?

— Защото тогава всичко се свежда до секса.

— Какво лошо има в секса?

Тя завладяваше сетивата му. Женска магия. Сам се обърна и притисна ръцете й.

— Някога помежду ни имаше нещо повече. Отново искам повече.

— И двамата сме достатъчно зрели, за да знаем, че човек невинаги получава всичко, което желае. Задоволяваме се с това, което можем да имаме — разпери пръсти на гърдите му и бе изненадана, когато той се отдръпна. — Желаеш ме, и аз те желая — защо да усложняваме нещата?

— Винаги са били сложни, Миа.

— Тогава да ги опростим. Имам нужда от отдушник за онова, което се случи снощи. Както и ти.

— Трябва да поговорим за случилото се снощи.

— Напоследък много си падаш по приказките — Миа отметна косите си назад. — Нел смята, че ме ухажваш.

Един мускул на бузата му трепна.

— Не бих използвал тази дума. По-скоро бих казал, че ходя с теб.

— В такъв случай… — тя скръсти ръце, свали презрамките на роклята си и я остави да се свлече на пода. — Вече ходим достатъчно дълго.