Нора Робъртс
Среща с огъня (12)

Единадесета глава

Когато Миа се събуди, свещите догаряха, а въздухът бе изпълнен с ухания и нежна светлина. Почувства присъствието му дори преди да усети собственото си тяло. Топлата му ръка държеше нейната и тя долови бремето на тревогите му.

В един кратък миг годините сякаш се стопиха и сърцето й отново преливаше от любов. Но някогашните й чувства и това, което изпита сега, бързо изчезнаха.

— Ето, пийни — както преди няколко часа, той повдигна главата й и поднесе чашата към устните й.

Миа замислено смръщи ноздри, преди да отпие:

— Исоп. Добър избор.

— Как се чувстваш?

— Чудесно. Бих казала — по-добре от теб. Нямаше нужда да стоиш буден цяла нощ — котката, която се бе сгушила до нея, се плъзна под ръката й в очакване да я погали. — Колко е часът?

— Съмва се — Сам стана и започна да гаси свещите. — Спа само девет часа. Не е зле да си починеш още.

— Не — изправи гръб и отметна назад косите си. — Будна съм и умирам от глад.

Сам хвърли поглед към Миа. Тя седеше на старата спалня — със зачервено от съня лице и с черната котка на скута си. Изпита желание да се пъхне в леглото само, за да бъде до нея и да усети допира й.

— Ще ти приготвя нещо.

— Ще готвиш закуска?

— Мога да се справя с яйца и препечени филийки — отвърна той, преди да излезе от стаята.

— Откачалник — обърна се Миа към Изис. Котката размаха опашка, скочи от леглото и изтича след Сам.

Първо си свари кафе — с надеждата една силна доза кофеин да проясни мислите му и да подобри настроението му. Очевидно бе, че нежните му чувства и загрижеността, която бе проявил през нощта, я бяха изпълнили с негодувание още в мига, когато се бе събудила и го бе погледнала. Трябваше да направи нещо, за да се опомни от този удар.

Докато кафеварката шумеше, той пусна студена вода я се наведе под струята. Удари силно главата си в чешмата, когато котката се отърка в краката му. Видя звезди посред бял ден, изруга и когато се изправи, от косите му потече вода.

Миа го завари така, втренчил гневен поглед в котката, с мокро лице. Подаде му чиста кърпа за съдове.

— Спокойно можеш да ползваш душа, ако искаш да се изкъпеш като хората.

След като се спогледаха многозначително с котката, Миа отвори вратата и я пусна навън.

Без да проговори, Сам отвори хладилника и извади кора яйца. Тя посегна да вземе тиган от шкафа, но махна с ръка:

— Май е по-добре аз да се погрижа…

— Казах, че ще приготвя яйца — и ще го направя, по дяволите!

— Добре.

Със снизходително изражение Миа сложи тигана на котлона и отиде да донесе две чаши. Наля кафе и едва сдържа смеха си, когато Сам се разшета из кухнята. Но при първата глътка очите й се насълзиха.

— Господи, това е достатъчно силно да те зареди за десет рунда срещу шампиона!

Сам счупи яйце в една купа:

— Други оплаквания?

— Не — Миа реши да не издребнява със забележка за черупките, които паднаха в купата заедно с яйцето. Кокетно отпивайки, тръгна към задната врата и я отвори, за да влезе свеж утринен въздух. — Ще вали.

Излезе боса, по белия си халат, да се полюбува на градините и остави Сам да се изявява. Камбанките зазвъняха, докато вървеше по пътеките. Винаги откриваше изненади — нов разцъфнал цвят или подаващи се венчелистчета от някоя пъпка. Вечната красота на променящата се природа бе едно от нещата, които я привличаха най-много тук.

Извърна глава назад към кухнята. Момчето, което някога бе обичала, бе мъжът, който сега й приготвяше закуска. „И човешката природа е изменчива, но все пак е една и съща“, помисли си с въздишка. Може би отново откриваше у Сам Лоугън нещата, които някога я бяха привличали най-много.

Спомни си, че той бе държал ръката й, докато бе спала, и откъсна пъпката на един божур. Стисна я в шепа и със силата на волята си накара нежните розови листенца да се разтворят.

Докосвайки лицето си с разцъфналия цвят, тя се върна в къщата.

Сам стоеше до печката и сякаш бе в стихията си. Беше заел войнствена поза и държеше лопатката като оръжие. Яйцата загаряха.

Наивно трогната, Миа се приближи и изключи котлона. Целуна го по бузата и му подаде цветето.

— Благодаря, че си бдял над мен.

— На твоите услуги — Сам се обърна да потърси чинии, но опря чело на стъклените врати на шкафа. — По дяволите, Миа! Защо не ми каза какво си решила да направиш? Защо не ми се обади?

— Отдавна нямам навик да ти се обаждам.

Сам изправи гръб, обзет от гняв и болка.

— Не го казах, за да те нараня — Миа разпери ръце. — Просто е действителността. Свикнала съм да се справям с всичко сама, по свой начин.

— Добре, добре — но не бе така. Чиниите изтракаха, когато ги извади. — Справяй се с нещата, които са изцяло твой дълг. Но когато и аз съм свързан, ще бъда до теб.

Тя прочисти гърлото си, преди да заговори:

— Имаш право — Мина покрай него и извади от хладилника буркан със сладко. — Но и ти си действал на своя глава, когато си навлязъл в моята територия, рискувайки да пострадаш физически, а после си свикал армията си.

— Тази територия не е само твоя. Освен това и ти си рискувала да пострадаш физически.

— Въпросът е спорен. Не съм го направила зад гърба ти. Поне не съзнателно. Като се замисля, признавам, че присъствието ти в кръга би било ценно — Миа сложи твърдия студен сухар на масата. — Повече те бива за закрилник, отколкото за готвач.

— Станала си много по-вироглава, отколкото беше — отбеляза той. — А ти винаги си била вироглава.

— Самоуверена — поправи го тя. — Ти беше вироглав.

— Сполучливо разграничение — седнаха на масата и той сипа половината яйца в нейната чиния, а останалите — в своята. Красивият розов божур бе помежду им. Сам опита първата хапка. — Ужасни са.

Миа се усмихна, когато опита прегорялото яйце и схруска парченце от черупката.

— Прав си.

Когато Сам отвърна на усмивката й, тя се засмя и продължи да се храни.

 

 

Вслуша се в предложението й да вземе душ и пусна гореща струя, за да отпусне напрегнатите си от нощното будуване мускули. Предполагаше, че разговорът по време на закуската с прегорели яйца и студен сухар би могъл да се нарече сключване на примирие. Може би бяха направили малка стъпка към подновяване на приятелството си.

Тази част от отношенията им също му бе липсвала: спокойните мигове на мълчание, споделеният смях. Усещаше, когато е тъжна — дори преди самата тя да го е осъзнала. Хиляди пъти бе долавял огорчението й заради пълното безразличие на родителите й към създаденото от тях дете.

Още преди да станат любовници, те бяха части от едно цяло. Как можеше да й обясни, че връзката, абсолютната и неоспорима връзка във веригата на техните съдби го е накарала да се раздели с нея?

Все още не бяха разговаряли за това и Сам смяташе, че засега така е най-добре. Поне докато отново станеха приятели.

Мускулите на корема му се стегнаха, когато тя се доближи зад гърба му, обви ръце около него и притисна влажното си тяло към неговото.

— Хрумна ми, че може би искаш компания — целуна го закачливо по рамото.

Този път отношенията им щяха да се развият в обратен ред: първо любовници.

Той се обърна, сграбчи косите й и я притегли при себе си под силната струя.

— Пуснал си твърде гореща вода — каза тя и раздвижи глава, когато устните му се плъзнаха по шията й.

— Имах нужда от това.

Миа взе някакъв флакон и сипа зелена течност върху главите и на двамата.

— Какво! Какво е това? Женски шампоан?

Развеселена, тя втри от течността в косите му. Винаги бе обожавала катраненочерните му, гъсти и немирни коси. Спускаха се почти до раменете му — като дъжд от тъмна коприна.

— Моя запазена марка. Розмаринът подпомага растежа на косата, въпреки че ти нямаш нужда от това, и има приятен аромат, подходящ и за мъже.

И той зарови пръсти в косите й. Помириса ги:

— Има и нещо друго, освен розмарин.

— Да. Малко невен, липов цвят, латинка.

— Женски работи — телата им станаха хлъзгави от стичащата се пяна. — Добре ти се отразява.

— Както и ти — каза тя, когато устните му отново се доближиха до нейните.

Докато двамата закачливо се докосваха, се надигна пара с аромат на билки и цветя. Допирът на дланите до хлъзгавата им кожа ги изпълваше с възбуда.

Дългите, бавни ласки накараха сърцата им да затуптят учестено и стоновете им се смесиха с шуртенето на водата.

Устните й бяха влажни и топли и все по-трескаво търсеха неговите. Целувката стана по-дълбока, когато тя потърка тяло в неговото и се залюля. Движенията й издадоха неутолим копнеж. При всяко вдишване ароматът й го опияняваше.

Прокара устни по тила й, обхвана и раздвижи гърдите й и притисна с пръсти зърната им, докато гърбът й тръпнеше от наслада.

Когато пръстите му се плъзнаха надолу, Миа протегна ръце назад, обгърна врата му и го притисна. Чувстваше се, сякаш лети.

— Сега — обърна се към него. — Нека се слеем сега.

Бавно проникна в тялото й. Беше готова да получи и да даде всичко от себе си. Сграбчи раменете му и се наслади на близостта му под обилната водна струя.

Ласките им бяла бавни и сдържани. Единственото им желание бе този безценен миг да продължи по-дълго. Кръвта й запулсира и сякаш запя под кожата й от вълнуващата красота на това изживяване.

Издигна се над безкрайна топла вълна и долепи устни до неговите, докато се носеше по гребена й.

 

 

Накрая отново се озоваха по гръб в леглото й.

— Никога не успяваме да стигнем дотук за първия сеанс — промълви Сам.

— За съжаление вторият трябва да се отложи поради необходимостта да се работи.

— Да. В единадесет имам среща.

Миа извърна глава да погледне часовника:

— Имаш предостатъчно време. Защо не останеш тук и поспиш?

— Ммм.

Тя стана и прокара пръсти през влажните си коси:

— Ще навия часовника за десет.

Сам отново промърмори, но остана напълно неподвижен.

Половин час по-късно все още лежеше така, когато Миа облечена и гримирана за работа, нагласи будилника, както му бе обещала, и придърпа завивката над раменете му. След това се спря да го погледа.

— Как стана така, че отново спиш в леглото ми? — запита се тя на глас. — Дали това означава, че съм слаба, глупава — или просто човек?

Без да стигне до отговор, излезе и го остави да поспи.

 

 

Нел се втурна към нея, когато я видя да влиза.

— Добре ли си? Тревожех се.

— Не изглеждаш зле за човек, който се е завърнал от отвъдното — отбеляза Лулу, след като внимателно я огледа. Напрежението в стомаха й изчезна.

— Казах на Лу — обясни Нел и изпита известно чувство за вина. Не можеше да бъде откровена с Миа, както с Лулу — за нея. — Реших, че би трябвало да знае.

— Разбира се. Готово ли е кафето? Отчаяно се нуждая от чаша хубаво кафе. За да спестим време и усилия, нека се качим горе да пийнем и да ви разкажа всичко, без да ме измъчвате с въпроси.

— Беше толкова бледа! — Нел тръгна първа по стълбите. — С Рипли тъкмо се канехме да те върнем, когато ти го направи сама. Но беше бяла като платно — пазейки територията си, Нел побърза да влезе зад бара и да налее кафе. — Остана там почти час.

— Час? — Миа бе изненадана. — Не съм усетила. Изглежда… Хитър е — тихо промълви тя. — Блокирал е представата ми за време. Не бях подготвена за дълъг полет, което обяснява защо бях толкова отпаднала, когато се върнах — пое чашата от ръцете на Нел, отпи глътка и се замисли. — Друг път ще имам едно наум. Изглеждаш малко уморена, Лу. Не ти ли е добре?

— Снощи гледах до късно маратона с Чарлс Бронсън — убедително излъга Лулу и Нел отново се почувства гузна.

— Онова момче — Лоугън — добре се е погрижило за теб.

— Да, Лулу, Сам Лоугън наистина се погрижи добре за мен. Струва ми се, че си настинала.

Лулу знаеше, че най-сигурният начин да отклони вниманието на своето момиче е да го подразни:

— Тази сутрин не видях лъскавата му кола пред жълтата къща.

— Защото е паркирана на моята алея. Стоя при мен цяла нощ и ми приготви ужасна закуска, след което го съблазних под душа. В резултат на това се чувствам отпочинала, бодра и малко гладна. Нел би ли ми донесла от онези ябълкови кифлички?

— Продал е апартамента си в Ню Йорк — продължи Лулу и изпита задоволство, щом видя Миа да примигва.

— Така ли?

— Отварям ушите си. Вчера е подписал документите. Дал е част от имуществото си на съхранение. По всичко личи, че не възнамерява скоро да се връща там.

— Права си — Миа си каза, че точно сега не може да мисли по въпроса. — Колкото и интересно да е, в момента имаме по-важни грижи от тази, къде Сам ще държи мебелите си.

— Най-изгодно е да ги продаде.

— Хм. Все едно — каза Миа. — Трябва да решим какво да правим във връзка с Евън Ремингтън. Не мисля, че властите биха позволили на три вещици да проведат ритуал за гонене на зъл дух от един луд, държан под ключ — замислено отхапа от кифлата. — А и честно казано, не съм сигурна, че би се получило, както с Хардинг през зимата. Хардинг беше пионка. Не осъзнаваше какво става с него и беше обладан от злото против волята си. Ремингтън не се съпротивлява и ми се струва, че знае. Не само приема силата, която се е вселила в него, а и се наслаждава.

— Мога да поискам свиждане — Нел изчака Миа да я погледне. — Ще се съгласи. Мога да се добера до него.

— Не можеш — Миа стисна ръката й. — Ти си част от неговото терзание. Освен това Зак би ми откъснал главата, при това с пълно право, ако те накарам да опиташ. Нова среща лице в лице между теб и Ремингтън би била твърде опасна, при каквито и да е обстоятелства, особено защото би навредила на бебето.

— Няма да правя опити… — Нел ококори очи. — Как разбра за бебето? Направих теста за бременност рано сутринта — докосна корема си. — Следобед ще отида на лекар за потвърждение. Не съм казала дори на Зак. Искам първо да бъда сигурна.

— Можеш да бъдеш сигурна. Почувствах го веднага щом докоснах ръката ти — сърцето на Миа се изпълни с радост и лицето й засия. — Нов живот. О, Нел!

— Знаех, в нощта, когато… заченах, разбрах това. Усещах светлина в себе си — от очите й бликнаха сълзи. — Страхувах се да повярвам, да се надявам. Ще имам бебе! Трябва да кажа на Зак!

— Върви, кажи му още сега. Ние ще поддържаме огъня тук, нали, Лу?

Миа се обърна и видя Лулу да вади кърпичка от джоба си.

— Имам алергия — обясни тя с пресипнал глас. — Отивай — махна с ръка на Нел. — Кажи на съпруга си, че ще става татко.

— Татко! — Нел затанцува около бара и прегърна първо Лулу, а после Миа. — О, нямам търпение да видя лицето му! И на Рипли! Няма да се бавя. Връщам се след малко — хукна към стълбите и преди да слезе, се озърна със светнало лице: — Ще имам бебе.

— Човек би помислил, че е първата, която ще става майка — Лулу подсмръкна за последен път и прибра кърпичката. — Ще се наложи да плета терлички и одеялце — сви рамене. — Някой трябва да влезе в ролята на баба.

Миа обгърна талията й и потърка буза в косите й.

— Да поседнем за минута и да си поплачем.

— Да — Лулу отново извади кърпичката си. — Добра идея.

 

 

Миа бе твърдо решена да не допусне нищо да помрачи тези мигове на щастие — нито проклятието, отпреди триста години, нито неудобствата, свързани с ранните етапи на разширението, нито своята завист.

Щеше да стори всичка възможно Нел да изживее щастливо тези вълнуващи дни.

Шумът и закриването на изгледа, който клиентите бяха свикнали да виждат, временно бяха отблъснали повечето от тях и кафенето се посещаваше само от най-смелите и най-упоритите. Според Миа сега бе най-подходящият момент за ремонта. По-малкият брой поръчки даваше възможност на Нел за повече свободни часове през седмицата, които да посвети на личния си живот.

По голямата част от работата щеше да е свършена преди слънцестоенето и ако вътре обстановката все още не бе идеална, клиентите й щяха да могат да обядват на чист въздух на малката тераса.

Миа прецени напредъка откъм тротоара пред книжарницата. Навесът на терасата щеше да се съчетае съвършено с останалата част от сградата. Беше решила да окачи кошници със саксии в двата края. Вече бе поръчала парапета от ковано желязо и бе избрала плочки за пода.

Представи си всичко в завършен вид — до вазичките с цветя, подредени върху масички. Както и парите на клиентите.

— Добре върви — Зак се спря до нея.

— По-добре, отколкото се надявах. Ще опитаме да свършим до слънцестоенето, в най-лошия случай — до Четвърти юли — Миа въздъхна със задоволство. — Как е шерифът-татко?

— Чудесно! Това е най-хубавата година в живота ми.

— Ще бъдеш добър баща.

— Ще направя всичко възможно да е така.

— Убедена съм — каза тя. — Това е заложено в теб. Спомняш ли си, когато бяхме деца и често идвах у вас?

— Разбира се. Винаги или ти беше при Рипли, или тя при теб.

— Обичах да гледам родителите ви. Понякога си представях, че са и мои. — Приближи се към него, когато той погали косите й. — Питах се какво ли е да бъдеш обграден с такова внимание. С толкова топлота, радост и гордост. Всички тези неща бяха неизменна част от атмосферата в дома ви.

— Безспорно.

— О, Зак, понякога забелязвах майка ти да поглежда към вас с Рипли и да се усмихна. Сякаш чувах мислите й: „Вижте тези деца. Нали са страхотни? Моите деца.“ Родителите ви не просто се грижеха за вас и ви обичаха. Те ви се радваха.

— Бяхме късметлии. И ние им се радвахме.

— Знам. Лулу ме даряваше със същото, както и баба ми, докато беше жива. Разбирах какво е и затова безразличието на родителите ми бе такава загадка за мен. В някои отношения все още ме озадачава.

— Е! — почувствал, че се нуждае от утеха, той целуна косите й. — Понякога като дете си мислех, че имаш късмет, защото повече неща могат да ти се разминат безнаказано. След теб тичаше само Лулу, а мен ме вардеха двама души.

— Тя се справяше за двама — сухо промърмори Миа: — Двама строги родители. Отпускаше каишката ми докрай и точно когато си мислех, че ще се измъкна, ме връщаше обратно.

— Все още върви по петите ти.

— Знам. Впрочем да се върнем на темата, с която започнахме, преди да се впуснем в приказки за мен. Искам да кажа, че ще бъдеш страхотен баща — това е в кръвта ти.

— Готов съм на всичко, за да защитя Нел и детето. Ще те попитам направо дали нещо от онова, което правите вие трите, застрашава бебето.

— Не — Миа докосна лицето му. — Обещавам. Давам ти думата си, кълна се, че ще закрилям детето й — вашето дете — като свое.

— Благодаря. Ще те помоля за още нещо. Да ми се довериш.

— Вече ти имам доверие, Зак.

— Не — притисна китките й. — Вярвай ми, че ще изпълня дълга си да защитавам жителите на този остров. Че ще те подкрепям, както подкрепям сестра си. Вярвай ми, че ще ти помогна, когато дойде моментът тази история да приключи. Обещай, че ще ми имаш пълно доверие.

— За всичко това — увери го тя. — И дори повече. Обичам те.

Сам стъпи на бордюра точно когато тя изричаше тези думи. Щом ги чу, усети странна тръпка. Не на ревност — знаеше, че няма причина, — а на завист, че друг мъж може да се радва на такова пълно доверие и топлота от нейна страна. Че трогателното откровение бе отправено към друг, макар и като към приятел.

Напрегна цялата си воля да потисне това чувство и да подхвърли с дяволита усмивка:

— Ненаситно копеле — потупа Зак по рамото. — Нали си имаш жена?

— Мисля, че да — все пак Зак се наведе и целуна Миа по устните. — Всъщност ще се кача да видя какво прави тя. Благодаря за целувката, мис Девлин.

— За мен беше удоволствие, шериф Тод.

— Значи трябва да се постарая с мен да бъде нещо повече от удоволствие — за да се освободи от негодуванието, Сам я сграбчи в прегръдката си, завъртя я и я целуна продължително и страстно. Това накара три жени на отсрещния тротоар бурно да изръкопляскат.

— Е! — Миа си пое дъх и се опита да стъпи здраво на земята. — Мисля, че това беше няколко нива над удоволствие. Вие двамата винаги сте се конкурирали.

— Вземи си час почивка и ела с мен да ти покажа какво е конкуренция.

— Интересно предложение, но… — тя сложи ръка на гърдите му и се отдръпна. — В момента сме твърде заети с ремонта. Вече използвах почивката си за целувки с шерифа.

— Ще ме почерпиш ли един обяд? Бих се радвал да си избера нещо от менюто ви.

— В знак на признателност ти препоръчвам салата с теменужки и подправки, която е хитът на деня — Миа тръгна към вратата и я отвори.

— Не ям цветя.

— Сигурна съм, че Нел ще ти предложи достатъчно солидно ястие за мъжкар като теб. Нещо, което е расло на кокал.

— На телефона! — извика Лулу, когато Миа понечи да се качи по стълбите.

— Ще се обадя от офиса — хвърли поглед назад към Сам. — Знаеш пътя до кафенето.

Лесно го намери. Спря се на сандвич с пилешко и айскафе. Докато хапваше, се загледа в работниците. Не бе имал нищо против да преотстъпи услугите на бригадата на Миа за няколко седмици. При него сезонът вече бе в разгара си и всички преобзаведени стаи бяха заети. След Четвърти юли възнамеряваше да се договори с майсторите за половин работен ден, за да не безпокоят клиентите в ранните сутрешни и следобедни часове. Така щяха да бъдат заети до септември, а тогава той вече щеше да знае какво да прави с живота си по-нататък.

Тя не го допускаше по-близо до себе си. Приемаше го в леглото си, но не би спала в неговото. Разговаряха за работа, за острова и за магиите, но му бе дала да разбере, че едно цяло десетилетие от живота им е нежелана тема.

Един-два пъти бе понечил да заговори за годините си в Ню Йорк, но тя просто замълчаваше или намираше претекст да се разделят.

Въпреки че и двамата знаеха, че вече се е разчуло, че са любовници, тя отказваше да излиза с него. Не бяха вечеряли заедно на обществено място след онази първа бизнес среща. Предложенията му да отскочат за една вечер до континента, да вечерят в ресторант или да отидат на театър бяха отхвърлени.

Скритото послание му бе пределно ясно. Тя искаше да му каже, че го желае и ще спи с него, но няма да бъдат двойка.

Докато замислено чоплеше сандвича, се запита колко ли мъже биха тържествували, ако се озовяха в това положение. Една необикновено красива жена бе готова да прави секс с него и не очакваше, дори не позволяваше почти нищо друго. Без обвързване, без планове и обещания.

Но той искаше нещо повече. Призна пред себе си, че това е в основата на проблема от самото начало. Като юноша бе искал повече от живота, но бе твърде млад, твърде глупав и упорит, за да прозре, че всъщност това, което желае, е Миа.

Когато тя седна срещу него, сърцето му подскочи.

— Миа…

— Уговорих срещата с Карълайн Тръмп — взе айскафето му и отпи голяма глътка. — Току-що се обадиха издателите й. Ще дойде във втората събота на юли. Да беше чул колко спокойна и делова бях, но телефона! Не би ти и хрумнало, че бях готова да направя салто от радост.

— С тази рокля?

— Ха-ха. Сам! — хвана ръцете му. — Знам, че твоето влияние е допринесло много. Благодаря. Искам да знаеш, че съм ти безкрайно признателна за това, че си казал няколко добри думи за книжарницата.

— Тази част беше най-лесна. Е, гледай да не провалиш всичко.

— Не се безпокои. Вече поръчах афишите, ще поговоря с Нел за почерпката — понечи да стане, но се поколеба. — Имаш ли някакви планове за слънцестоенето?

Сам срещна погледа й и се постара гласът му да прозвучи нехайно като нейния. Макар и двамата да осъзнаваха, че това е предложение за нова стъпка. За нея тя бе съдбоносна.

— Не, нищо конкретно.

— Вече имаш.