Джеймс Патерсън
Когато дойде паякът (60)

Глава 59

Армия от медицински експерти се заизрежда на свидетелската скамейка на процеса срещу Сонеджи/Мърфи. Показания даваха съдебни лекари, някои от тях рядко префърцунени и фукливи за учени. Имаше специалисти от болницата „Уолтър Рийд“, от затвора „Лортън“, от армията и от ФБР.

Показаха и обясниха преподробно снимки и големи табла с диаграми. Местопрестъпленията бяха многократно разяснявани върху вдъхващи ужас схеми, които бяха преобладаващите материали през първата седмица на процеса.

Осем различни психиатри и психолози бяха изтъпанчени, за да докажат тезата, че Гари Сонеджи/Мърфи е съзнавал какво върши, че е извратен социопат, че е владеел напълно съзнанието си, действал е хладнокръвно и е съвсем вменяем.

Описаха го като „престъпен гений“, лишен от съвест и угризения. Блестящ актьор, „достоен за Холивуд“, което обясняваше как е манипулирал и заблудил толкова много хора.

Но Гари Сонеджи/Мърфи действително беше отвлякъл съвсем съзнателно и преднамерено две деца. Беше убил едното, а може би и двете. Беше убил и други хора, поне петима, а вероятно и много повече. Беше чудовището в човешки образ, което ни преследва в кошмарите… Така твърдяха всички експерти на обвинението.

Завеждащата психиатричния отдел в „Уолтър Рийд“ зае мястото за свидетелите почти цял следобед. Беше разпитвала Гари Мърфи многократно. След пространното й описание на тежкото му детство в Принстън и младежките години, белязани с насилие над хора и животни, помолиха доктор Мария Руоко да направи психиатрична оценка на Гари Мърфи.

— Смятам, че е изключително опасен социопат. Убедена съм, че Гари Мърфи напълно осъзнава действията и постъпките си. Изобщо не допускам, че страда от раздвоение на личността.

Мери Уорнър умело доказваше тезата си ден подир ден. Възхищавах се на нейната изчерпателност и на професионалното познаване на психиатричния процес. Тя умело сглобяваше крайно сложната картинна мозайка, за да видят съдията и съдебните заседатели цялото зад подробностите. Бях се срещал с нея няколко пъти и наистина много я бива.

След като приключи, съдебните заседатели щяха да получат изключително подробна картина… за начина на мислене на Гари Сонеджи/Мърфи.

Всеки следващ ден от процеса тя наблягаше върху ново парченце от картинната мозайка. Показваше им парченцето. После им го обясняваше най-подробно. Накрая го поставяше на мястото му в пъзела.

Показваше на съдебните заседатели как именно новото парченце се отнася към останалите, вече разяснени изчерпателно. Един-два пъти присъстващите в залата аплодираха прокурорката с кроткия глас и нейното вдъхващо уважение представяне.

Тя постигна всичко това, докато Антъни Нейтън възразяваше кажи-речи срещу всичко, което тя се опитваше да изясни.

Защитата на Нейтън беше крайно проста и той не се отклони от нея: Гари Мърфи е невинен, защото не е извършил престъпления.

Извършил ги е Гари Сонеджи.

 

 

Антъни Нейтън кръстосваше предната част на съдебната зала с обичайната си важна походка. Носеше костюм от хиляда и петстотин долара, шит по поръчка, но изглежда не се чувстваше удобно в него. Костюмът беше добре ушит, но телосложението на Нейтън беше отчайващо — все едно да се опиташ да облечеш бояджийска стълба.

— Аз не съм цвете за мирисане — обърна се Антъни Нейтън към съдебните заседатели — седем жени и петима мъже, в понеделника на втората седмица. — Поне в съдебната зала. Хората се оплакват, че постоянно им се надсмивам, че съм надут и нетърпим егоцентрик. Че е невъзможно да ме изтърпят за повече от една минута. Всичко това е вярно — заяви Нейтън пред аудиторията. — Да, вярно е. И именно то понякога ми създава неприятности. Аз казвам истината. Аз съм маниакално привързан към истината. Не понасям полуистините. И никога не съм се заемал с дело, в което да не мога да кажа истината. Защитата на Гари Мърфи е проста, може би най-лесната и непротиворечива, която някога съм излагал пред съдебни заседатели. Тя се основава на Истината. Всичко в тази история е черно и бяло, дами и господа. Моля да ме изслушате. Госпожа Уорнър и нейният екип са наясно колко е силна защитата и именно затова прокурорът изложи пред вас повече факти, отколкото Комисията Уорън, която разследва убийството на президента Кенеди. Но доказа точно колкото и въпросната комисия — абсолютно нищо. Ако подложите госпожица Уорнър на кръстосан разпит, тя честно ще си го признае. Тогава всички ще можем да се приберем вкъщи. Би било добре, нали? Да, би било добре.

В залата захихикаха. Някои от съдебните заседатели обаче се надвесиха напред, за да чуват по-добре. Всеки път, когато разхождащият се напред-назад Нейтън минаваше покрай тях, той едва доловимо се приближаваше с около половин стъпка към оградения им бокс.

— Много хора ме питаха защо съм поел това дело. Отговорих им простичко, така както ще го кажа и на вас. Доказателствата и фактите по този случай гарантират победата на защитата. Истината е на наша страна. Знам, че сега вие не ми вярвате — но ще ми повярвате. Ще ми повярвате. Ето един потресаващ факт. Госпожа Уорнър не искаше процесът да започне точно сега. Министърът на финансите обаче наложи този процес да започне в рекордно кратко време. Никога колелата на правосъдието не са се въртели толкова бързо. Те едва ли биха се задвижили така бързо за вас и вашите семейства. Това е истината. Но в този конкретен случай, поради страданията на господин Голдбърг и семейството му, колелата се задвижиха много бързо. И заради Катерин Роуз Дън и семейството й, които са прочути, богати и с много власт и които също искат да сложат край на страданията си. Кой може да ги обвини за това? Не и аз. Но не и за сметка на живота на един невинен човек! Този човек, Гари Мърфи, не заслужава да страда така както те са страдали.

Нейтън се насочи към мястото, където седеше Гари. Рус и атлетичен, Гари Мърфи приличаше на пораснал бойскаут.

— Този мъж не е по-лош от всеки един в тази зала. И аз ще го докажа. Гари Мърфи е добър човек. Запомнете това. То е факт. От вас искам да запомните само два факта. Този и фактът, че Гари Сонеджи е невменяем. Да ви призная, аз също съм малко невменяем. Само малко. Вече го разбрахте. Госпожа Уорнър ви обърна внимание на това. Е, Гари Сонеджи е хиляди пъти по-невменяем от мен. Гари Сонеджи е най-невменяемият човек, когото някога съм срещал. А аз съм се срещал с него. И вие ще го видите. Обещавам ви го. Всички вие ще се срещнете със Сонеджи и тогава няма да можете да обвините Гари Мърфи. Той ще започне да ви харесва и вие ще го подкрепите в личното му единоборство със Сонеджи. Гари Мърфи не може да бъде обвинен в убийства и отвличане… които са били извършени от Гари Сонеджи…

 

 

Антъни Нейтън започна да призовава свидетели, които да обрисуват характера на подсъдимия. Най-изненадващо сред тях имаше учители и ученици от „Уошингтън Дей“. Показания дадоха и съседи на семейство Мърфи от Делауер.

Нейтън се държеше неизменно внимателно със свидетелите. Те изглежда го харесваха и му се доверяваха.

— Бихте ли си казали името?

— Доктор Нанси Темкин.

— Какво работите?

— Преподавам изобразително изкуство в училището „Уошингтън Дей“.

— Познавахте ли Гари Сонеджи в училище?

— Да.

— Господин Сонеджи беше ли добър учител, докато преподаваше в училището? Забелязали ли сте нещо, което да ви е накарало да си помислите, че не е бил добър учител?

— Не, не съм. Той беше много добър учител.

— Защо смятате така, доктор Темкин?

— Защото обичаше предмета си и го преподаваше с любов на учениците. Беше техен любим учител. Прякорът му бе „Чип“ или „Господин Чип“.

— Вие чухте, че според някои от медицинските експерти той е невменяем и страда от раздвоение на личността. Как го възприемате?

— Честно казано, за мен това е единственото обяснение на случилото се.

— Доктор Темкин, разбирам, че при тези обстоятелства въпросът ми е деликатен, но обвиняемият беше ли ваш приятел?

— Да. Той ми беше приятел.

— Все още ли е?

— Бих искала Гари да получи помощта, от която се нуждае.

— Аз също — каза Нейтън. — Аз също.

 

 

Антъни Нейтън изстреля първия си мощен заряд в петъка от втората седмица на процеса. Беше драматично и неочаквано. Започна с консултация между него, Мери Уорнър и съдията Каплан. По време на разговора прокурорката за първи път повиши глас.

— Ваша чест, възразявам! Настоятелно възразявам срещу този… каскадьорски номер. Това си е чиста каскада!

В съдебната зала вече се шумеше. Репортерите от първите редове застанаха нащрек. Очевидно решението на съдията беше в полза на защитата.

Мери Уорнър се върна на мястото си, загубила малко от самообладанието си.

— Защо не бяхме информирани предварително? — провикна се тя. — Защо за това не бе съобщено на предварителните срещи?

Нейтън вдигна ръце и умири залата. После поднесе новината:

— Призовавам доктор Алекс Крос като свидетел на защитата. Призовавам го, въпреки че е враждебно настроен към защитата и няма да ни сътрудничи. Но все пак защитата го призовава.

Аз бях каскадата.