Еди Маринов
Разни (2)

Раждане

На Беки

Спомен или празен блян —

тъй все в очите ми личи,

спокоен сън, дете без свян —

кога ли пак ще се родиш?

 

Мечта без край, протяжен вой —

безсмъртна тленност без покой,

заспиваш ти, отива си деня —

кога ли аз ще се родя?

 

Безкраен сън, изпълнен с фалш —

изкуствени, намацани със грим,

умираме под звуците на сватбен марш —

кога ли пак ще се родим?

 

Родени, всички в този блян живеем,

в съня си търсим вечно красота,

умираме със нея — чисти и опиянени;

и будим се… родени във реалността…