Рудолф Ерих Распе
Чудните приключения на Барон Мюнхаузен (12)

Привърженик на барона продължава разказа за приключенията на Мюнхаузен. Нови изпитания за силата му. Великият султан нарежда да му отрежат главата. С помощта на една от жените на султана той спасява живота си и избягва от Константинопол.

След като изказа мнението си за забавните приключения, чути току-що от барона, един от неговите почитатели, придружавал го в пътуването му до Турция, спомена, че недалеч от Константинопол имало едно страшно голямо оръдие, което било описано като много интересно от барон Тот в новоизлезлите му „Мемоари“. Доколкото си спомням, той разказа следното: „Турците поставили един необикновено голям топ недалеч от града, в крепостта на брега на известната река Самоис. Целият излят от мед, той стрелял с мраморни гюллета, тежки най-малко по хиляда фунта.“ „Имах голямо желание — съобщава Тот — да стрелям поне веднъж с него, за да мога да проверя както трябва силата му. Всичко живо около мен трепереше, защото мислеше, че замъкът и градът ще се превърнат в куп развалини. Най-сетне, когато страхът понамаля, аз получих разрешение да гръмна с топа. За тази цел бяха необходими не по-малко от триста и трийсет фунта барут, а гюллето, както споменах, тежеше хиляда и сто фунта. Когато обслужващият топа се приближи с фитила, цялата тълпа, която ме обкръжаваше, се отдръпна колкото бе възможно по-надалеч. С голяма мъка склоних пашата, довтасал угрижен да се увери, че не го грози опасност. Дори сърцето на войника, който по моя заповед трябваше да подаде запаления фитил, заподскача от страх. Аз се прислоних зад една издатина на крепостната стена, дадох определения знак и усетих такъв тласък, като че ставаше земетресение. На огромно разстояние гюллето се разцепи на три части; те потънаха в морския пролив, изскочиха отново над водата и се блъснаха в отсрещните планини, като превърнаха водите по целия широк канал в кипяща пяна.“

Доколкото си спомням, господа, това е разказът на барон Тот за най-големия топ, познат на този свят. Когато двамата с господин Мюнхаузен посетихме онзи край, историята за стрелбата на барон Тот с огромния топ ни бе разказана като пример за изключителната храброст на господина. Моят благодетел, който не можеше никак да търпи да го превъзхожда един французин в каквото и да е, грабна топа, метна го на рамо и след като го намести, хвърли се в морето и заплува с него към отсрещния бряг. Оттам му хрумна злощастната идея да запрати топа обратно на предишното му място. Казвам „злощастната“, защото тъкмо когато се засили да го хвърли, топът се изплъзна от ръката му и падна сред пролива, където лежи и до ден днешен и ще си лежи навярно до второ пришествие.

Всъщност, господа, точно с тази си постъпка господин баронът разсърди великия султан. Историята със съкровищата, на която той преди това приписваше гнева на султана, бе отдавна забравена. Защото великият султан събираше достатъчно големи данъци и отново бе напълнил хазната си. Тъкмо сега господин баронът пребиваваше за последен път в Турция по лична покана на султана, получена в Рим. И можеше още да си седи там, ако загубата на тоя прочут топ не бе разгневила до такава степен жестокия турски владетел, че той издаде неотменима заповед да бъде отрязана главата на барона. Но една всеизвестна жена на султана, на която баронът бе станал любимец, не само незабавно го предупреди за кръвожадното намерение на повелителя си, но и го скри в собствените си покои. Офицерът, на когото бе възложена екзекуцията, го търсеше със своите помощници навсякъде, но напразно. На другата нощ избягахме с един кораб, който заминаваше за Венеция, и благополучно се спасихме.