Рудолф Ерих Распе
Чудните приключения на Барон Мюнхаузен (11)

Компанията убеждава барона да разкаже още някои истории за своите слуги. Описание на трапезата на великия султан. Баронът изпива със султана при затворени врати бутилка токайско вино, което много развеселява. Спор с великия владетел за качествата на доброто вино и последвалият облог. Записка на барона до кралица Мария Терезия. Геройствата на бързоходеца, на подслушвана, на стрелеца. Великият султан нарежда да се изплати облогът. Геройството на опъвана. Разкаяние обзема Великия султан. Геройството на духача. Баронът пристига, тежко натоварен, в Италия, където просяци и разбойници го обират. Той напуска компанията.

След като приключи разказа за пътуването си до Египет, баронът се накани да напусне компанията и да отиде да спи, но тъкмо в тоя момент спомена за харема на великия султан и вече разсеяните слушатели се съсредоточиха. Много им се искаше да чуят още нещо за харема. Баронът никак не се поддаваше на изкушението и в същото време не искаше да отблъсква изцяло желанията на ободрените слушатели, които го затрупаха с молби. Затова реши да разкаже още няколко историйки за своите необикновени слуги. И така, той продължи:

След моето пътуване до Египет бях поставен много добре при великия султан. Негова светлост господарят не можеше без мене и всеки обяд и вечер ме канеше на трапезата си. Трябва да призная, че турският султан има най-добрата кухня измежду всички владетели на земята. Но това се отнася само за ястията, не и за питиетата. Както навярно ви е известно, Мохамед е забранил на своите последователи да пият вино. Ето защо, който седне на турска трапеза, е принуден да се лиши от благословената течност. Но онова, което не може да се върши открито, нерядко става тайно. И независимо от забраната на Корана, мнозина турци познават не по-зле от добрите германски пиячи сладостта на хубавото вино. Такъв бе случаят и с Негово величество турския султан. На общата трапеза, където обикновено присъстваше великият везир или мюфтията, който преди хранене прочиташе молитвата „Всички очи към теб са обърнати“, а след това — „Благодарим ти“, за вино не се споменаваше и думичка. Но след като се вдигнеше трапезата, обикновено бутилчица хубаво вино очакваше Негова светлост в покоите му. След като се затворихме насаме, той извади от един шкаф бутилка и каза:

— Мюнхаузен, зная, че вие, християните, разбирате от хубаво вино. Ето тук имам още една бутилка токайско. Такова тънко вино не сте пили в живота си.

При тия думи Негово величество наля на мен и на себе си и се чукнахме.

— Е, какво ще кажете? Не е ли отлично?

— Хубаво е винцето, Ваше Величество, но с Ваше позволение ще кажа, че във Виена при блаженопочившия император Карл VI пих едно вино, много по-хубаво от това. Него би трябвало да опитате, Ваше Величество.

— Приятелю Мюнхаузен, няма да скърша думата ви. Но не е възможно да се намери по-хубаво токайско от моето. Ами че аз съм получил тая единствена бутилка от един унгарски благородник като някаква голяма рядкост.

— Поизлъгал Ви е, Ваше Величество, пошегувал се е. От токайско до токайско има огромна разлика. Господа унгарците не се хвърлят на много скъпи подаръци. На какво да сторим облог, че след един час ще ви доставя направо от императорската изба във Виена бутилка токайско вино, което има съвсем друг вкус?

— Мюнхаузен, струва ми се, че бръщолевите празни приказки.

— Не приказвам празни приказки. Направо от императорската изба от Виена ще ви доставя след час бутилка токайско, съвсем различно от тоя киселак.

— Мюнхаузен, Мюнхаузен, вие се шегувате с мен, но аз няма да разреша. Наистина съм ви смятал за крайно честен мъж, но сега почти почвам да си мисля, че ме лъготите.

— О, съвсем не лъжа, нито преувеличавам, Ваше Величество. Изпитанието ще покаже. Ако не удържа на думата си, тъй като съм най-върлият противник на всякакви преувеличения, тогава Ваше величество може да заповяда да отрежат главата ми. Само че моята глава не струва кош слама. Какво залагате Вие насреща?

— Тъй да бъде! Ако бутилката токайско я няма тук точно когато удари четири, това ще ви струва главата, и то без никаква милост. Защото не обичам да ме поднасят дори и най-добрите ми приятели. Но ако удържите обещанието си, тогава вземете от съкровищницата ми толкова злато, сребро, бисери и скъпоценни камъни, колкото може да отнесе най-силният човек.

— Това е вече приятно за ухото — отвърнах аз, поисках веднага перо и мастило и написах на императрица Мария Терезия следното:

„Ваше Величество, като наследница на империята вие безспорно сте наследили и избата на Вашия покоен баща. Смея да Ви помоля да предадете на приносителя на настоящото писмо една бутилка от токайското, което тъй често съм пил с Вашия татко. Само че от най-хубавото! Защото става дума за един облог. Ползвам се от случая да Ви поднеса своите уверения, че съм готов да Ви служа където и с каквото мога и Ви оставам верен до гроб.“

Това писмо предадох веднага на моя бързоходец, без да го запечатвам, тъй като беше вече три часът и пет минути. Той свали тежестите от краката си и тозчас хукна към Виена. През това време, докато чакахме по-доброто вино, двамата със султана изпихме остатъка от неговата бутилка. Часът удари три и четвърт, три и половина, четири без четвърт, а бързоходецът нито се чуваше, нито се задаваше. Да си призная, малко по малко почна да ми се стяга сърцето. Защото ми се струваше, че Негово величество вече попоглеждаше към връвчицата на звънеца, като че ли искаше да я дръпне и да повика палача.

Наистина получих разрешение да се поразтъпча из градината, за да подишам малко чист въздух, само че ме последваха неколцина слуги, които не ме изпускаха из очи. Изпълнен със страх, когато стрелката показваше вече четири без пет, изпратих да повикат бързо моите помощници подслушвача и стрелеца. Те дойдоха веднага и подслушвачът се просна на земята, за да чуе не идва ли най-сетне моят бързоходец. За най-голям мой ужас той ми съобщи, че хитрецът е заспал дълбоко, само че някъде далеч оттук, и хърка колкото сила има. Моят храбър стрелец, щом чу това, изтича до една висока тераса и след като се повдигна на пръсти, извика задъхано:

— Кълна се в спасението на душата си! Ленивецът се е изтегнал под един дъб край Белград и бутилката е до него. Почакайте, сега ще го погъделичкам малко.

И след тия думи той се прицели с пушката си и гръмна в короната на дървото. Град от жълъди, клонки и листа се посипал върху спящия. Той се събудил и уплашен, че е проспал много време, скочил пъргаво на крака и се разбързал така, че пристигна пред кабинета на султана с бутилката и собственоръчно написаната записка от Мария Терезия точно половин минута преди четири часа. Каква наслада беше! Ама как сърбаше винцето и мляскаше лакомият султан!

— Мюнхаузен — заговори той, — не бива да ми се сърдите, ако запазя тази бутилка само за себе си. Вие сте в по-добри отношения с Виена от мен и ще съумеете да си доставите друга.

При тези думи султанът заключи бутилката в шкафа си, пусна ключа в джоба на шалварите си и нареди да повикат пазителя на съкровищницата.

О, колко приятна бе за ухото ми неговата заповед!

— Сега трябва да ви изплатя облога. Слушай — обърна се той към пазителя на съкровищницата, който бе влязъл в кабинета, — позволи на моя приятел Мюнхаузен да вземе от моите съкровища толкова, колкото може да изнесе най-силният човек на света.

Пазителят на съкровищата се поклони доземи на повелителя си. Великият султан стисна сърдечно ръката ми и освободи и двама ни.

Както можете да си представите, господа, аз не се бавих нито миг, за да се възползвам от даденото разрешение. Повиках моя опъвач да дойде с дългите си конопени въжета и се упътих към съкровищницата.

Едва ли ще пожелаете да вземете онова, което остана, след като моят великан навърза и вдигна на гърба си вързопа. Забързах заедно с плячката си направо към пристанището, наех там най-големия товарен кораб, който можеше да се намери, и заповядах по-скоро да вдигат платната. Така заедно с всичките си слуги отплавах, добре натоварен, за да отнеса на безопасно място съкровището си, докато не ни е застигнала беда. Но онова, от което се страхувах, стана. Пазителят на съкровищницата бе оставил вратите й отворени — то се знае, вече не беше и необходимо да ги заключва, и се бе спуснал презглава при великия султан, за да му съобщи как съм се възползвал до крайност от неговото позволение. Султанът останал като гръмнат. Разкаял се, макар и късно, за своята прибързаност. Заповядал веднага на великия адмирал да тръгне бързо по дирите ми с цялата флота, за да ми покаже, че не сме се обзаложили така.

Още преди да изляза на две мили в открито море, забелязах, че цялата турска морска флота с опънати платна ме преследва и трябва да си призная, че главата ми, едва избистрена, започна отново да се размътва. Но се сетих, че духачът ми е подръка.

— Не се плашете, господарю! — каза той.

И след тия думи отиде на задната палуба на кораба, така че едната му ноздра да е обърната към турския военен флот, а другата — към нашия кораб. И започна с такава сила да духа, че флотата бе изтласкана с разбити мачти, с изпокъсани платна и въжета обратно чак до пристанището, а моят кораб пък само за няколко часа стигна благополучно в Италия.

Но не видях голяма полза от съкровището си. Защото в Италия просяците са толкова много и полицията е така слаба, че аз — може би защото нося прекалено добра душа — бях принуден да раздам по-голямата част от богатството си на бедняците, които по улиците молеха за милостиня. А всичко, което ми остана, попадна в ръцете на разбойници. Те ме нападнаха и ограбиха, когато пътувах за Рим по свещения път към Лорето. Едва ли тези господа са изпитали някакво угризение на съвестта. Защото плячката ми бе все още тъй внушителна, че дори е една хилядна част от нея можеше да откупи пълно опрощение на греховете си не само цялата тази високопочтена компания, но и всичките й наследници, та дори и потомците им. И то от най-високия сан в Рим.

А сега, господа, дойде времето ми за сън. Лека нощ!

И след като свърши своя разказ, баронът наистина не остана нито миг повече, а се изправи и напусна компанията в най-добро настроение. Но все пак обеща при пръв удобен случай да разкаже приключенията на баща си, а заедно с тях и други забележителни случки, към които слушателите му проявяваха живо любопитство.